Testatika - принцип на работа и основни схеми

[mi68]

Здравей колега epwpixieq-1,
Дискусията с теб явно се води. Времето напредна, а така ми се спи.
Електростатичните машини са преобразователи на механична енергия в електрична, но има една особеност на машината.
Основна формула по която работи електростатична машина е C=U/Q,  където C-капацитет; U-напрежение; Q-заряд.
Електростатичните машини работят в линеен режим, Testatika работи в нелинеен режим на капацитета, последна идея. Капацитетът се явява параметър на средата или машината.

    Ключов момент са квадратните отвори по секторите и възможното приложение:
- акустично, не го смятам за актуално, не съм се сетил, но не трябва да се зачерква
- електромагнитно, това до скоро го приемах за най-вероятно, но сметките не се връзват. Ако квадрата е със страна 2см., то обиколката е 8см., същата дължина на вълната 8см.,честотата е много висока над 30ГХц, това отпада от технологично гледна точка.
- да са включени последователно тези кондензатори на главните. При това положение имаме нелинеен капацитет  и презареждане на малкия кондензатор с обратен поляритет спрямо големия кондензатор. Може да се наслагват вече едноименни заряди и усилване на енергията. 

 Последната идея е от един ден и нямам визия за нея, но изглежда работеща.

[epwpixieq-1]

Основна формула по която работи електростатична машина е C=U/Q,  където C-капацитет; U-напрежение; Q-заряд.
Електростатичните машини работят в линеен режим, Testatika работи в нелинеен режим на капацитета, последна идея. Капацитетът се явява параметър на средата или машината.

Предполагам че доста е била умората след полунощ за да обраните местата на Q и U във формулата. Все пак за коректност да я напишем правилно само ще изпозвам V вместо U за напрежение, понеже така е стандартно:
C=Q/V
Може ли да обясните как виждате работата на нелинейния режим.

Лийдскалнин така обяснява нещата, сякаш всичко е простичко като детска игра

hyparh, запознат съм с писаното от Лийдскалнин, и съм съгласен че има най-малкото нестандартни виждания. Това което си спомням е, че имаше много интересни практически опити с магнитното поле. Не бях впечатлен силно от неговите хипотези, но както казах, четох неговите виждания много отдавна и е възможно да съм пропуснал нещо интерсно, може да си залужава пак да ги прегледам за по-добро осмисляне.

[mi68]

Здравей колега epwpixieq-1,
Правилно си вядял грешката. От формулата C=Q/V се вижда, че капацитета не зависи от заряда и напрежението, зависи от разстоянието между плочите и размерите на кондензатора. Да напишем ф-лата V=Q/C се вижда, че с намаляване на капацитета С напрежението линейно расте. Капацитетът намалява чрез увеличаване на разстоянието между разноименните заредени плочи на кондензатора, първоначалния заряд се реализира чрез триене на два различни метала при Уимшърс машината, при други видове машини трябва външен източник на високо напрежение за стартиране. Тъй като разноименните заряди се привличат за увеличаване на разстоянието трябва външна механична работа. Машината произвежда електричество за сметка на механичната енергия (работа). Тук трябва да се спомене и да електростатичната индукция, обратна на електромагнитната. Тъй като площта на машината е константа вместо електростатичен поток пиша електростатична индукция (ток на разместване) J=dD/dt, където J - плътността тока; dD - промяна на електричната индукция; dt - промяна на времето. Ако искаме напрежение на тока трябва да сложим резистор (бент) да имаме пад на напрежението. За вакум (въздух) съпротивлението е 0 и напрежение не може да се отчете. Електрическата енергия е потенциална (статична), защото зареждаме кондензатори. Да имаме ток на проводимост трябва електрическа верига да разредим кондензаторите, то става с пробив на въздуха (диелектрика) и се наблюдават разряди.

При Тестатика тази енергия се трансформира с трансформатори самаделкин тип подчиняващи се на електромагнитната индукция. Тъй ката се изменя тока записвам познатата ф-ла E= - dB/dt , където E - електродвижещо напрежение; - минус (действие-противодействие); dB - изменение на магнитната индукция; dt - изменение на времето.
До тук това си е генератор на електрическа енергия. Как се получава самовъртенето за сметка на средата?
Простия отговор е нелинен капацитет, промяна на капацитета и инвертиране на заряда. По аналогия инвертирането на напрежението при магнитна индукция става чрез размяна начало и край на бобината, но основен недостатък това става в динамичен режим, при кондензаторите става в статичен режим.

