Автор Тема: Ефективно получаване на Водород и захравнване на автомобил  (Прочетена 26313 пъти)

Неактивен teofilius

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 712
  • Пол: Мъж
    • Teosfera - free energy - antigravity
Здравейте! Виждам че някой е писал по тази тема но ми изпратиха един отличен превод на сайт за автомобил на вода при който се използва високото напрежение от две индукционни бобини за автомобил и алуминиев проводник за получаване на водород който в последствие директно захранва автомобилен двигател. Това е адреса който вярвам да е полезен за мнозина с предложената в него информация http://store2.data.bg/alabalani/

Неактивен mzk

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 622
  • Пол: Мъж
  • http://analogov.com
    • analogov.com
Това устройство ми е познато, но освен вода иска и алуминий като "гориво".

Неактивен teofilius

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 712
  • Пол: Мъж
    • Teosfera - free energy - antigravity
Така си е . Но един килограм алуминий за 600 км. не мисля че е много ...

administrator

  • Гост
Така си е . Но един килограм алуминий за 600 км. не мисля че е много ...

Aaa, примитивна работа. В сравнение с Хидростар-а...

Peacekeeper

  • Гост
Така си е . Но един килограм алуминий за 600 км. не мисля че е много ...

Aaa, примитивна работа. В сравнение с Хидростар-а...
Нали трябва да се почне от някъде ;)


Ловци на митове тестват кола на вода ::)
http://www.youtube.com/watch?v=02jqVDXMuCQ&feature=related

Неактивен Петър

  • Подготвен
  • **
  • Публикации: 170
Цитат
lol someone works for the oil companies


Първият коментар под видеото.

Браунчо

  • Гост
Здравейте! Виждам че някой е писал по тази тема но ми изпратиха един отличен превод на сайт за автомобил на вода при който се използва високото напрежение от две индукционни бобини за автомобил и алуминиев проводник за получаване на водород който в последствие директно захранва автомобилен двигател. Това е адреса който вярвам да е полезен за мнозина с предложената в него информация http://store2.data.bg/alabalani/

Признавам, още когато го видях оригиналния сайт, идеята ми се видя доста "дървена". Интересно обаче, с всеки следващ път ми се струва, че това май е на път да се окаже № 1 от всички варианти на ефективен добив на водород.

Има обаче няколко противоречия :

1. В началото се говори за 600 км, изминати от 900 кг кола с 20 л вода и 1 кг алуминий. Немците говорят в писмото си за 2000 куб.см автомобил със 180 см ал.тел на минута за 70 мин. тест. По-нататък в текста на патента се говори за мотоциклет 500 куб.см задвижван с 1000 куб.см (1 л) водород в минута, което е било достатъчно, само ако мотоциклетът се е влачил с 5 км/ч. Ама той минал 500 км. Доста противоречиви данни.

2. Четири килограма ал.окис (сух или мокър?) за 500 км е доста сериозно количество отпадък. При интензивна употреба на това устройство ще трябва да се мисли за подходящи контейнери и някакво депо. Ще се разнасят мокри кофи, изобщо гадничко. И за система за изцеждане/сушене/пречистване на отпадъка вероятно трябва да се мисли. Слушайте сега обаче - ЦЕНАТА на дву-алуминиевия триокис в каталога на Валерус е 10 лв. на килограм (лабораторна чистота), така че май ако всичко е вярно, тука овър-юнитито поне ценово е на път да се постигне. Минаваш 600 км с един кг алуминий за 6 лв., като от отпадъка произвеждаш 4 кг Al2O3 за 40 лв. А?

3. Много малко се споменава за безопасността - H2 + 02 = Гърмящ газ, която е сериозна и най-важна.

4. Патента говори за загряване до 95 гр., немците казват, че няма такова нещо.

5. Тая надупчена с хиляда дупки кутия (макар и доста прецизно произведена за прототип) усещам как ще протече отвсякъде. И тоя архаичен "принтерен" механизъм, и накълцания прегорен барабан - въобще, има голямо поле за нововъведения и може би най-добре - тотален ре-дизайн. Все пак правено е в далечната 1981.

6. Двете бобини май ще изкарат максимум един месец на такова натоварване. Трябва да се мисли за супер мощни надеждни бобини ВН (почти невъзможно да се намерят или направят в БГ) или за яко плазмено запалване (още по-трудно) - доколкото позволява алтернатора. Или най-елегантно - мощно електронно запалване - диодно, тиристорно... Тука електрониците са на линия - цяла трилогия спретнаха по темата, но не видях нищо достатъчно стабилно. Тогава, ако има повече ток, може да се мисли и за НЯКОЛКО макари да се наредят една до друга за по-голям добив. Тогава и Ферари ще можеш да подкараш с това чудо.

7. Алуминиевата тел е два пъти по-скъпа (12 лв./кг) от ламарината на руло например (6,11 лв./кг с ДДС в Алумина Шумен), която да се нареже на по-тесни лентови ролки. Телта я няма никъде, освен заваръчна, която е сплав с Mg и е 26 лв./кг. Сто пъти по-добре е да се използва лента на руло/ролка, с по-мощна бобина.

Наистина, общо взето, доста е дървено, май е по-добре за стационарни отоплителни котли и ел.генератори отколкото за автомобили, но въпреки всичко (пак с уговорката - ако е вярно - 600 км с 6 лв. (+40?), все едно 10 ст. литър бензин!) това май изглежда като най-ефективното, измислено досега.

