Психотронни изследвания на микросвета

[Радeв]

ПСИХОТРОННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ на СЛАВА СЕВРЮКОВА и доц. ИВО ЛОЗЕНСКИ

Екипът Слава Севрюкова и доц. Иво Лозенски започва съвместна работа през 1963 г. Феноменалната способност на С. Севрюкова да вижда обекти независимо от времето и разстоянието, със силата на мисълта е оценена от доц. И.Лозенски. Той старателно документира всички тези психотронни изследвания (изследвания направени със силата на мисълта).

Според Слава мисълта е вълна с огромна енергия. Тя се излъчва от мозъчните клетки. Мисловната вълна или „пси – вълна”има сив цвят. Тази вълна се насочва натам, където я отправи мозъкът „генератор”. Когато мисълта се „откъсне” от мозъка, тя действа самостоятелно, независимо от мозъка който я е произвел. Скоростта на мисловната вълна е по – голяма от скоростта на светлината. Колко ? Според С. Севрюкова скоростта зависи от индивидуалните способности на мозъка „генератор”.

Насочвана от доц. И. Лозенски, Слава започва психотронни изследвания на атома на лекия водород. „Той, атомът прилича на житно зърно.” Така го оприличава Слава.

„Атомът има форма на правилен елипсоид.” Това е заключението на доц. Лозенски.

Според С. Севрюкова атомът на лекия водород се състои от ядро и орбитон, въртящ се около ядрото.Ядрото има формата на пръстен. Ядрото е изградено от елементарни частици. Тези частици от своя страна също са делими.

„Психотронният” екип С. Севрюкова и доц. И. Лозенски нарича частиците които изграждат ядрото „псиони”, в чест на психотрониката – методът с който се изследва ядрото. Псионите имат маса и ел. заряд. В ядрото на лекия водород те са над два милиона. Колкото по–голяма е атомната маса на даден елемент, толкова по–голям е броят на псионите. Масата на псиона е близка до тази на електрона.

През 1989 г. във Варшава се провежда IV конгрес на полското психотронно дружество. Присъстват повече от 600 учени от цял свят. Екипът Севрюкова–Лозенски изнася доклад „Психотронен модел на атома и атомните ядра”. Двамата изследователи предлагат на физиците нов модел на атома.

Екипът продължава работа в посока измерване плътността на кристалното, атомното и ядреното вещество. По късно тези измервания са публикувани в монографията „Психотронни изследвания на микросвета” 1991 г. СУ „Св. Кл. Охридски” – София.

Според Слава Севрюкова психотронните изследвания в тази област не могат да бъдат оценени и осмислени от науката, защото учените нямат теоретични и практически познания в тази област.Това ще бъде разбрано и оценено от учените към средата на XXI век.

Филм на БНТ 1991г.

