epwpixieq-1, нещо не мога да схвана... Стремежа на флуидите е да се движат по пътя на най-малкото съпротивление. За една конструкция с дискове, това е движение по радиуса, обикновено от центъра към периферията. Ти твърдиш, че дисковете са гладки (в смисъл че липсват някакви канали). Грапавините получени от самата обработка са хаотично разположени и не могат да дадат насочено движение на флуида за да се получи прословутата спирала. От друга страна това движение по спирала е съпроводено с по-голямо съпротивление от това по радиуса и няма как да стане по естествен път.
Моето мнение е, че устройство с гладки дискове може да работи само като помпа, създавайки центробежни сили (в следствие външно задвижване) и от там спирално движение на флуида.
Bat_Vanko моля прочетете подробно предишните ми коментари и особено този, който споменава/третира капилярните сили. В отговор към Радико, съм коментирал и въпроса за "гладкостта". Добре е да прочетете и двата pdf документа приложени. Мисля си, че имате такова виждане понеже вие, както и други участници във форума, се опитвате да си представите динамиката без да четете оригиналните материали, само на база на досегашните си познания. Установеното познание и опитът са важни неща, но в някой случай могат да ни възпрепятстват да си представим/видим различна динамика. Моля вижте и клипа в нета ( на човека от Украйна ), той задвижва неговата турбина на този принцип, със сгъстен въздух, което всъщност е много по-неефективно, отколкото с пара. Мисля че този факт влиза директно в противоречие с вашето мнение, поне до колкото ви разбирам.
dmitarp всеки карбуратор е инжектор както и всяка газова уредба за кола във всяка хидроструина почистваща машина миещият преперат се добавя от инжектор, всеки бояджийски пистолет също е инжктор изобщо използват се на хиляди места в индустрията, но това в клипа от линка на epwpixieq-1 то не е смшно то е трагично. Значи пробиваш две дупки в един съд и завиваш два манометъра на тях защото съдът рботи под налягане. Та каква би била евентуалната разлика в наляганията измерени от двата манометъра. Според схемата показана на клипа долната дупка ще има по голямо налягане от горната разликата се поражда от височината на водния стълб във съда "котела" При Това положение ще ни е необходима или черна магия за да накараме флуида да се движи от горния отвор към долния толкова бързо че да увлече и друг флуид със себе си, или помпа. Аз оради чисто прагматични причини предпочитам да се доверя на помпата и понеже тя може да изпомпва директно вторичния флуид то необходимостта от инжектор отпада.
Радико, не мога да разбера защо приемате представената информация в клипа като „трагична“. Клипа описва точно принципа на действие на паро-водния инжектор така както го е изобретил французина Хенри Грифард
https://en.wikipedia.org/wiki/Injector (оставям на страна, че гласа е алгоритмично генериран). Пуснах видео понеже забелязвам че колегите нямат голямо желание (или възможност, макар че може да има автоматичен превод на Българки), да четат споделената информация за четене, а предпочитат да гледат филмчета. За вас, а за други колеги които се интересуват, потърсих и друг източник. Намерих книга ( от 1901 г. отново на английски) но с достатъчно технически илюстрации за може да видите по-обстойно конструкциите за паро-водните инжектори: пhttps://books.google.com/books?id=OUFMAAAAMAAJ&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false
Всъщност с такъв тип инжектор (на този принцип) са работили, и все още работят (където ги има), всички парни локомотиви.
Инжекторът се ползва за помпа или компресор. В съвремието почти няма инсталация, която да ползва инжектор. Когато си в отдалечен регион и нямаш достъп до машини и ток, а имаш парна инсталация ползваш инжектор. Ако имаш достъп до помпа и задвижване към помпата съвсем логично е да избереш един по съвършен уред, какъвто се явява помпата пред инжектора.
Не само като помпа или компресор а и като нагревателен елемент за постъпващата вода в бойлера. Ето изследване на братята сърби от университета в Нови Сад, където се прави задълбочен анализ паро-водния инжектор:
https://www.uni-obuda.hu/journal/Bukurov_Bikic_Prica_37.pdfРазбира се, както при всеки научен модел, динамиката е доста опростена, като особен проблем (според мен) е условието за плавно действие ( без шокови вълни). Но въпреки това, най-малко дава представа за някаква основна идея за ефективността на устройството. И интересно е, че в последно време има зароден интерес към това устройство за контролиране на вода в бойлери ( котли ) особено на критични инсталации (като атомни централи) , тъй като помпите се развалят или остават без ток ( както беше случая при Фукушима ). Но от друга страна вие сте прав, че може да се използва и помпа, стига подаваната вода да бъде нагрята ( от изходната пара на турбината, при положение че имаме едностепенна такава).
