International users! Please download the English version of this information in pdf >here<. Current version is 1.2!Тази информация е синтезирана на основата на посочените експерименти и литература. Няма измислени факти или предположения.
Може да се разпространява свободно, стига да пуснете линк към форума, тоест да посочите автора и първоначалният източник и да не я променяте.Критика по темата: http://mazeto.net/index.php?topic=4274.msg24862#msg24862
На първо време ще представя малко обща теория и два експеримента, потвърждаващи наличието на надлъжните вълни и показващи някои интересни свойства.
Линии на разпространение на енергията около проводник (фиг8).
Аналогия може да се направи с камък, хвърлен в езеро (камъкът пада в черната точка). Появяват се напречни вълни (вълните по водата, които виждаме), но и надлъжни вълни (отместената вода в страни- радиално от мястото на падане на камъка, която не се вижда).
Черната точка представлява края на проводника (сечението на проводника). Черните непрекъснати концентрични кръгове около него представляват магнитното поле на индукция. (непрекъснати линии)
Радиалните линии излизащи от проводника представляват диелектричните линии (диелектрично поле на индукция) - прекъснати линии.
Във фигура 9 се виждат взаимодействията на полетата при два проводника.
Магнитното поле на индукция благоприятства напречните вълни.
Диелектричното поле на индукция благоприятства надлъжните вълни.Надлъжните вълни се различават от напречните
Напречните могат да се представят със следната графика:
Схема на нормална електромагнитна вълнаВ този случай електрическото поле е дефазирано на 90 градуса спрямо магнитното. Двете полета са дефазирани на 90 градуса спрямо посоката на разпространение на енергията на вълната (вектора на Пойнтинг).
Надлъжните вълни могат да се представят със следната графика:
Схема на надлъжна електрическа вълнаЗабележете, че магнитното поле отсъства! Затова тези вълни са надлъжни електрически вълни. Посоката на разпространение на електрическото поле съвпада с вектора на Пойнтинг!
Най- близка аналогия можем да направим с кръгове пушек или кръгчета цигарен дим:
Посочената форма на вълната е много по- устойчива! Разпространява се много по- далеч. Можете да прегледате някои от филмите на Stan Deyo по въпроса.
Анимация на надлъжна вълна:
http://mazeto.net/files/longitude.swfАнимация на напречна вълна:
http://mazeto.net/files/transverse.swfБордерланд провеждат следните експерименти, с които доказват и демонстрират ефекти от напречните и надлъжните вълни.
Експеримент 1 - търсене на резонансната честота на коаксиален кабел, с дължина 2750 см. Коаксиалният кабел е RG62
Импеданс 93 ома.
Пълната дължина на вълната в случая се умножава по 4 -> 4*2750 - 11000 см (110 метра)
Линията е отворена- в краищата на кабела има поставен волтметър.
Чрез сигнал генератор (синусоидални импулси) се подават импулси към тороидална сърцевина, към която е свързан кабелът.
СхемаТеоретично изчислената резонансна честота е
f
теор = c/lambda
f
теор = (3*10^8)/110 = 2727 кХз
Измерената чрез опита резонансна честота е 2220 кХз.
От горната формула следва, че има разлики в скоростта на разпространение на вълната:
f
измерено/f
теор = 2220/2727 = 0.81 или скоростта на вълната е 81% от скоростта на светлината във вакуум.
Забавянето се дължи заради средата на разпространение и заради загубите.
Качественият фактор в този случай е много нисък- диапазонът на резонансната честота е голям.
Експеримент 2
От сигнал генератора се подават синусоиидални импулси към първична намотка (1 навивка), която е слабо свързана (въздушна сърцевина) с вторичната.
Вторичната представлява проводник, навит соленоидално (виж картинката).
Дължината на проводника е 2750 см.
Импеданс: 4200 ома
Пълната дължина на вълната в случая се умножава по 4 -> 4*2750 - 11000 см (110 метра)
СхемаЧрез сигнал генератора се търси тази честота, при която напрежението, което отчита волтметъра, да бъде максимално.
Измерената резонансна честота е 3400 кХз.
От горните формули следва, че 3400/2727 = 1.24 т.е. скоростта на разпространение на вълната е 124% от скоростта на светлината във вакуум. Т.е. скоростта на надлъжната вълна е около 1.5 пъти (което се потвърждава както от опита на Бордерланд, така и от опита на К. Мейл, така и от историческите данни за естествената резонансна честота между земята и йоносферата- данните на Тесла и Шуман, които честоти са в отношение 1.5 пъти (12 Hz и 7.8 Hz)).
