Малко разсъждения по темата:
Наистина досаждам с този дълъг текст, но интересното е едва в края, а нещата трябва да вървят поседователно. Все пак става дума за вихъра в това обикновено нещо като водата. И във вихъра на водата се крие огромна енергия, която може да бъде извлечена!!!
От книгата "Феноменът Окуньово" от Михаил Речкин
"...На 25.12.2001 г., когато преглеждах течението на списание "Природа и человек", в бр. 6 за 1990 г. се натъкнах на публикувана глава от книгата на английския изследовател и писател Кристофър Бърд "Загадките на Земята". И така, "живата вода"! "Качествата на водата са толкова странни и тайнствени, че всеки ден научаваме нещо нова за нейното поведение и вписваме необичайни сюжети в научната история." Неправещото впечатление на пръв поглед откритие е направено от румънския естествоизпитател Хенри Коанда през 1920 г.: течностите "се изкачват" по всяка повърхност, като живи субстанции, "залавяйки се" за неравностите. Това откритие е наречено "ефект на Коанда".
Заинтересуван от древните предания за извори с жива вода в Хунзакут, Коанда през 30-те год. на ХХ век предприема редица пътувания до водоизтичниците. Като експерт по водни ресурси, той се опитва да разгадае тайната защо водата притежава активност и лекува различни болести. Звързва лечебните й качества преди всичко с нейната молекулярна структура, като смята, че дори съставът на 2 източника има твърде малко общо помежду си. Техническата база на изследователската лаборатория в Кънектикът, в която той работи като консултант, дава възможност на учения да стигне до същността. Прилаганият от Коанда метод се състои в изучаване на водните кристали при различни снежинки. Поразява го факта, че всяка снежинка има особен рисунък и притежава собствена неведома сила в микропространството, като предизвиква нееднакви смущения в средата. Сблъскал се с явлението "течност-усилвател" (както започват да наричат процеса на превръщане на водата в сняг), ученият открива непрекъснато движение в центровете на кристализиране на снежинките. В изключително фините "тръбички", в които водата не е замръзнала, се установява същата циркулация, както в организма на животните или в стеблото на растенията - т.е. действат същите закономерности като при обмяната на кръв или растителни сокове. Това дава основание на местните жители да говорят за ЖИВОТВОРНА ВОДА в противовес на застоялата и мъртвата.
Коанда с цябото си внимание изучава жизнените сокове на снежинката и се убеждава, че това важно качество изчезва с нарушаването на структурата на водата. Обратно, колкото по-дълго живее снежинката, толкова е по-полезна за организма и повече сходства има с жизнените сокове на човека, използващ постоянно тази чудесна напитка. Подобна течност увеличава силата и дълголетието на хората.
Ученият открива, че водата, в която се образуват живеещите дълго снежинки, върши чудеса не само в Хунзакут. По време на пътешествията си в Грузия, Перу и предпланините на Тибет, той открива пряка връзка между качествата на питейната вода и продължителността на живота на големи групи население. Наистина все още не е в състояние да обясни защо водата от ледовете удължава живота на човека. След като му се налага да се върне в родината си в ролята си на президент на Румънската академия на науките, той прехвърля изследванията си на своя млад помощник Патрик Фланегън от същата лаборатория в Кънектикът. И не греши - способният Фланегън е поставен от списание "Лайф" след десетимата най-добри учени на САЩ. "Зтам, че само вие ще успеете да разгадаете тайната на Хунзакут" - напътства го Коанда.
Фланегън на 40 год. се установява в едно ъгълче на Централна Аризона - в гориста местност, богата на извори. Той откровено казва:"Прочетох за водата всичко издадено в различните страни, оставаше да се изясни откъде идват необичайната й аномалност и непредсказуемост". До такава степен е увлечен от разгадаването на тази тайна, че прекарва цялото си време в пущинака... Съпругата му Гейл също като него е доктор по медицина и му помага в изследването на колоидната структура на водата, добита от лед. Съпрузите се заселват близо до пулсиращия каньон Оак Грик, заобиколен от остатъци застинала лава. Това е участък с огромна концентрация на енергия, където добре се усеща влиянието на кипящите водовъртежи върху физическото състояние на човека. Посетители от всички краища на света, след като поживеят там 1 седмица, твърдят за съществуването на "генеранори на психична енергия". Те отбелязват излизащото от земята излъчване с огромна мощност и описват всякакъв род видения, достъпност на телекинезата с много райони на света, извикване на образи от минал живот, случаи на аномални явления. Установено е, че психичните феномени зачестяват по време на пълнолуние.
