Алтернативни енергоизточници > Testatika, електростатични генератори
Testatika - принцип на работа и основни схеми
hyparh:
Лийдскалнин така обяснява нещата, сякаш всичко е простичко като детска игра :)
Пускам превод относно част от неговите разбирания за гравитацията и връзката й с електричеството и магнетизма.
Цитатът е просто за размишление, не го подкрепям или отхвърлям лично (или поне не изцяло). Описан е прост експеримент, който демонстрира активно взаимодействие между електростатика и магнетизъм, което има пряка връзка с темата.
"... Когато северните и южни магнити се движат в една посока, те не се привличат. Привличат се само когато се движат един срещу друг. Когато магнитите излизат от Земята и срещнат по пътя си някакъв обект, те го привличат поради факта, че във всеки обект има от двата вида магнити. Това може да се демонстрира при търкане на твърда гума или стъкло докато се затоплят. Тогава те ще започнат да привличат пясък, железни стружки, сол и други неща. За да разберете принципа на действие, преместете малко солният кристал - ако бъде разположен така, че да е ориентиран с другия си магнитен полюс, ще отскочи встрани. При натъркване на твърда гума до затопляне, тя се превръща във временен магнит. Разликата между гумения и стоманения магнит, е, че при гумения и двата вида магнити (северни и южни) се намират от една и съща страна, магнитните полюси са множество, всеки с малка площ и близо един до друг, но излишните магнити в циркулиращия магнит са вкарани в него. (в последната част от изречението малко ми се губи смисъла - бел. прев.). Привлечете железните стружки с гумения магнит, след това доближете стоманения. Сменете полюсите, след което ще видите част от стружките да отскачат. Това означава, че стоманения магнит е сменил магнитните полюси на стружките, поради което последните отскачат."
Източник: http://www.leedskalnin.com
Моите разбирания за гравитацията са много подобни (на лъчение или вид частици, излизащи от Земята, които привличат всичко, през което преминават), но все пак не всичко ми се струва толкова лесно, както го описва Лийдскалнин. Според обясненията му излиза, че електричеството, магнетизмът и гравитацията имат един и същи носител, а именно северните и южни (монополярни) свръхпроникващи магнитни частици. Не би ли следвало от това, че на гравитацията (локално) щеше да може да се оказва много лесно влияние (примерно екраниране или неутрализиране) посредством електричество или магнетизъм? А такова нещо не се наблюдава или поне не по начинитите, чрез които масово се борави с електричество и магнетизъм.
Epwpixieq-1, голямата ми VTTC беше изпълнена точно с "буркана" ГУ-81М :) С нея и голямата ми намотка достигнах светкавици с дължина около 46см. Само че конструкцията е обемиста и заема много място, именно затова ще направя един tabletop вариант с малка лампа и малка намотка.
nizo:
--- Цитат ---За съжаление вие не посочвате експеримент които би потвърдил вашата теза за "залепване на зарядите". Представете някакви данни, или линкове, за преценка и изградете някаква теза, малко по обоснована от "лепене като магнити на плоскост", понеже в крайна сметка не отхвърляте само моето мнение, а и няква установена мисъл в тази насока, и то от хора които са правили неимоверно много повече експерименти от нас. В противен случай си играем само на думи.
--- Край на цитат ---
Дадох ти експеримент, ето го:
--- Цитат --- Който не вярва да си направи 5 слоен диелектрик и да провери, какво има във вътрешните 3 слоя и какво има върху външните 2.
--- Край на цитат ---
С други думи, ако теорията, че електрическото поле натяга атомите/молекулите на диелектрика, то в 5-те слоя трябва да има напрегнатост. Правиш експеримента, установяваш, че няма напрегнатост във вътрешните слоеве и почваш да градиш нова теория. Щом моята не ти харесва, измисли си твоя. Tова с напрегнатия диелектрик е грешно, поне за мен.
Плюс това дай да обърнем задачата, ти твърдиш, че атомите/молекулите са напрегнати. Какво експериментално доказателство имаш за това?
epwpixieq-1:
--- Цитат на: nizo в Февруари 12, 2019, 06:31:27 pm ---Плюс това дай да обърнем задачата, ти твърдиш, че атомите/молекулите са напрегнати. Какво експериментално доказателство имаш за това?
--- Край на цитат ---
nizo, ето ви същия експеримент които посочих, в предишния си коментар, но с обяснения:
https://www.youtube.com/watch?v=PgE9oBDIgdc (25:00 – 30:00)
Тук виждаме раздалечаването на металните плочи и нарастването на напрежението между тях, без подаване на допълнително напрежение (заряд). Това нагледно показва как, зарядите са закотвени на плочите а не на диелектрика, който е свободен да запълва пространството между тях и да се ориентира по силовите линии на Е полето. На предишно посочения експеримент вие видяхте, слагане на 2-ри диелектрик (плоча акрилик) в първия (въздух), и при положение че напрежението на полето, не се "предаваше" през напрегнатостта на молекулите на диелекрика, а чрез заряди "залепени" на него, то тогава няма как заряди да се "залепят" върху акрилика понеже металните плочи изобщо не го докосват, а са в допир, от двете страни, само до другия диелектрик, въздуха.
Всъщност този експеримент може да се направи с 3, 4 или повече диелектрици. Например, между плочите, след като се раздалечат се поставя, тънък стъклен аквариум пълен с олио, и вътре в това олио потапяме плоча от акрилик. Така имаме въздух-стъкло-олио-акрилик-олио-стъкло-въздух, тоест 7 слоен диелектрик. Предполагам че няма да възразите ако кажем че напрегнатостта на полето, създадено от металните плочи, ще продължи да съществува между плочите. Според мен е явно че няма как зарядите да преминат през въздуха да стигнат до стъклото за се залепят от едната му страна, после заряд да се появява от другата, да премине през олиото, и да се залепи на акрилика, да се появи от другата страна на акрилика, отново да премине през олиото, да се залепи на стъклото ( вътрешната плоскост на другата страна на тънкия аквариум ), да се появи от другата страна стъклото да премине през въздуха и да достигне до другата метална плоча.
