Импулсна далекобойна помпа за вода с вътрешно горене на водород

[emm]

Здравейте колеги, руснаците все пак работят по въпроса за усвояване енергията на водорода.
Установката представлява далекобойна импулсна водна помпа, проектирана за напояване и гасене на пожари, но може да се използва за въртенето на турбинни двигатели.

http://www.i-r.ru/show_arhive.php?year=2010&month=3&id=1893 - статията в списание "Изобретател и рационализатор"

В середине 80-х гг. прошлого века ВНИИ «Союзгипроводхоз» разработал и изготовил импульсную дождевальную установку “ДУ-200”. Оснащенная напорным баком емкостью 1500 л, она за один цикл-импульс выбрасывала 1000 л воды, расходуя на это 0,25 л бензина. Дальность полива достигала 200 м, а площадь при работе по кругу — 10 га. Идея замечательная, и все бы хорошо, когда бензин расходовали без счета. Да вот незадача, почему-то устройство срабатывало не регулярно.

Установката представлява цилиндър за високо налягане, който се напълва с вода през еднопосочен клапан. Щом стигне определено ниво на водата, поплавък задейства клапан който пуска ННО газ от електролизер в празното пространство над водата. След това сместа се запалва и изстрелва водата под високо налягане през дюза.
Помпата изхвърля вода на 200 метра. Новата разработка на Егин достига разстояние на далекобойност 1200м.

[Seeker]

Устройството е интересно, още повече че има работещ прототип ДУ-200 за дистанции от 200м. Но как ще хвърля на 1200м - от началната скорост водата ще стане на много фин прах и ще се разсее във въздуха. 200м е предела за пръскане със струя, по ограниченията за  скорост спрямо въздуха. Друго е интересното в схемата - използването на въглеродни пластини в електролизера. Защо не са от неръждавейка? Въглеродните пластини са крехки и капризни за закрепване.

[Seeker]

@Seeker,
в статията е написано: "Изобретатель предлагает лишь немного изменить форму ствола и насадки ГИД-600, чтобы гидродинамика сформировала неразмываемую струю, дальность боя которой увеличится вдвое и достигнет 1200 м."

Статията е прочетена внимателно.Само че ГИД-600 е само на хартия , а ДУ-200 е работеща инсталация.Проблемът е в скоростния напор на въздуха който действа на течноста. Има едни физически закони за динамика на флуидите и конкретно числото на Рейнолдс, които не позволяват  да се задържа струята, без да се разпръсква на капки. Ефекта е видим при водопадите - колкото е по-висок водопада , толкова по-малко вода остава в основната струя. Останалото става на ситни капки. Пример водопада Анхел- 900м , в долната част струята се превръща в дъжд.
Има един виц по тема - какво е написано и какво е всъщност, но е нецензурен и ще го спестя.

По важното в статията е използването на въглеродни електроди в електролизера - защо?