Според някои данни, 2 източника от дълбините на земята притежават парамагнитни качества, трети - електрически,4-рти - електромагнитни. "Електрическият извор" стимулира съзнанието, като предизвиква просветляване на ума. "Парамагнитният" засилва функциите на мозъка като приемник на инхормация. "Електромагнитният" извор, колкото и да е странно, укрепва баланса между физ. тяло и духа, като съдейства за възприемане на картини от минал живот.
Един от изследователите - Дик Сатфен, изучавайки седонските извори, събира разказите на стотици посетители, изпитали върху себе си спиритуални диалози, които е възможно там да продължават стотици години. Те уверяват, че става дума за тихоокеанският континент Лемурия, пропаднал в резултат на катастрофа. Приемници на легендарната Лемурия вероятно са индианците от цивилизацията хопи. Мнозина от изследователите предполагат, че огромни, сега вече променили се кристали, се намират под градчето Седон... Според тях, генератори на всички излъчвания са изворите, които бликат изпод земята.
Истина или не, трудно е да се каже, но се говори, че във водовъртежите се очертавали човешки образи, левитирали всякакви фигури. Интересно е, че по тези места дърветата не растат прави, а винаги са ориентирани към центровете на водовъртежите. Ако се отхвърлят всички аномалии, тайната на хунзакутската вода вероятно се крие в индуцирана свръхенергия, в областта на която специалист е Фланегън. Той натрупва цяла колекция от "разноенергийна" вода от много райони на САЩ. Не иска като десетки други учени да обяснява причините за аномалността с наситеност на водата с живак или кислород. Да се твърди, че човекът в 90% се състои от вода и затова е разумен, е банално. Водата е основата на Вселената. Разнообразието на света, се крепи на разнообразието от форми на водата. Фланегън е изследвал 36 изотопа, които въобще не си приличат. Атмосферният въздух също е разновидност на водата, но на разредената. Един изотоп образува въздушно кълбо, друг - капко, трети - висулка, 4-рти - снежинка. Следователно тайната на "неприличането" е чисто енергийна. Потенциалната сила на течността наистина е зловеща. Странни газове над водоизточниците вдигат воден стълб с дюймова дебелина (25,4 мм.), като при това той по твърдост не отстъпва и на най-добрите марки стомана.
Фланегън решава да възпроизведе някои изотопи в лабораторния басейн. Той вкарва в голям обем вода малък брой течни кристали и много хаотично ориентирани молекули. "Течната вода дори при кипене запазва "микроайсберги" и кристали с очертана структура, другата вода автоматечно създава кристали, докато се превърне в структуриран лед - разсъждава Патрик. - Значи, подредеността носи по-голяма информация. Независимо от това хаосът преобладава". Живите организми - растенията и животните - са се изхитрили така да регулират структурата на водата, че тя става предимно кристална, октагонална. Тази картина може да се види под микроскоп. Човечеството е натрупало немалък опит в създаването на изкуствени течни кристали, без да разбира физичната им същност. Преминаването към електроника от "микроайсберги" още днес би ни освободило от енергията на стотици електроцентрали в целия свят. Недооценяването на необикновените качества на структурираната вода в редица слаборазвити страни, крие огромни енергийни разходи и екологични щети. Течните кристали се зареждат при слаби въздействия на полето. Единственото условие е, че колоидните частици изискват управляеми електрически сигнали. В природата подобна самоорганизация на молекулите е голяма рядкост. В живите организми зарядите се поддържат стабилно, благодарение на материали като желатин, албумин и колаген.
На Фланегън му е интересно да разбере какво е поведението на заредени частици, които не се срещат в живите клетки. Тъй като водата спада към сложните минерали е важно да се провери, дали зарядите се предават на неорганогенни частици. По негово предложение са синтезирани изкуствени материали от класа на детергентите. Както е известно, тези повърхностни вещества притежават диполност - единият полюс привлича водата (хидрофилен), а другият я отблъства (хидрофобен)...Точно тези 2 качества на природната течност подтикват към мисълта да се проверят водоизточниците в Хунзакут. Така загадката е разкрита - по класихикацията на Стейнър активността на водата, насочена във фунията на водовъртежа, е 500 единици (Англ. спис. "Нейчър" намира тези обяснения за недостатъчни и противоречащи на основните закони на физиката).
Спорйт е прекратен, когато Фланегън успешно подбира всякакви кристали - на кварц, адски камък, и възпроизвежда ефектите на напрегнатост на водните повърхности, които са били известни на древните тибетски физици. Хилядолетия лекарите в Хималаите предлагат на пациентите микстура с дозирани според вида на болестта течни кристали. С такива разтвори се поливат пшеница, грах, треви за сено, позготвят се семена за посев.