Логичното и елементарно обяснение е че молекулите на диелектриците се ориентират, според маневреността им ( което се определя от диелектричната константа на материала ), и при допира си с съседния диелектрик, на база на поляритета си, поемат напрежението на Е полето, като молекулите се преориентират, и съответно така "предават" тази напрегнатост.
Отново, това го е постулирал за първи път„ поне до колкото знаем, Максуел и доразвито от Хевисайд, не е моя теория, но стига да се четат оригиналните публикации на тези хора, тези неща, а и много други, стават пределно ясни.
mi68:
Здравейте,
Testatikа е повече от електростатична машина.
Колегата epwpixieq-1 говори за умножаване. Какво се умножава? Напрежението или заряда?
Ще разгледам подробно машината Уимшърст тъй като е най-достъпна и е със самовъзбуждане.
-Имаме различни метали, а именно алуминий и мед, при триене имаме напрежение около 2 Волта.
-Това напрежение зарежда сектора, който се явява кондензатор, и при отдаличаване капацитета намалява, заряда е константа, напрежението се повишава, заради механичната работа на разделяне на двата разноименни заряда (разноименни заряди се привличат). При това движение имаме конвекционален ток и магнитно поле, подчиняващо се на закон на Био-Савар-Лапласт.
Тъй като дисковете са с алуминиеви сектори, а четки медни, за мен магнитното поле определя знака на зарядите на кондукторите. При обратно завъртане на дисковете поляритета на кондукторите се променя на противоположното.
Да работи машината трябва механична работа да разделя зарядите, но Testatika сама се върти.
При външен оглед се виждат квадратни или правоъгълни отвори в секторите. Това са резонатори с разпределени параметри. Трябва да са с четири ъгъла да имаме резонанс. Различно от четири или кръгли отвори се губи идеята. Наблюдава се честотно преобразуване в дециметровите вълни. При това честотно преобразуване имаме параметрично усилване и механичната работа за разделяне и умножение на зарядите се получава от външен източник. Машината сама се върти.
Това параметрично усилване ако някой може да обясни, електростатичните машини знам как работят.
epwpixieq-1:
--- Цитат на: mi68 в Февруари 12, 2019, 09:00:45 pm ---Колегата epwpixieq-1 говори за умножаване. Какво се умножава? Напрежението или заряда?
--- Край на цитат ---
Машините са наречени множители исторически поради тази причина:
http://www.coe.ufrj.br/~acmq/svanberg.html (добре е обяснено визуално)
Умножението при ротационните машини може да идва само от напрежението. Понеже за да имаме умножение на заряд, трябва да има алтернативно "докосване" (обяснено на дадената страница), която явно не присъства. Въздуха, обаче може да се поряви като такъв, "докосващ" обект, предложих хипотеза за това, в един от предишните си коментари. Но понеже зарядите във въздуха са много малко, като количество, не може да имаме високо натрупване на тях, и натрупването им, може да стане само по металните повърхности на машината.
--- Цитат на: mi68 в Февруари 12, 2019, 09:00:45 pm ----Това напрежение зарежда сектора, който се явява кондензатор, и при отдаличаване капацитета намалява, заряда е константа, напрежението се повишава, заради механичната работа на разделяне на двата разноименни заряда (разноименни заряди се привличат).
--- Край на цитат ---
Поздравление колега много правилно обрисуване на процеса, при въртенето на диелектриците. Само металните сектори, нещо не ми се вписват в картинката (освен за самовъзбуждането като принцип разбира се). Понеже както виждаме че има и машини без метални сектори. Тоест "секторите" трябва да се самообразуват директно на база на различни напрегнатости по диелектричния диск под въздействие на разпределението на началния заряд през "изравнителите" (страничните метални пръчки, чиито четки са насочени към дисковете) и през металите които водят към кондензаторите.
--- Цитат на: mi68 в Февруари 12, 2019, 09:00:45 pm ---При обратно завъртане на дисковете поляритета на кондукторите се променя на противоположното.
--- Край на цитат ---
Интересното е, че само с обратно завъртане, няма натрупване на заряд. Това се посочва в един от предишните клипчета които поместих. Трябва, промяна на конфигурация на "изравнителите", и само след това машината започва да работи на обратен ход.
--- Цитат на: mi68 в Февруари 12, 2019, 09:00:45 pm ---Да работи машината трябва механична работа да разделя зарядите, но Testatika сама се върти.
При външен оглед се виждат квадратни или правоъгълни отвори в секторите. Това са резонатори с разпределени параметри. Трябва да са с четири ъгъла да имаме резонанс. Различно от четири или кръгли отвори се губи идеята. Наблюдава се честотно преобразуване в дециметровите вълни. При това честотно преобразуване имаме параметрично усилване и механичната работа за разделяне и умножение на зарядите се получава от външен източник. Машината сама се върти.
--- Край на цитат ---
Много интересна хипотеза колега. Вие предполагате, че има прехвърляне на енергията от електрическа форма в акустична, поне доколкото ви разбирам. Ако е така, то около машината трябва да се образува нещо като, локализирано "силово поле", от натрупването/наслояването на въздушните вълни/вибрации. Не мислите ли че това поле, би било усетено от хората които са около машината, не звуково разбира се, но осезаемо през компресирането на въздуха. Точно както това което се знае като "tuning fork", понеже тя е точно един вид акустичен резонатор: https://en.wikipedia.org/wiki/Tuning_fork
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия