Някой да помогне за моето "ТъПУ", т.е. TPU

[Иван Димов]

   Здравейте,
На мен електрониката ми е хоби и проектирам схеми почти само с въображение. Сега обаче се запънах в Т-тригерите. Ако някой има схема на такъв тригер, но да се виждат в нея транзисторите, моля да ми я покаже. Благодаря предварително.
   Целта ми е с еднакви тактови импулси да включвам последователно ту един, ту другия от два транзистора. Аз не можах да намеря кой знае каква информация за TPU-то, но мисля да направя резонанс с високо напрежение и от него да се опитам да извлека енергия. Засега успях експериментално да разбера, че най-високо напрежение в трептящ кръг L2C2 се постига ако индуктивно подаващия към него енергия друг кръг L1C1 има същата резонансна честота, т.е. L2*C2=L1*C1.
   Що се отнася до неверниците, които твърдят, че енергия не може да се създава от нищото, ще кажа - такова нещо като енергия в Природата няма. Енергията е математическа фикция. В Природата съществува маса m и тя се движи със скорост V, т.е. съществува импулс p=mV. Оказва се, че един и същи импулс mV придава на едно и също тяло различна порция енергия като при по-големи скорости тялото придобива по-големи порции (прираст) енергия. Поставете във формулата за енергията mV^2/2 едно и също dV при малки, а после при големи скорости и ще видите разликата (дайте на V произволно цяло число и после V+dV). Смятам, че именно на подобен принцип при високите напрежения, прирастът на енергия е по-голям. И няма никакви мистификации - науката не е религия ! Просто физика и математика. 

[Радeв]

Поздравления!
Има толкова много писано за ТПУ. Има най-различни предположения как работи ТПУ: резонансено  и вихрово, има предостатъчно писано във форума.
Дерзай!

[Dex]

- такова нещо като енергия в Природата няма. Енергията е математическа фикция

Би ли обяснил на непросветените, какво точно имаш в предид.

[getca]

Здрасти Иване,

За какво са ти тия Т-тригери, вземай смело D-тригер, връзваш му D-входа за инверсния изход и си готов. С всеки тактов импулс състоянието на изходите се сменя. Нпример 7474 или CMOS 4013 или...е, виж в каталозите, де...

Поздрави...

[Иван Димов]

  Понеже съм малко бос в интегралните схеми и докато събера информация за подробностите, ще съм си направил един Т-тригер ако имам схемата му. Аз даже съм в състояние сам да го изобретя (отново), но тъй-като вече е измислен може да си спестя малко време и мозъчни напъни.
   А целта на занятието е да разклатя резонанс с минимум енергия. Това е все едно да разлюляваш люлка - важно е тласъците да са в точния момент. Когато акумулираната в трептящия кръг енергия достигне пределния си максимум, част от нея ще се използва за полезна работа (примерно половината). После пак "разлюляваме" до максимално напрежение и отново използваме половината от енергията и т. н. "Напомпването" на енергия ще става примерно за 10 цикъла, а разрядът на кондензатора ще е за един цикъл или с други думи ако резонансът е при 100 kHz, то консуматорът ще е при 10 kHz (токът може и да се изправи с диоди). Това е в общи линии идеята.

[Иван Димов]

   Декстър,
 Нека две тела са с еднакви маси и скорости, и се движат едно след друго по мислена ос. Освен това нека между тях да е натегната пружина, блокирана с конец (пружината е със същата скорост). Ако конецът в определен момент бъде прогорен, той ще освободи пружината и така двете тела ще получат един и същи по големина импулс, но в противоположна посока. Скоростта на движещото се отпред ще стане
V+dV, а на движещото се отзад ще е V-dV. При това скоростта на пружината ще си остане V.   
И сега като сметнем колко енергия е придобило първото тяло и колко енергия е загубило второто тяло, ще видим,че предното е получило повече енергия, отколко е загубило задното. С други думи няма спазване на закона за запазване на енергията в затворена система. Излиза че енергия се е появила от нищото, което противоречи на здравия разум. В Космоса всичко е вечно - нищо не се появява и не изчезва, а просто се преобразува. Това важи за импулса - в затворена система общият импулс е константа. За импулса е интересно, че въпреки неговата "константност", при определени условия векторите на скоростите на отделните тела в затворена система могат да са в противоположни посоки и взаимно да се неутрализират (от механичната конструкция) като при това цялата система придобива импулс, като привидно нарушава закона за запазване на импулса. Но всичко това не е за този раздел TPU. 
А енергията наистина е математическа фикция, аз не съм виждал "ем ве квадрати върху две" да се появяват от "нищото" или пък да изчезват в него.

[Dex]

Описаната постановка, е неубедителна за затворена система.

И сега като сметнем колко енергия е придобило първото тяло и колко енергия е загубило второто тяло,

Би ли го написал с формули и цифри. Не забравяй, че планетата Земя с нашата цивилизация, се движи точно като твоите топчета и пружина и някак си не се вързват нещата.

[mi68]

Идеята е добра, но практически ще се озориш.
Първо системата трябва да е доброкачествена т.е. с голямо Q. Ако това не се изпълни най-добро отношение е 1:2 (октавното) и да преминеш към параметричен резонанс (генератор). Параметричните генератори не искат активна енергия (захранване), но засега не съм видял работещ прототип. Принципа е в преобразуването та противодействието да се отстрани т.е. 0 (вечно движение), а по-важно е да се инвертира и да се получи самоускоряване и задържане на това ниво с цел черпене на енергия.