Все пак няма отговор на въпроса, откъзе кристалите вземат енергията, необходима да първичното налягане на водата. Съществува предположението, частично взето от тибетски източници, че резонатори на космическа енергия са свърхновите звезди, излъчващи импулси и имащи други пространствени въздействия. Да установи тези далечно действащи сили би могъл само специален уред за регистриране на гравитационни вълни. Тези вълни би трябвало да се преобразуват за възпроизвеждане или чрез репродуктор, или през осцилограф. Засега работата не е приключена, макар че свършеното не е малко. Изпитанията показват, че повърхностните напрегнатости на обикновената вода са 75 дина на сантиметър, а на местната подземна - под 68 дина, при това отрицателно заредена. В хунзакутските водоизточници се съдържат почти всички химически елементи и особено много сребро. Ето и най-интересното откритие - частичките минерали присъстват във водата не под формата на йони, а на колоиди, което също противоречи на традиционните представи. Това означава, че солите не са в разтворено, а във флуидизирано състояние и благодарение на отрицателните заряди се бутат взаимно "в гърба".
"Колоидната структура ме разтърси. Разбрах, че минералните частици със стабилни заряди превръщат хунзакутската вода в животворна" - признава Патрик Фланегън. Той работи много години в лабораторията, за да създаде "дубликати" на тези минерали. Побучанат се не по-лоши от природните, но уредите не са съгласни - повърхностната напрегнатост на водата изобщо не може да бъде понижена до 68 дина. Тогава започва да търси неразтворими минерали с последващо изкуствено дозареждане.
Още по-развълнуван е ученият, когато открива в хунзакутската вода присъствие на мастни органични киселини, обитаващи частичките минерали. Дали това не е прародината на човечеството? Нали в такима структури възникват високоорганизираните материи? Енергията и по-точно зарядите в частичките също са с необичаен произход - индуцират се от водовъртежите на разтопени ледове.
Фланегън обръща внимание, че всеки водовъртеж има собствена честота на колебания, своего рода космически такт. Размерите на частичките са строго определени, сякаш са шлифовани в лаборатория. За да облегчи работата, Патрик взема цилиндричен съд и имитира в него водовъртеж. Представете си изумлението му, когато всички частички придобеват колективна самоорганизация. Те се превръщат в елипсоиди, подчиняващи се на строга математическа логика с размерност 1 към 2. Ученият се плаши, когато въвежда в разтвора няколко капки органични оцветители - изглежда, че пред него започва да диша тайнствено космическо чудовище. Във въртящите се водни потоци Фланегън открива определена зависимост от космическите сили, на чиято власт са подчинени живите организми, когато завихрените потоци създават формите на живот в природата. Авторът заключава, че те са матрицата на Вселената. Това съответства на древните ведически текстове за елипсовидността на образа на Вселената.
Към подобно мнение се придължа известният астроном Т. Сай - автор на 9-томен трактат за вълновата теория и гравитацията. Той смята, че вътрешната физична същност се доближава по форма до правилна хипербола, повтаряща кривината на завъртения воден поток. Фундаменталната крива, обособена от Сай за обясняване на природните феномени, в частност на разпределението на температурата във вътрешността на Слънцето, показва връзка между обемите на повърхността и структурираните космически сили.
Вилхилм Райх - един от най-добрите ученици на Зигмунд Фройд, без да се откъсва от теорията на психоанализата, обосновава същнастта на жизнената енергия - "ОРГОНА" - в съответствие с откритието на Щайнер, че светът се управлява от спирални вълни, или "пумпалчета" (които е възможно да създават торсионните полета). Космическите сили като на конец държат потоците, като инициират управляващи поведението им сигнали. Еспериментите на Фланегън потвърждават, че енергията на пространството се поглъща от завъртените потоци. Не по-малко важно е, че с прекратяването на движението, енергията на водата не намалява, а се стреми да излезе навън при първа възможност. Когато скоростта на въртене на потока расте, диаметърът на фунията се стеснява. В идеалните водовъртежи този диаметър е почти равен на нула, а скоростта им фактически е безгранична! Тъй като скоростта във Вселената не може да е безгранична, молекулите на водата се превръщат във водна пара, зареждат се с допълнителна енергия. Това е и ключът към проникването в тайственото зареждане на водата - т.нар. Щайнерова вода, притежаваща изключителна активност.