В този случай качественият фактор е много по- висок; резонансната честота варира в много по- тясни граници.
Освен това резонанса силно зависи от всякакви околни предмети, доближаване на ръка и т.н!
Експеримент на проф. К. МейлНяма да описвам подробно схемата, свързването на светодиодите. Ще се спра на конкретните неща и общата схема, която лично за мен е изключително ценна.
Схема:
Проф. Мейл прави опит, при който използва синусоидален сигнал генератор. Неговият т-р се състои от първична намотка 4 навивки и вторична (нямам информация), на печатна платка. Две идентични бобини се използват като приемник и предавател.
В лекцията си (може да се свали от
тук) се показва експеримент, при който се установява резонансната честота при напречни (херцови) вълни- 4.7 МХз.
Свойствата в този случай са, че сигналът се екранира изключително лесно. Ако се премахне заземяването на приемната бобина не се установява промяна в консумацията на предавателната бобина.
При честота около 7.1 МХз светодиодът на приемната бобина светва силно. Свойствата в този случай са невъзможност са екраниране на сигнала и осезаемост на предавателя към консуматора (при изпадане на резонанс консумацията на предаватела се повишава леко, т.е. предавателя усеща присъствието на консуматор).
Тъй като знам, че има интерес за КПД-то, ще споделя че то е измерено по следния начин.
Използват се 200 МХз Тектроникс осцилоскопи- консумацията на предавателната бобина в режим на празен ход е 200 миливата. При свързането на приемник, консумацията на предавателната бобина се повишава с 10 миливата.
Измерената получена енергия в приемната бобина, обаче, е 50 миливата. Това е КПД около 5 пъти. Искам да отбележя, че К. Мейл работи с много ниски напрежения, и това е само върха на айсберга в този тип експерименти.
Забележете, че кондензатора съхранява енергия под формата на надлъжни вълни! Именно тук е "отворената верига" в опита на проф. Мейл- кондензатора между приемник и предавател. Припомнете какво ставаше с резонансната честота на бобината във втория опит на Бордерланд, както и с всяка теслова бобина!
Скаларен резонанс
Много време се чудих какво точно означава скаларен резонанс (стоящи надлъжни вълни), но мисля, че вече нещата ми се проясняват, затова ще изложа мнението си.
В горното съобщение видяхте какво представляват надлъжните вълни, как да ги направим и какви свойства имат.
Трябва да споменем, обаче, че свободна енергия имаме в стоящата надлъжна вълна, т.е. ако видите отново схемата на К. Мейл с двете кули, тогава трябва да настроите разстоянието (или честотата) между тях така, че приемната бобина да е във "възел" - в стоящата вълна, където има "концентрация" на ефира. Забравих да спомена, че скаларните вълни са неутрино вълни, така че в случая определението "концентрация на ефира" ми се струва подходящо.
Ще използвам пример, защото ми се струва, че ще е по- ясно с него.
Свръхефективният електролизер на Боб Бойс представлява съвкупност от т-р на Тесла и tesla radiant energy receiver. Всъщност не е нужно да имате втора бобина, идентична с първата. Можете да използвате Tesla radiant energy receiver - съвкъпност от "антени" под формата на изолирани метални плочи (кондензатор), които са свързани с товар и обикновено може да има ключов елемент, който свърза товара с антените.
Излъчените надлъжни вълни от т-р на Тесла (тороида на Бойс в случая), когато импедансите на клетката и на предавателя (трансформатора) се изравнят- се получават "възли"- стоящи вълни вътре в самата вода.
Затова правилната изработка на електролизер за такива експерименти е критично- съпротивлението на всяка клетка тряба да е напълно еднакво!.
Пример 2
Отново имаме изолирана метална плоча (или например алуминиево фолио между две стъкла). Поставяме го във възел на надлъжните вълни, излъчени от някакъв т-р на Тесла. Върху фолиото се получава скаларен потенциал- от там разлика в потенциалите между фолиото и заземяването.
http://lib.mazeto.net:8080/drugi/longitudinal-standing.swfСтоящите надлъжни вълни (концентрацията на ефира) са отбелязани с червено!ПС: Прикачил съм две филмчета от YouTube, в които се виждат стоящи надлъжни вълни! Можете да ги погледнете (съдържат YouTube в заглавието на файла - виж по-долу)!