Психотрониката - актуализирана парапсихология. "Квазинаука", гранична зона на научните търсения.
Наблюдава структурата на земното ядро, планетите, звездите. Описва устройството на атомното ядро и многократно по-миниатюрни елементарни частици, изграждащи света около и в нас. Доказва: всичко, съществуващо във Вселената, е и в ума на човека. И разкрива света, изследвайки "Космоса в себе си".
Психотроничен талант. Разтърсващи проникновения. Би трябвало да са новина на века. А за тях дори не се знае в Родината,
Слава Севрюкова прониква във всички етажи на Вселената, директно наблюдавайки абсолютната хармония в микросвета - твърди доцент Лозенски. - Космосът, за нея, е изграден от пет първични материални елемента: "вихри", “псиони”, “космическа влага", "космическа coл" u "прана". Описвайки ,,техните свойства, тя доказва - масата на псиона е близка до тази на електрона, приет за елементарна частица e съвременната физика."
Тези пет елемента са:
- вечни, несътворими и неунищожими;
- не могат да ce преобразуват един в друг;
- от един вид са, затова Вселената е една;
- не са носители на съзнание.
"Човекът, виждащ атома" - визитната й картичка. Някои от наложените в науката представи за света, за свръх феномена изглеждат наивни. Категорична е - сбъркан е общо утвърденият атомен модел. Неправилно се обяснява строежът на веществото. Основни закони във физиката не са верни.
С грохот предстои да се срутят доскоро всесилни, амортизирани вече "истини".
За еталон в изследванията експериментаторката приема атомното ядро на лекия водород. Съставя негов модел по психотронен път, "спирайки от движение" изграждащите го елементарни частици. "Раздробява" ги на компоненти, милионократно по-малки от микрона. После отново и отново...
Постоянството и пчелното й търпение са възнаградени. С навлизане в тайнствените пространства невидимото се откроява. Открити са свръх леки елементарни частици, наречени от нашия^тандем "орбитони" и "квазиорбитони". Движейки се с неописуема скорост, те, според прецизните псинаблюдения, изграждат - атомните ядра.
Феноменалните способности на Слава дават нова стерео представа за структурата на атома. Открояват се странни модели на неговото ядро и кристалната решетка на простото вещество. Схемата на тяхното устройство се оказва стройна, логически непротиворечива.
Правилото: ако два модела еднакво добре доказват едно явление, те са равностойни. Бъдещето ще покаже кой от тях ще обясни новите, още неизследвани свойства на материята."
Разчела звездните йероглифи, отсича: "Вселената е ограничена - с начало и край. С граници и обем. Формата й уподобява гигантски елипсоид. Исполинско яйце, а отвъд него - "мъртво пространство".
"Вселената е овална. Формата й е като на атома. Погледната отстрани, е сива, но искряща. Под огромния й купол бушуват могъщи космически вихри."
И така - ограничен Всемир - с начало и край. А извън него - "мъртво пространство"

"Необикновената ми асистентка работи с псионите във вакуум. Тя забелязва - микрочастиците кръжат по часовата стрелка. Навярно затуй хората някога интуитивно са избрали тази посока за движение на часовника."
В пресконференцията спонтанно се включва Слава Севрюкова:
- Виждам ги тия частици - носят ги "атомни вихри". Движещите сили са разположени така - "вихър до вихър и вихър във вихър". За да разбера посоката им на въртене, решавам: "Ще взема една от тях. Ще я спусна в бушуващия вихър, да наблюдавам как ще се отклони".
И ето - "спускам" я. Вихърът я поема. Извива по часовата стрелка. По-късно забелязвам - тази е посоката на движение и в макрокосмоса  - на планети, звезди, галактики..." (Стъклено сини искрици
проблясват в замечтания поглед на психотроничката.) Доцент Лозенски продължава:
-...Орбитонът е с форма на овал.  Леля  Слава  установи защо е необходим. Тя не само вижда
микрочастиците в забързания им вихър, но чува жужащите или пеещи звуци от тяхното движение. Както
неведнъж е споделяла, в тишината на микрокосмоса някои от тях са приятно мелодични."

"Леля Слава видя по психотронен път ядрото на лекия водород  - категоричен е доцент
Лозенски.  - С невероятната си мисъл "спря" въртенето на атома. Тогава забеляза  - ядрото му уподобява пръстен. Мисловно го "разряза". Разкри - изградено е от свръх малки съставки. Изследва една от тях (ние я нарекохме "псион"). Изчисли: ядрото на водородния атом съдържа около два милиона псиони. Тази частица е неделима и неунищожима. На нея се дължи целостта на космическата материя. Проникна в структурата на псиона  - оказа се "зърнеста". Отново със силата на мисълта взе едно от тези зрънца. Увеличи го и видя  - съставено е от множество други. Увеличи и тях, а вътре - други. И така нататък, и така нататък... Хиляди и хиляди проби и изследвания, продължили години. В псиона, както и в атомите,
всичко е в движение. Прекрати ли се, материята би се разпаднала."

"Бездни от проникновения. Човешкият ум се затруднява да ги обхване. Свръх колосални структури, които събрани в едно, образуват огромно яйце.  "Вселената  е  овална. Формата й е като на атома. Погледната отстрани, е сива, но искряща. Под огромния й купол бушуват могъщи космически вихри." И още, и още...
И така - ограничен Всемир - с начало и край. А извън него - "мъртво пространство".
"Галактическите купове, галактики, звездни и планетни системи, подобно на атомите, се задвижват от космически вихри. Безспирно устремени, извиват се със страховита скорост. С неизменна посока - "вихър до вихър, вихър във вихър". Заедно изграждат огромно вихрово поле."

За строежа на атома:
- Атомът прилича по форма на житно зърно - правилен елипсоид.Той е мъглявина със синкав цвят и е в непрекъснато движение. Микро частиците в него кръжат с огромна скорост. Ядрото на атома е във формата на пръстен изградено от свръх леки елементарни частици – псиони ( кръстени в чест на психотрониката). Псионите са изградени от частици със зърнеста структура. „Зрънцата” са изградени от частици със сферична форма. И така  до безкрай от все по-малки частици. Псионите имат форма на армейски пагон.  В ядрото на водородният атом псионите са над два милиона. Подредени са един зад друг. Кръжат по часовата стрелка. Движат се от въздействието на  „атомни вихри”. Движещите сили са разположени така – вихър до вихър и вихър във вихър. Движението в микро и макрокосмоса е винаги по часовата стрелка. Колкото е по-тежък елемента, толкова повече псиони има.

За Вселената :
-         Вселената има свой Създател
-         Космосът е изграден от 5 първични материални елемента – вихри, псиони, космическа влага, космическа сол и прана.
-         Тези елементи са :
1        вечни, несътворими и неунищожими
2        не могат да се преобразуват един в друг
3        от един вид са, за това Вселената е една
4        не са носители на съзнание
-         Вселената е ограничена – с начало и край. С граници и обем. Формата и уподобява гигантски елипсоид. Исполинско яйце, а отвъд него – „мъртво пространство”
-         Голям взрив, както допускат учените, няма и не е имало. Вселената е една. Анти вселената (антиматерията) е фикция.
-         Формата и наподобява атома. Погледната от страни, е сива, но искряща. В нея бушуват могъщи космически вихри.
-         Създадена е първично, веднъж и завинаги. Една и съща. Трепти, свива се и разширява, подобно на живо дишащо същество. Това, за което говори Хъбъл (големият взрив), е нещо като оптически ефект. Уловил е част от цялото. Правилно е разгадал и описал разширението – една от съставките на пулсиращата Вселена. Не е могъл да достигне и документира свиването. Има време, и това ще стане. Той прави погрешен извод – този процес е бил резултат от първичен съзидателен „взрив”. Близо е до истината, но не е така. Вселената е създадена в един миг. Това е първичното Сътворение.
-         Вселената е в безспирно движение. Пулсира като жив организъм. Не само е жива, а е и разумна. Еволюира – раждат се и развиват галактики, свръхнови, звезди, планети, спътници, астероиди. Рушат се и „умират”. Вечна и неунищожима е, защото „живее”, а животът е безкраен.
-         Вселената е създадена едновременно. Нищо ново не се поражда. Сътвореното съществува, видоизменяйки се. В Мирозданието е вложена вътрешна тенденция – за промяна и усъвършенстване. Колосално творение. Трудно е да си представим неговите закономерности, гигантските му размери и структури.
-         Ако едно тяло бъде изведено извън гравитацията и му се даде начална скорост, след време то ще спре. Дълго ще се рее, но ще замре в покой. Веднъж и за винаги. Защото не е носител на вихър в себе си.
-         Галактическите купове, галактики, звезди и планетни системи, подобно на атомите, се задвижват от космически вихри. Безспирно устремени, извиват се със страховита скорост. С неизменна посока – вихър до вихър,  вихър във вихър. Заедно изграждат огромно вихрово поле. Благодарение на него, Вселената непрестанно се върти.
-         Космическият вихър е безконечно движение. Уподобява неугасима  въздушна вихрушка. Планетите и Слънцето в нашата звездна система се привеждат в постоянна динамика от „слънчев вихър”.
-         Завихрянията в микро и макрокосмоса са „леви”. „Десни” не съществуват. Без тях всичко – от микрочастиците до свръх гигантските звездни тела и галактики – би застинало. Лишена от „звездни ветрове” Вселената ще се скове и вледени в покой. Вихрите са първопричината за движението. Космическите структури са изваяни от тях. Организират материята, и я направляват.

Три книги за Слава Севрюкова /няма много повече писано по темата за "микросвета" от извадките дадени тука/:
http://tpsy.blog.bg/technology/2007/08/26/svryhfenomenyt-slava-sevriukova-3-knigi-za-chetene-glasyt-na.103937

[Петър]

ПСИХОТРОННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ на СЛАВА СЕВРЮКОВА и доц. ИВО ЛОЗЕНСКИ

Според Слава мисълта е вълна с огромна енергия. Тя се излъчва от мозъчните клетки. Мисловната вълна или „пси – вълна”има сив цвят. Тази вълна се насочва натам, където я отправи мозъкът „генератор”. Когато мисълта се „откъсне” от мозъка, тя действа самостоятелно, независимо от мозъка който я е произвел. Скоростта на мисловната вълна е по – голяма от скоростта на светлината. Колко ? Според С. Севрюкова скоростта зависи от индивидуалните способности на мозъка „генератор”.

Цитат от книгата "900 мисли" , Петър Дънов

"Мисълта се движи с ТРИ КВАДРИЛИОНА И ШЕСТОТИН БИЛИОНА километра в секунда.   Ако човешкото съзнание се движи с такава бързина, всеки момент то ще присъства навсякъде във Вселената. Тогава няма да има близки и далечни неща. Безкрайно големи възможности се крият в мисълта"

[Радeв]

Петър@ Беинса несъмнено е много специална душа пратена тук.
Някой би се запитал какво значение имат тези открития във със свободната енергия.
Бих му отговорил - ОГРОМНО.
Атомът сам по себе си представлява едно перпетуум мобиле. Какво кара електроните да се въртят с такава скорост без да затихват?
Според мен същия принцип движещ микро света, движи и целия макро космос. Очевидно е нещо много просто и същевременно божествено елегантно.

[Радeв]

Това което прочетох до сега в книгите на Христо Нанев е просто информативно.
Опитали са да направят разрез на една кварка да се види какво е нейното съдържание. Била със зърнест строеж. А всяко нейно зрънце и то със зърнест и така до безкрайност в рекурсия.
Аз лично смятам, че все някога ще свърши материята и започва енергията, като може би има някакво междинно звено.
Никъде не можаха да се намерят изследванията на доц. Лозенски, а в тези книги на Нанев е пълно с куп лирически отклонения ала Венета Райкова.....

[teofilius]