Обменните функции - на предавател, акумулатор на енергия - се изпълняват от водородни комплекси, или гирлянди. Те не само поемат космическата енергия, но и зареждат частичките и молекулите. Като че ли тук няма нищо ново - човечеството успешно създава водородни горивни елементи, зареждани от Космоса. Този факт е трудно да се възприеме психологически - как така енергия без изгаряне на въглища? На Фланегън понякога му се налага да доказва очевидното. Борбата с "безмълвието" на потока е още по-увлекателна. Той си поставя целта да определи колко енергия от Космоса отнема водовъртеж с диаметър 4 дюйма (101,6 мм.).Страхува се да вземе по-голям диамутър, за да не разруши лабораторията. Настройва оборудването, въвежда в центъра на потока специален елктрод, включва втори. Потокът се върти със скорост малко над 1000 оборота в минута, а зарядът, отделят от клокочещата вода, надвишава 10 000 волта!
В Седон не пренебрегват малката енергия. В лабораторията изобретяват съд, повтарящ очертанията на правилната хипербола на астронома Сай. Уредът е кръстен "тангенциален пълнообемен водовъртеж".
Фланегън изобретява нова група колоиди, открити в майчиното мляко и в месестата част на плода на черешата. Изблиците на енергия тресат стените. Повърхностната напрегнатост на водата е намалена до 26 дина на см., или почти 1 път и половина в славнение с хунзакутската. Такава енергийна мощ има само етиловият спирт, а тук става дума за вода. "Това е жива вода. Дори много жива! Тя (за разлика от спирта) не напива човека, а му дава огромен прилив на сили" - отбелязва изследователят. Лабораторията отправя обръщение за необходимостта да се развива колоидната химия, за да се решат по-скоро много насъщни проблеми на човечеството. Пръв откликва Том Ридик, като организира в Ню Йорк компания за производство на жива вода. Той бързо се убеждава във възможността за многократно повишаване на селскостопанските добиви, не може да се отърве от клиенти. Оказва се, че милиардите клетки, които хранят и поддържат човешкия жинот, не старият с предишните темпове. Кръвните клетки, което е много важно за сърдечносъдовите заболявания, не се сбръчкват, не коагулират. ЖИВАТА ВОДА СПАСЯВА БЕЗНАДЕЖДНО БОЛНИ!
Създадена е доста лесна за възприемане рецептура на напитката - ако в 38 дина се добави 1 галон (около 3,785 куб.дм.) дестилирана вода, биологичният ефект върху организма е равнозначен на живата хунзакутска вода. Старец придобина пъргавината на младеж... Патрик се шегува: "Кристал от концентрирана енергия". Трофични язви, които предизвикват големи кръвозагуби, зарастват сякаш под въздействието на вълшебство. Генетични дефекти на плазмата на кръвта от типа на сърповидност на еритроцитите също изчезват безследно. Бетон, объркан с жива вода, издържа натоварване 4000 кг. на квадратен дюйм, или стотици пъти повече(?). Той е по-лек и не е подложен на корозия.
Сега учените работят над технология, близка до съществуващата в природата. "Създадената в Австралия машина за активизация на вода не е съвсем такава, каквато действа върху източниците по естествен път - не е удовлетворен Патрик. - Необходим е образец, за да дава жизнената енергия, предсказана от Вилхелм Райх.".
Любопитното е, че самата Земя се движи в Космоса пободно на завъртян воден поток. Както и другите планети, тя обикаля около Слънцето със скорост 30 км. в секунда. В същото време Земята се движи в дълбините на Космоса, в състава на Галактиката, със скорост 20 км. в секунда. Това съчетаване на двете движения образува спираловидна траектория, което било и показано с модела на Джорджио Пикарди в Брюксел през 1958 г. За какво говори това? Най-простото пресмятане сочи, че скоростта на движение на Земята по спираловидната траектория е максимална през март и минимална през септември. Приблизително за толкова време се оформят ПАНТИТЕ на елените и на други животни, които после падат. Как в тези случаи се натрупват зарядите от Космоса? Фланегън намира отговор на тези въпроси у носителя на Нобелова награда Иля Пригожин, автор на монографията "Ред от хаоса". Хаотичните сили в откритите системи в края на краищата се самоорганизират, придобиват ясна насоченост в структурата. На помощ на безпорядъка идват течните кристали - една от природните същности.
Фланегън казва: "Енергията на хаоса се предава чрез течни кристали и се поема от тях - тя може да съзижда, може и да разрушава. Важно е да се научим разумно да я управляваме. Хората винаги са вярвали в силата на живата вода. И както излиза, не било напразно"