Да разгледаме трика как се получава с два кондензатора с различен капацитет и в съотношение примерно 1/10 на капацитета. Свързваме заредени кондензатори последователно, общия капацитет е по-малък от малкия кондензатор примерно 1.  Ако при свързването използваме резистор, ще протече импулсен ток, но двата кондензатора са свързани паралелно, големият кондензатор ще си намали напрежението (заряда), но малкият кондензатор ще смени поляритета си и ще бъде зареден от големия кондензатор. При паралелно свързване капацитета се събира и имаме 11. Следователно промяната на капацитета е 11 пъти. При промяна (дивиация) на капацитета може да се получи усилване, без да се ползва примерно варикап.

Следователно малките отвори по Тестатика са кондензатори за параметрично усилване. Въведена е ПОВ за самовъзбуждане и генераторен режим, затова дисковете сами се въртят.

[epwpixieq-1]

Простия отговор е нелинен капацитет, промяна на капацитета и инвертиране на заряда. По аналогия инвертирането на напрежението при магнитна индукция става чрез размяна начало и край на бобината, но основен недостатък това става в динамичен режим, при кондензаторите става в статичен режим.

Да разгледаме трика как се получава с два кондензатора с различен капацитет и в съотношение примерно 1/10 на капацитета. Свързваме заредени кондензатори последователно⁽¹⁾, общия капацитет е по-малък от малкия кондензатор примерно 1.  Ако при свързването използваме резистор, ще протече импулсен ток, но двата кондензатора са свързани паралелно⁽²⁾, големият кондензатор ще си намали напрежението (заряда), но малкият кондензатор ще смени поляритета си и ще бъде зареден от големия кондензатор. При паралелно свързване капацитета се събира и имаме 11. Следователно промяната на капацитета е 11 пъти. При промяна (дивиация) на капацитета може да се получи усилване, без да се ползва примерно варикап.

Следователно малките отвори по Тестатика са кондензатори за параметрично усилване. Въведена е ПОВ за самовъзбуждане и генераторен режим, затова дисковете сами се въртят.

Нелинейния капацитет и промяната му при "статичен режим" е интересно виждане.

Паралелността и последователността на кондензаторите не мисля че има нужда от обяснение, в крайна сметка всеки трябва да има основни понятия в тази насока.

Но така както им изразихте динамиката ми убягна във вашето обяснение: от (1) с помощта на каква преконфигурация се прехвърлихте на (2), предполагам по някакъв начин чрез въртенето и релативното отместване на дисковете, и защо "резистора" е определящ за това дали ще има движение на импулсен заряд, той е определящ само как енергията на този заряд ще се прояви, но самата динамика на движение на заряда няма как да се определи от резистора (поне така го виждам). Протичане на "ток" според мен, поне тук, не е правилно да се споменава, понеже сме свикнали да го използваме по друг начин при стандартните ел. системи.

Възможно ли е да обрусвате малко по-детайлна картина? Ако ви е трудно даже чертеж на ръка, сниман и прикачен върши работа. За добра дискусия е важно да се вижда една и съща "картина" от всички.

[mi68]

                  Здравей колега epwpixieq-1,
    Нелинейният капацитет и промяната му при "статичен режим" е цаката на електрическата СЕ машина Testatika, защото в параметричното усилване и параметричния резонанс има СЕ. Да се схване логиката на нещата трябва да се разгледат много известни факти.
   Първо да разгледаме СЕ топлинна машина, познатия климатик.
-трябва до имаме потенциално разлика т.е нагревател и охладител
-трябва дебит (ток, поток) от средата (ефира), реализирано чрез създаване на градиент в полето, използват се радиатори. За усилване на дебита и повишаване на ефективността на машината се ползват вентилатори.
    Да се върнем към електрическия вариант Testatika, за създаване на градиент на полето са ползват два кондензатора с различен капацитет примерно 1/10, тъй като заряда в машината е константа, само полето ( ЕДН) или механична работа може да разедини зарядите.  Електричното поле е поток (ток но разместване) за възникване на потенциална разлика трябва съпротивление (бент, диелектрик), казано по друг начин кондензатор (сгъстител).