   Здравей Радко!  Материята също е енергия. Независимо дали говорим за материя, полета, пространство или време - всичко това е енергия.  Е тогава въпроса е какво е енергия?  Първо - енергията е потенциално състояние на различие между две точки(обекти, области, полета, време, или обобщено казано: пространствено-времеви координати и свойства). Това е характеристиката на потенциалната енергия. Второ - динамичната енергия е процеса на осъществяване на равновесие между две различни потенциални състояния. Например: Обикновената батерия е потенциален енергиен източник, от когото, когато черпим енергия, протичащата енергия е динамична. Тоест -  потенциалната енергия е статична а движещата се е динамична.  Движещата се енергия е процес на уравновесяване и уеднаквяване между две различни потенциални състояния.  Когато две противоположни или различни наричани "енергийни" състояния се уравновесят сливайки се - резултата е 0(нула). Ако  процеса на уравновесяването на електрическите заряди наричаме електрическа енергия и го използваме за да ни върши работа, то времето също е енергия при която, минало и бъдеще са двата противоположни полюса а настоящето е точката на сливането и уравновесяването им.
   Всеки енергиен процес е също и времеви процес тъй като, самото движение е характеристика на времето. Ако нямаме движение - няма и време. Всеки енергиен динамичен процес протича във времето и най-вероятно и го формира. Тоест - причината да има време е че нулевото и нищо не съдържащо пространство  или по конкретно 0(нищо) в мига на Сътворението е разделено на две противоположни състояния(които за  удобство наричаме енергийни), които стремейки се отново да постигнат равновесие формират процеса на уравновесяване, който ние за удобство наричаме "Време".  На квантово или по-точно, на микро ниво материята дори не съществува. Всяка елементарна частица от троицата в състава на един "стабилен" атом представлява микро област от пространството, която се върти с огромна скорост формираща нейния спин, електромагнитни и др.свойства. Дори Ефира, кратко живеещите елементарни частици и евентуално съществуващите кварки в същността си представляват пространствени вихрови микро области от пространството. В този случай - процеса на уравновесяване, който наричаме време се формира най-вече от вихровите характеристики на Ефира и атомарната материя на квантово ниво и на второ място и в по-малка степен от вихрови и др.процеси на макро ниво като, гравитация, вихрови и др.движения.
   Интересното е как от тази позиция, започва и се осъществява протичането на ток през проводник намиращ се в променливо електромагнитно поле. Това включва трансформатори, генератори  и  ако успеем да видим достатъчно на дълбоко случващото се, можем да разберем и как да получаваме енергия от Ефира, и как това се случва например в установката на Тариел Капанадзе, която според мен е уникална и революционно превъзхождаща всичко постигнато в областта на свободната енергия. Какво имам в предвид?  За да протече ток през даден проводник а в последствие и товар, е нужно в проводника да се създаде електрическо поле, което да задвижи електроните в него. Интересното,  е че за целта независимо дали говорим за генератор или трансформатор, използваме променливо а не постоянно магнитно поле. Тоест - постоянното във времето магнитно поле не създава електрическо поле а променящото величината си магнитно поле създава електрическо поле, което от своя страна създава и ток в проводника.  Ако погледнем от позиция на времето случващото се, наблюдаваме два момента в електромагнитната система. Първия момент, е че  имаме магнитно поле а в следващия магнитното поле липсва или е различно по величина. Разликата между тези два момента или магнитни състояния създава електрическото поле в проводника или пространството. Времевия процес на промяна в магнитното поле, поражда електрическо поле. Електрическото поле и протичащия ток е енергиен процес  в настоящия момент на уравновесяване на различията в минал и бъдещ момент във величините на магнитното поле.
   

[Радeв]

 „Психотронни изследвания на микросвета” 1991 г. СУ „Св. Кл. Охридски” – София.

Тази книга ако някой я намери ще съм му безкрайно благодарен!

Предговор към книгата на Слава Севрюкова и Иво Лозенски "Психотронни изследвания на микросвета"
Университетско издателство "Климент Охридски" 1991

