Една книга, изготвена от публикации на Шаубергер. Руски текст.
Как Шаубергер е правел своята жива вода, с какъв апарат е постигал това, търсете на страница 110. Нещата са малко по-различни от тези, с които боравим в момента. Той е вдигал с двигател 300 оборота в минута с меден диск в основата на яйцевиден резервоар. Преди да завърти водата, последователно сменяйки посоките наляво и надясно, е правел обработка чрез филтрация или преваряване, последвано от изстудяване до температура не повече от 17 градуса С, внасяне на няколко допълнителни съставки във водата като метали и някои органични материали, внасяне на въглероден двуокис до изивеждането от апарата на 4 литра вода. Чак тогава я е въртял при 300 оборота в минута с последователно сменяне на посоките. Оборотите са не повече от 300, за да се получава слабо вакуумиране при разтварянето на въглеродния двуокис във водата, при което свободния кислород, останал наличен във водата, влиза във взаимодействие с газа и СЕ ПОЛУЧАВА ВАКУУМ ВЪВ ВОДАТА, ТЯ СТАВА ПО-ПЛЪТНА. Повишаването плътността на водата се усеща и при обикновено устройство, изработено от две пластмасови бутилки - съединени в едно; вижте другата книга по-долу, написана от индиеца Моханти - тя касае дългогодишни наблюдения върху лечението с вода.
И така... Интересно е устройството на Шаубергер. Много е важно, че при направеното заявление от Шаубергер за това, че живата вода трябва да изработва и съхранява в яйцевидни съдове е съпоставката, че абсолютно същото се твърди в книгата на Моханти. Съдът трябва плюс това да е и електроизолиран, и да се охлажда, защото се губи електрически и оргонен потенциал, а при температура над 9 градуса С, водата губи "живите си свойства".