   Да имаме СЕ машина околната следа трябва да е нагревател, а част от машината или цялата машина да е охладител, обаче при пускане на ток се наблюдава загряване и електромагнитно излъчване. Простото решение чрез "криогенетика" води до незадоволителни резултати.
    При разглеждане на заряд-разряд на два кондензатора, се наблюдава интересно явление, липсващо при СЕ топлинна машина, а именно смяна (инверсия) на поляритета на заряда. Чрез инверсия всеки двигател става генератор.

     В заключение параметричното усилване (нелинеен капацитет) и обръщане (инверсия) на заряда са ключови фактори за самовъртенето на дисковете на Testatika. Кай фактор е основен, не мога да кажа поради липса на опитна постановка.
     Тъй като нямам електростатична машина, то мога да направя само опити с кондензатори, но резултатите са известни и с параметрични усилватели и параметричен резонанс, т.е. променлив ток. В Testatika имаме импулсен ток, виждат се общи и различни неща във възможните опитни постановки.
      Ако се разбере логиката на машината (блокова схема), то може да се спретне друга машина, примерно диск на Сърл в магнитен вариант.
      Мога нещо да нарисувам, как би било обръщането (инверсията) на заряда, като се ползват големите кондензатори на кондукторите и малките по дисковете, но трябва да проверя архивата за готови бланки? Когато съм готов нещо ще представя.

[epwpixieq-1]

СЕ топлинна машина
...
СЕ машина
..
СЕ топлинна машина

Колега mi68, за смислена дискусия, нека да избегнем термина "СЕ". Това е много разтегливо и криво разбрано понятие, което според мен е грешно да се използва в каквито и да са дискусии с някаква техническа насоченост. Ако желаете да го използвате според мен трябва да го дефинирате  първо и чак след това да го въвеждате в експлоатация, така да се каже .

     В заключение параметричното усилване (нелинеен капацитет) и обръщане (инверсия) на заряда са ключови фактори за самовъртенето на дисковете на Testatika.

Нелинейния капацитет е интересно виждане, както вече споменах, заслужава си да се включи в осмислянето не само при електрическите (електростатични) машини но и при други електрически феномени.

      В Testatika имаме импулсен ток, виждат се общи и различни неща във възможните опитни постановки.

Под импулсен ток, мислите че има еднопосочни разреждания на кондензатори, което е по принцип стандартна установка при Тесла или имате в предвид нещо различно.

      Ако се разбере логиката на машината (блокова схема), то може да се спретне друга машина, примерно диск на Сърл в магнитен вариант.

Аз не  бих прехвърлял така лесно от електрическа към магнитна установка. Според някои опити, част от които съм репродуцирал сам, взаимствани от опитите на Ерид Долард ( https://www.youtube.com/watch?v=6BnCUBKgnnc , експеримента се базира на схемата дадена на 27:00 ), магнитната система е дегенерираща. Тоест ако имаме система работеща на електрически принцип ( електростатика ), не мисля че е разумно да се мисли че магнитния вариант ще "работи" на подобен принцип.

[mi68]

Здравей колега epwpixieq-1,
СЕ топлинна машина, разглеждам климатик (термопомпа). От охладителя околна среда се взима примерно 80 единици топлина, вкарва се 20 единици механична работа и на изхода имаме 100 единици топлина или 80+20=100. Спрямо механичната работа 80:20=4 имаме 4 пъти увеличаване на енергията или СЕ.

Перпетум мобиле или вечен двигател няма, защото по дефиниция двигателя преобразува вид Енергия в механична работа. Следователно може да се направи перпетум машина ползваща СЕ от пространството (ефира). Пример за това е СЕ топлинна машина - климатик. Тази машина за отопление става но, за производство на ток не става на този етап, това е главния недостатък.
 
Използване на средата и параметричното усилване е ключово за СЕ електрическа машина.
В предишния пост разгледах "електростатични " методи, нелинеен капацитет и обръщане (инверсия) на заряда. Този метод изглежда има недостатък малката дивиация и без механично въртене не може да се реализира.