Повече от четвърт век авторите на представената книга работят в областта на психотрониката. Това е необикновена и често пъти смайваща човешкото въображение област. Самата книга "Психотронни изследвания на микросвета", плод на деветгодишен целенасочен съвместен труд на авторите, започнал в началото на 1981г., отразява част от получените резултати и натрупания от авторите опит.
 Психотрониката е широк смисъл в област на изследвания, в която се изучава информационно-енергетичният обмен в природата. Психотрониката в тесен смисъл е развитието, изследването и пркатическото използуване на психотронните спсобности на човека (включително и за научни изследвания). Това е психотрониката на днешния и утрешния ден.
 Първият от авторите, С.Севрюкова, от седемгодишната възраст има уникални психотронни способности. Със силата на своята мисъл тя прониква във всички области на битието, включително микро- и макрокосмоса.
 В своята научнопопулярна повест "Нещото, наречено нищо" Роман Подолни пише: "Микросветът си има своите дълбочини, които засега не се поддават на изследване чрез опити, само мисълта е способна да проникне далеч зад границите на 10-15см." Тези думи на известния съветски популяризатор на науката поразително точно обясняват нашия подтик и стремеж да навлезем в тайните на микрокосмоса със силата на мисълта т.е. с помощта на психотрониката. Разполагайки с безценната дарба на С. Севрюкова, стъпка по стъпка ние проникнахме в разчлични етажи на микросвета, като започнахме от най-долния етаж. Пред нашия поглед се разкри една удивителна картина на простота и съвършенство на формтие, на строга подреденост на микрообектите, на еднозначност в свойствата на първичните елементи, с една дума, на абсолютна хармония в микросвета. Неопределеност, случайност, вероятност не се забелязват в неговата структура.
 В процеса на нашите психотронни наблюдения ние разработвахме своя, оригинална и нестандартна методика за изследване на микрообекти. Тази методика се основава на уникалните психотронни способности на С. Севрюкова със силата на мисълта си да спира движението в даден микрообект, да прониква в неговата вътрешна структура, сравнявайки го с обект еталон, да получава информация за неговите размери, маса, скорост на движение и др. Прилагайки последователно тази методика на изследвания, ние получихме една и логически непротиворечива според нас картина на строежа на атомните ядра, атомите и кристалните решетки. Доколкото ни е известно, такова изследване на микросвета се провежда за първи път в световната практика и това определя оригиналността на изложения в книгата материал.
 След формулирането на основните закономерности в атомната  структура ние установихме редица следствия от тях, а конкретното им прилагане даде множество от нови резултати. Навсякъде, където е възможно, психотронното определение на числени стойности на параметри на микрообекти са проверени чрез числени методи, реализирани в компютърни програми. Психотронните стойности съвпадат с изчислените стойности с голяма точност. Това, заедно с пълната повторяемост и възпроизводителност на получените от псохотронен начин резултати, ни убеждава в тяхната достоверност.
 В книгата са представени и две важни експериментални потвърждения на нашите модели:
 1. Получената посредством сканиращ тунелен мокроскоп микрофотография на атомния релеф на силициев кристал е много близка до наблюдаването по психотронен път от С.Севрюкова разположение на атомите на повърхността на същия кристал. Същевременно стойностите на размерите на силициевия атом, определени от нас по психотронен начин, са близки до получените с помощта на тунелния микроскоп стойности.
 2. Проведеният от нас физичен лабораторен експеримент с вакуумиран електроскоп потвърждава резутлата, получен от направения по-рано наш психотронен експеримент: при слаб вакуум листенцата на наелектризирания електроскоп остават почти неподвижни (вместо да се отблъскват)

 Заслужават внимание следните съвпадения на получени от нас психотронни резутлати с известни във физиката факти:

 а) психотронният радиус на тежководородната (дуетериевата) орбита е много близък до радиуса на втората орбита на Бор за водорода;
 б) масата на М-псиона е мнобо близка до масата на електрона, приет за елементарна частица във физиката (според нашите пситронни наблюдеиня катодър на вакуумните електронни прибори при нагряване излъчва М-псиони, които се привличат от анода);
 в) ефектът на казимир (взаимното привличане на две близкостоящи пластинки във вакуум) може да се обясни със статичното пси-поле на М-псионите в кристалните решетки на пластинките'
 г) с психотронния модел на кристалната решетка могат да бъдат изяснени редица свойства на твърдото тяло, например плътност и т.н.
 
