mind, благодаря ви за коментара и за точките които повдигате, надявам се кореспонденцията да стане по-лесна поне от гледна точка за яснотата на процесите.
epwpixieq-1, комуникацията с вас става все по-сложна. Смесването на термини, като "вектор" и "налягане" е една доста хлъзгава тема, но ще се опитам да се нагодя към вашите разбирания. Ще приложа и една опростена картинка за по-голяма яснота.
Съгласен съм че вектор и налягане е опасно да се смесва, затова ще се опитам да конкретизирам нещата точно за да няма объркване, ако вие допълнително виждате неясноти моля посочете ги. В крайна сметка мисля че всички искаме да си изясним картината на реалната динамика която се получава в системата.
Позволих си да използвам вашата картинка, като направих няколко допълнения и за по-голяма яснота, като по-надолу ще отбележа няколко неща за уточнение.
Вектора на центробежната и центростремителната сила са перпендикулярно на посоката на движение и както знаем от учебника за 5-ти клас - работата А = 0, що се отнася за твърди тела. По-надолу ще уточним за флуиди.
Нека да доразвием познанието от 5 клас като конкретизираме, че работата А = 0 при твърди тела, само до тогава докато центробежната и центростремителната сила не са достатъчно силни, че да започнат да късат молекулярните връзки на тялото.
Съгласно формулата за центробежната сила, при константен радиус и маса на "флуидната възглавница", тази сила ще зависи само от скоростта, тоест тя не идва даром, а зависи от входната скорост(налягане).
Не мисля, че някъде въобще съм и споменавал че нещо в тази система идва "
даром", ако има такова виждане от ваша страна, посочете конкретно от къде идва то, за да се изчисти и няма погрешни разбирания.
Относно "константен радиус", тук нещата са малко по-сложни, и въпреки че можем да се изразим с термина "констнта" трябва да определим какво имаме в предвид. Ще направя диференциация между ТТ като помпа (ТП) и ТТ като турбина.
Първо важното е да си представим че тази "флуидна възглавница" е като трион ( да погледнем картинката ), с основна част, между корпуса и периферията на дисковете D
k и "зъбци" в междудисковите пространства S
k. Вашата затъмнена част, представя една част от "триона" с един "зъб". Тоест ние нямаме единен радиус, въпреки че може да се каже че в тази зона има сравнелно равномерно (може би по-висока стойност към периферията, като някаква функция на радиуса от централната ос, но това според мен би било пренебрежимо, освен в по-големи системи) налягане. Ако хипотетично отъждествим това налягане с радиус тогава можем да кажем че имаме "константен" радиус, отново (само) за някакъв кратък интервал от време.
Така "костантността" се определя от времето в която няма промяна в системата. При ТП, това е сравнително лесно да се види, понеже движещата сила на вала обикновено е постоянна (постоянни обороти) и флуида на изхода има сравнително постоянно налягане създадено на база на ротационната динамика, а средата в която се изтласква флуида има много по-ниско налягане.
При ТТ, нещата са по различни, ние може да имаме, "константност" даже и при динамика на променливите. Например ако имаме промяна (нарастване) на подаваното налягане на флуида ( парата ) и увеличаване на натоварването на ротора, то при определени съотношение на тези променливи, налягането на "флуидната възглавница" или "радиуса" и може да проявява константност. Разбира се малко вероятно да попаднем точно на този случай и по-практически е да се допусне че радиуса (налягането) то ще флуктоира в определени граници.
Като говорим вече за флуид и доколкото се допуска означение с вектор на сила, нека разгледаме 2D картинката.
Сега колега, ако може да извършите операцията "сумиране" на (F1)+(-F1)= ? , или смятате, че флуида ще хване
посоката, която искате? Това е за подпомагането за което говорите.
Отново да погледнем картинката.
Вашите две сили съм ги заместил с F
k и -F
k за съответно всеки "зъб" на "флуидната възглавница" като мисля, че това запазва вашата идея.
Посоката на флуида е по посока ( или срещу, няма значение за аргумента ) нашия поглед (вие отбелязвате това в коментара си, но не знам защо на картинката е грешно изобразено). Така най-горния вектор V е неправилен, затова на него има кръг с точка изразяващ, че посоката на движение е перпендикулярно на равнината на картинката.
Сега F
цб е вектора на центробежната и F
цс съответно центростремителната сила като F
цс се поражда в противовес на F
цб от натиска на флуида върху корпуса. Това са двете сили F
цб и F
цс които казах в моя предишен коментар че се сумират и така образуват нарасналата компресия на флуида. "флуидната възглавница",се помества между дисковата периферия и корпуса, както и в пространството между дисковете S
к (точно така както сте го изобразили вие), и така флуида, кой бива изтласкван към корпуса може само да излезе през изходния отвор, като това изтласкване се явява и бива спомагано само при използването на ТП. Процеса с турбината се различава особено когато (при турбината) приложим товар на ротора.
Ако погледнем картинката така, че посоката на флуида сочи погледа ни, силите F1 и -F1 ще сочат дисковете на турбината, от което може да заключим, че при по-голяма центробежна сила сцеплението на флуида с дисковете също ще е по-голямо. Но също така, може да заключим, че в зависимост от грапавостта на дисковете ще зависи и предавания въртящ момент. Тоест, получените милиарди миниатюрни лопатки след изработката на дисковете ще имат определена площ на контакт с преминаващия флуид, от което следва, че колкото по-полирани са те, толкова по-ниско КПД ще има турбината.
Сега за този натиск и "сцеплението" с дисковете. Тук щя си позволя да цитирам Тесла, понеже съгласни или не, той е единствения които има сериозен практически опит с тези системи. Както съм цитирал по темата, в предишни коментари, той казва че турбината използва свойствата на адхезия и кохезия на флуидите. От ваша гледна точка, вие виждате грапавостта като, (микроскопични) лопатки, но според мен тази характеристика е неправилно да се разглежда по този начин, понеже тогава започваме да мислим, отново, точно както при стандартните турбини, тоест за натиск върху твърдо тяло от движещ се флуид, което Тесла еднозначно заявява, че не е в основата на динамиката на процесите. В допълнение, ако все пак, хипотетично, допуснем да виждаме грапавините като микроскопични лопатки, тогава трябва логично да приемем, че на натиска, който флуида упражнява върху тях, има обратен (реактен) вектор които веднага трябва да се изрази в проявяване на мини туболенции, и това, само по себе си, ще намалява КПД-то на цялата система, защото турболенциите, както знаем, са загуба на енергия.
Според мен грапавостта на дисковете играе роля до толкова до колкото увеличава площта на диска, където флуида се адхизва. Като това адхизване става на ниво молекулярни сили, и моя спекулация е ,че най-вероятно има някаква връзка с електрическия потенциал на самите флуидни молекули. Разбира се тази грапавост (или може би нарастване на площта с помощта на по-груба повърхност ) не може да надхвърли определена величина, и границата се явява точно там където започва да се явява турболенция на флуида, в следствие на тази грапавост.
Моля четете внимателно, за да си спестим дългите литературни есета.
Въпреки, че има отново много написано, се надявам, нещата да се изясняват по-добре. Отдруга страна, малко отклонение, ако прочетете който и да е от гигантите на науката през 19-ти век ( Фарадей, Хевисайд, Максуел или Лорд Келвин) според мен, ще придобиете съвсем друго виждане за значението на фразата "научни литературни есета".