Заслужава си да се опита, но и яко, яко да се усъвършенства.

Peacekeeper

  • Гост
Ако някой не е забелязал, колите на вода са нещо коренно различно от колите на водород ;)  При водородните H2 е в резервоара и има опасност от следващ Хинденбург инцидент, докато при водните - водорода се произвежда и консумира на момента с електролиза. И най-важното - водните пари, които се отделят след изгрянето му могат да се използват пак в процеса, сиреч рециклаж (Overunity) ;D


Браунчо

  • Гост
http://www.technews.bg/article-15358.html
http://bnt.bg/bg/news/view/19443/prof_vladko_panajotov_za_prirodata_energijata_i_bydeshteto

Изключително некадърно и непрофесионално представяне на решение на глобално важен проблем. На всичкото отгоре - на едно отдавна известно, популярно и стотици пъти патентовано решение. И това - от един иначе повече или по-малко уважаван професор (отскоро и политик), преподавател в МГИ, автор на 50-ина патента, много от които работещи, в областта на минно-обогатителното производство, и т.н., и т.н.

Споменаването на платина и паладий, присъстващи в "горивната камера" на "водния двигател" автоматично ни говори за отдавна познатата, банална и популярна протонно-обменна водородна клетка с полимерна мемрана (Proton (Polymer)-exchange membrane Fuel cell - PEMFC).

Освен този вид, както знаем, има още десетина вида водородни горивни клетки, най-комерсиализираният и ефективен от които е MCFC - Molten Carbonate Fuel Cell (www.fuelcellenergy.com - най-големият производител на когенерационни централи с такива клетки) - горивна клетка със стопен карбонат, която работи на 600 градуса температура, което е основният й недостатък и причина за краткия й живот.

Краткият живот - средно около 4000 часа (половин година), наред с ужасно високата цена - USD 6000 / kW, и скромно КПД (~50%, чувам, че се работи по въпроса за вдигането му до 65%), са основни недостатъци на ВСИЧКИ видове водородни горивни клетки.

И така, уважаваният професор Панайотов ни показа и задвижи напред-назад като за малоумни дечица едно микро автомобилче с едно електролизерче, горивна клетчица (PEMFC) и микро ел.моторче, което автомобилче (ми се върти в главата), че съм го виждал да се рекламира от някаква ъмерикън фирма вече като серийно производство. От половин час общи приказки, професорът отдели само трийсетина секунди да каже нещо за този, гръмко анонсиран от медиите "двигател на вода" !

Интересното е, че НИКЪДЕ в клипа не чух това да е негово, на професора, изобретение. Той само ПРЕДСТАВЯ едно ВЕЛИКО ДОСТИЖЕНИЕ на ЧОВЕЧЕСТВОТО !

Негово било само изобретението за извличане на платина и паладий от икономически неизгодни руди (отпадни) - за това - шапка му сваляме. Но стана пределно ясно, че целта на упражнението е реклама именно на този патент - за получаване на платина и паладий, а водния двигател е само примамка.

Друг е въпроса дори с този уж икономичен негов метод (преработка на хиляди тонове скална маса с цел извличане на грамове благороден метал), каква ще е цената на този позлатен двигател - първо, и второ, на колко време ще се сменя горивната клетка, която, както казах, стандартно има живот 6 месеца и ужасно висока цена - USD 6000 на киловат!

Прилагам една статия в сп. Химия (бр.12/2003 г.) с обстоен преглед на видовете водородни клетки. Статията е малко старичка, но много ясно, просто и синтезирано написана. Показателно е, че оттогава досега параметрите на горивните клетки не са се променили значително в посока и полза на по-бързото им комерсиализиране.

И все пак никой не подценява техния потенциал и първостепенната им кандидатура като основен медиатор за преобразуване на химическата енергия на водорода директно в електричество.

Което именно трябваше да бъде казано от професора, вместо половин час скучно общообразователно мънкане и нелепо ръкомахане. И накрая - комичният завършек с белгийската ел.централа работеща с ИЗГАРЯНЕ НА ДЪРВЕСНИ ОТПАДЪЦИ - и това след половин час лекция за водородното чудо.

Не мога да отмина без смях и изказването на моя любимец - забавната фигура Антон Кутев - за фатално неизбежната нужда от АЕЦ. Заприлича ми на средновековен инквизитор, който с пяна на устата просъсква - и все пак, тя (Земята), Е ПЛОСКА !

Обърнете внимание и на коментарните реакции след публикацията в дир.бг. Да оставим настрана бурната дейност на модераторите с гумата, които трият постинги наред, но от общата картина на тотално средновековно невежество и махленско оплюване трябва да ни е ясно какво трябва да очаква всеки, дръзнал да се пробва в изследователското поприще на новите енергии. Което разбира се не бива да бъде и най-малък повод за разколебаване - твърдо и само напред!

velstar

  • Гост
Експериментаторите от Университета “Пърдю” са създали нова сплав от метали, обогатена с алуминий, която се оказала крайно ефективна в процеса на производство на водород. Използването и освен всичко се оказало и икономически изгодно, затова скоро методът може да се окаже конкуренция на съвременните горива, използвани в транспортната и енергийната индустрия. Стойността на произведената енергия в затворения цикъл пада до по-малко от 0,08 долара за киловатчас!  За повече информация изтеглете прикачения файл.  :)