Spark gap
Разрядник – мед, кварц, волфрам
Тесла не разглеждал своя трансформатор, като електромагнитно устройство. Той осъзнал, че напрежителните импулси пресичали вторичната намотка на трансформатора подобно на газови импулси под високо налягане.
За да се разбере импулсната технология на Тесла е необходимо да се изостави идеята, че електроните са токоносителите в неговата система. Всякакви електронни теории от руски или не знам какви автори при Тесла са безпочвени. Работата на електроните е свързана дотолкова, че да са захрани, възбуди системата, от там нататък Усилващия предавател работи с друг вид токоносители.
Ефирните частици били свръх подвижни, почти безтегловни в сравнение с електроните, и затова могли да проникват във веществото с много малко усилие. Електроните не биха могли да се сравняват с ефирните частици по скорост и проникваща способност. Тези частици са свръх малки и неутрални по заряд. Те проникват без проблем, както в метал, така и в изолатор, което е не характерно за електроните токоносители.
Еднополярните импулси при Тесла технологията са в основата на освобождаване на огромен потенциал от ефира, което за синусоидалните колебания не важи.
Когато Тесла усъвършенствал разряда на заредения с високо напрежение кондензатор разбрал, че електричеството минаващо през разрядника било комбинация от ефирни частици и електрони. Буквално електроните повличали ефирните частици от единия край на разрядника към другия, като тези частици се движели по повърхността на проводника а не вътре /скин ефекта/, или както казва Тесла, като въздух който минава покрай крилото на самолет, като странен газ, който се движи не вътре в тръбата а около нея. Именно там, в разрядника, започвал разделителния процес. Магнитния разрядник бил основния компонент на отделянето на електроните от газовия токоносител. Магнита не влияел на ефирния газ. Увеличаването продължителността на искрата/импулса водело до появата на топло-нежелано електричество, т.е. увеличавал се електронния поток. Тесла установил, че импулси по дълги от 100 микр. сек. не водят вече до желания ефект.
Представям един мой вариант на Разрядник на Тесла, който според мен съчетава всички изисквания за добра работа, както при високи честоти, така и големина на протичащия през него импулсен ток. Продължителността на импулса през разрядника ще зависи от: капацитета на кондензатора, разстоянието между електродите и магнитния гасител.
Разрядника е направен изцяло от дебела мед за ниско съпротивление, волфрамови накрайници за добра износоустойчивост и кварцова тръба за изолиране в някаква степен от околното пространство, като влага, кислород и т.н., и най-вече защита от все пак изпаряващия се волфрамов електрод.
Направил съм два вида разрядници, единият е класически – Тесла, на който се регулира разстоянието между електродите с винт, директно при работа, а другият е във вид на ампула /по-малък, компактен/, който се регулира при изключено захранване. Характерното за разрядниците е, че с така подбраното сечение на медта през нея ще могат да протекат стотици ампери импулсен ток, т.е. сигурен елемент в който няма да има загуба на енергия или тя ще бъде минимална. За създаване на много кратки импулси, което от своя страна ще доведе пък до работа с по-високи честоти, съм използвал неодимови магнити, искрогасители, със сила 3,5 кг единия, или двата 7 кг. Тези магнити имат невероятна сила. Не съм си и представял, че съществуват толкова силни магнити преди да ги взема в ръцете си. Магнитите ще доведат до намаляването хистерезиса на импулса, ще го направят по-кратък, което всъщност е целта. Другото им предназначение е както Тесла сам казва, разделянето на токоносителите. Тесла е ползвал за магнити - електромагнит /рис. долу/, но аз не виждам пречка в използването на постоянни магнити, още повече, че 7 кг. усилие изисква доста енергия ако се прави с електромагнит. Магнитите се захващат за кварцовата тръбичка посредством желязна пластинка от задната страна. За уплътнение на електродите със стъклото при ампулите съм ползвал една две навивки от тефлонова лента.
Разрядниците са изготвени основно на струг, като насрещните канали за винтовете и волфрамовия електрод са изработени на фреза.
По-долу представям чертежи и снимки.