[Иван Димов]

 Формулата за кинетичната енергия е Ek=m*V^2/2. Нека m=2 kg за да го съкратим с двойката в знаменателя. Значи за енергията остава формулата Е=V^2  (за по-лесно смятане). Нека двете тела с пружината се движат със скорост 100 m/s. След скъсването на конеца, пружината действа с еднаква по-големина сила F, но в противоположни посоки на двете тела. Предното се ускорява, задното се забавя. Силата действа на двете тела за едно и също време dt и следователно им придава еднакъв по големина импулс p=F*dt. Нека след взаимодействието скоростта да се е променила с dV=20 m/s или според закона за запазване на импулса
mV+mV=mV2+mV1 и като съкратим на m следва 2V=V2+V1=(V+dV)+(V-dV)=2V+dV-dV  т.е. 2V=2V+dV-dV или предното тяло се е ускорило толкова, колкото задното се е забавило |dV|=|-dV| , предното тяло ще има скорост V2=V+dV=100+20=120 m/s, а скоростта на задното ще е V1=V-dV=100-20=80 m/s (да не забравяме, че масите и на двете тела са по 2 kg). Сега заместваме във формулата Е=V^2 и за предното тяло енергията е станала E2=120^2=14400 J, а за задното енергията е E1=80^2=6400 J. Първоначално всяко едно от телата е било с енергия E=100^2=10000 J. Да видим как се е променила енергията на всяко от телата. За предното имаме dE2=14400-10000=4400 J, а за задното dE1=6400-10000=-3600 J или предното е получило енергия dE2=4400 J, а задното е загубило енергия dE1=-3600 J. Виждаме, че числото 4400 не е равно на 3600. С други думи, един и същи по големина импулс довежда до различна промяна на енергиите на двете еднакви по маса тела. А в училище се учи, че ако действаме с една и съща сила върху едно тяло определено време в една посока, то ще придобие точно толкова енергия, колкото ще загуби ако със същата сила, но в противоположна посока му действаме за същото време. В нашия случай, две еднакви по големина сили, действащи в противоположни посоки за едно и също време на две тела с равни маси, довеждат до различен (не само по знак, но и по абсолютна стойност) прираст на енергии в двете тела.

[Dex]

Димов, системата ти не е затворена, защото има външна енергия, която е свила пружината. Това е което проваля постановката. Абе трудно ще обориш закона за запазване на енергията.

[Иван Димов]

 И аз се чудех откъде идва този парадокс. Но се оказва, че потенциалната енергия в пружината се превръща в кинетична на двете тела (макар и не по равно за двете). В посочения по-горе случай, спрямо координатна система, закачена за пружината, телата се движат с 20 m/s - едното напред, а другото назад. При това енергията на всяко от тях е Е=20^2=400 J или общо Е=400+400=800 J. Такава е била потенциалната енергия на свитата пружина. И като сметнем общия прираст на енергия при двете тела в другата координатна система dE=dE1+dE2=-3600+4400=800 J виждаме, че всичко е точно. Така го обясних, че чак на мен ми стана ясно. Въпросът е откъде се взема енергията тогава при многото работещи прототипи с КПД над 1 ?   
   Моят отговор е: Трябва да действат инерционни сили или комбинация от електрическо и магнитно поле. Например при електронно лъчевите тръби, когато електронният сноп се отклонява от магнитно поле, към вектора на скоростта на електрона V се прибавя вектор dV, перпендикулярен на V. Магнитната сила е перпендикулярна на движението и казваме, че не вкарва енергия, а само променя посоката на електрона. На практика обаче векторът V се удължава (макар и малко), след като прибавим към него dV. Значи имаме все пак някакъв прираст на енергия от магнитното поле. По мое мнение при TPU-то имаме локално магнитно поле, което се премества по дължината на жицата и така повлича електроните. Радко също споменава, че TPU-то е нещо като ускорител.
   Аз все пак ще пробвам с моето "резонансно напомпване", но трябва първо да намеря информация за устройството на Т-тригер.

[mi68]

Потенциалната (скритата) енергия е навсякъде и създава вълнова среда. Вярно е, че се преобразува по различен начин и различни са проявленията. Тази енергия е стабилизираща и  противодействаща F= - F . Ако енергията стане съдействаща и ускорителна то се получава максимум F=2.F . На теория е лесно.
Идеята да кажем за честотно изместен резонанс, примерно имаш 100 кХц , а взимаш енергия на 10 кХц има подводни камъни.
-системата трябва да е доброкачествена т.е с голямо Q. Качественият фактор на един трептящ кръг зависи изключително от качественият фактор на бобината.
-създадените електромагнитни вълни на 100кХц безвъзвратно отнасят енергията в околното пространство. Примерно е  да се ползват кварцове и ултразвук. Следва друг проблем ултразвук с честота 100кХц най-вероятно ще разпраши кварца. Проблема не е в Т тригерите.
При ползване на трептящ кръг трябва да изчислиш времеконстантата на  затихването и да видиш в нашия случей с колко е спаднала амплитудата на 100 кХц за 10 периода т.е. 10 кХц.
Като цяло опита ни се вижда неработещ. Според мен работещ е модела с противоположностите (сфазирване). Честотните (времевите) работещи са в октавно съотношение т.е. параметричен резонанс. Трети варянт е ширико спектърна сихронна детекция т.е смесване на постоянен ток с променлив. Направи блокова схема, принципи на работа,а не теоретични приказки приказки.