Извън темата и съпоставка мога да разгледам "динамични" методи за параметрично усилване. Идеята я разработих като обединих различни познати идеи, а именно резонатор на Хелмхолц, антени с бягаща вълна и ТТ с допълнителна "екстра" бобина, по терминологията на Тесла.
Идеята е параметричното усилване да дойде основно от изменение на параметър честота. Разглеждам средата (ефира) за статичен, в определено пространство с увеличен обем да почне да трепти заедно с възбуждащия вибратор и да се образува бягаща вълна, от която да се свали  СЕ. Условия
-източника до е точков, т.е. размерите да са под четвърт дължина на вълната, лесно се постига в практиката, имаме и висок качествен фактор, "скъсена" антена, същата трудно излъчва електромагнитни вълни, следователно имаме малки загуби.
-източника (дипола) да работи с бягаща вълна, идеята е да се увеличи обема на трептящата среда да имаме събиране и параметрично усилване. До сега работех само със стояща вълна, единичен ТТ L-C, но се оказа груба грешка.

Обяснявам как става усилване в антени с бягаща вълна. Ако в единия четвърт вълнов участък тока е в една посока то в следващия е в противоположен, но ако в този участък тока се измести на 90 градуса той няма да влияе. В следващият участък тока е в същата посока и имаме събиране на токове, един вид изправяне.
Това се постига при ТТ с допълнителна бобина L-C-L-C.   

[mi68]

Здравейте,
Прилагам схема на разряд на два конданзатора с различен капацитет. За примера единия е 10F (фарада), а другия 1F, заредени до 10В. Кондензаторите не са разреждат напълно, примерно ако са свързани паралелно, но най-важното свойство малкия кондензатор сменя поляритета си при протичане на ток (енергия). Това обръщане на поляритета при протичане на ток може да се въведе ПОВ и електростатичната машина да се самоускорява.
Ако се проследи времедиаграмата на заряд-разряд на два кондензатора с различен капацитет, се вижда че образуват нелинен капацитет. Според мен това е трика на тестатика.

[epwpixieq-1]

Тези машини не работят на принципа на триенето (поне по начина по който стандартно се разбира, но за това по-долу) а на съвсем друг, както вече споменахме, удвоителен/умножителен принцип. Това е много добре показано в линка на които е обяснено нагледно "удвоителния процес", още повече, липсата на сектори при Bonetti е идеален пример за това.

попаднах на добре забравен материал, които ако се прочете внимателно дава представа за фундаменталното явление което се използва при така наречените "електростатични" машини поне от така наречения въртящ се тип, най-добрия пример за които се знае е машината на Уимшърст.

Това така добре забравено познание на електростатичния ефект онагледен с електрофорус, и най-вече удвоителния ефект на зарядите, при определена геометрична конфигурация (или може да се каже и последователност на свързване)  се явява явлението, което според мен е и в центъра на Тестатика. Тези машини от самото начало са били наричани "удвоители" и само по себе си това наименование дава представа за явлението на удвояване на зарядите. След това са били преименувани на машини на "влияние", като до нас достига термина "електростатични". Интересното е че термина "електростатична" прикрива много от динамиката на това което става във самата машина, а то е, поне до колкото съм го осъзнал за сега, се проявява математически функция на удвояване зарядите във определени участъци на конструкцията само на база на електростатичната индукция и моментно, динамично, прегрупиране на капацитивните метални елементи.

Ето още един колега който има разпространеното погрешното разбиране (оставам на  страна тези които коментират на неговия канал) че електростатичните машини работят на принципа на триенето, и си мисли че заряда, които трябва да дойдат от някъде (и погрешно се казва че са във диелектрика), е източна на енергията, а не напрегнатостта на самото поле, която се проявява при разделянето/отдалечаването на другите два диелектрика в трети диелектрик, въздуха (като въздуха и стъклото имайки съответно различни диелектрични  константи):
https://www.youtube.com/watch?v=WP_KRgNuvfw
Това което той прави е абсолютно класически принцип на електро-умножителните машини, но понеже не се четат оригиналните източници и не се търсят пръвичните експериментални установки, а се осланяме на неправилните неща недоразбрано преписани по учебните пособия, елементарно направени експерименти показват каква голяма каша става в главата на хората.