 Разглежданите въпроси са изложени на 8 глави. Първа глава е посветена на психотрониката, на получаването на директна информация със силата на мисълта и на методологията на психотронните изследвания. Втора глава разглежда петте първични елемта на Космоса (елемти, които не могат да сведат до по-прости съставни елементи): вихри, псиони (фундаментални частици, които имат пси-заряд без знак), космическа влага, сол и прана. Тези елементи не могат да се превръщат в друг - например вихрите, които са с първична полева форма на материята, не могат да се превръщат в псиони, които са първична веществена форма на материята, и обратно. Трета глава съдържа основните принципи на атомния строеж и новия, психотронен модел на атомите и атомните ядра.
 Изследвайки микросвета по психотронен път, ние установихме, че овалната форма е основна за атома и структурата. Четвъртата глава съдържа математическо описание на овалите, определени за първи път от нас. В пета глава са дефинирани пет основни закона за движение на атомните орбитони и квазиорбитони (леки частици, обикалящи около атомното ядро), които са много близки до Кеплеровите закони за движение на планетите в Слънчевата система. Получени са редица важни следствия от тези закони. В шеста и седма глава са представени детайлни психотронни изследвания на атомните ядра и на самите атоми. Последната осма глава е посветена на псохотронния модел на кристалната решетка на простите вещества и на дефектите в кристалния строеж. В края на всяка глава е дадено обобщение на изложения материал. То е предназначено преди всичко за читателя, невладеещ математическия апарат. Обобщението дава възможност на всеки читател да се ориентира в основните идеи, изложени в дадена глава.
 Представената книга е първа стъпка в цялостното иследване на микросвета посредством психотронния метод, който според нас е универсален, точен, неизискващ скъпоструващи технически съоръжения и твърде перспективен. Нашите творчески планове включват нови разработки в близкото бъдеще като психотронно излседване на електромагнитите явления, психотронно излседване на реалните газове, психотронно изследване на точностите и др. В тях ще намерят отговор редица деликатни въпроси от теорията като понятията заряд, енергия и др.
 Накрая бихме искали да подчертаем, че ние не си поставяме за цел оборването на съществуващи възгледи в природознанието. Същевременно ние не се нагаждаме към чужди идеи и схващания. Ние само предаваме по възможно най-точния начин получената от нас психотронна информация. Нищо не сме прибавили от себе си към тази информация, нито пък сме отнели нещо от нея.
 Изразяваме своята искренна благодарност  на рецензинтите доц. к.ф.м.н. Антон Антонов, доц. Тодор Димчев и к.ф.н. Илия Митев за направените препоръки и забележки.
 Изказваме също благодарност на Валентина Ценева за дейното участие със съвети и препоръки при подготвянето на ръкописа за издаване.
 Ще бъдем благодарни за всякъкви аргументирани критични бележки по съдържанието на представената от нас книга.

[mzk]

„Психотронни изследвания на микросвета” 1991 г. СУ „Св. Кл. Охридски” – София.

Тази книга ако някой я намери ще съм му безкрайно благодарен!

Я пиши авторите, в библиотеката на СУ би трябвало да я има...
ПС: същите ли са: СЛАВА СЕВРЮКОВА и доц. ИВО ЛОЗЕНСКИ

[Радeв]

Да, те са.
Писах на един човек от Шумен който я има и се занимава с теоретична физика.
Ако ми попадне книгата ще я сканирам и кача на DJVU. Смятам че ще е много полезна на повечето от нас, а и е изчерпана отдавна като количества.

[Vetap]

Еее, пак не стана ясно дали доц. Лозенски е публикувал нещо от архивите и въобще жив и здрав ли е?

[Радeв]

Жив трябва да е, щом издава книга:
http://www.chudesa.net/p5229/
Доколкото знам със Слава не са успели да завършат изследванията. Предполагам че са публикувани 91-ва  /след съмъртта и/ за да не се загубят.
Може да се опитам да се свържа с доцента, ако му намеря телефон/имеил от някъде.

[Vetap]

Радко, благодаря за информацията. Прочетох внимателно интервюто. Това изчисление за.. колко пъти се преражда душата нещо намирисва. Аз вярвам в кабала, но тук се взимат две числа, които нямат нищо общо. При психотронните изследвания на леля Слава(от това, което съм чел) не си спомням да имаше такъв уклон. В книгата на Нанев се споменава за записки (хартия) с височина около 1 м, които трябва да бъдат побликувани с разрешение на духа на леля Слава. Как ще изпрати съобщение за това е вече отделна работа...Иво Лозенски, по думите на някои, които го познават е педантично точен и акуратен като немец. Така,че въпросните записки не би трябвало да са унищожени или загубени.

[Радeв]

Vetap@ Те са изследвали подробно всеки химичен елемент. Мене ме интересува строежа на материята попринцип. Т.е. как да впрегнем силите които завихрят кварките и електроните в нашите устройства /смятам че е пряко свъзано с тетръедърното TPU/.

Получих имейл от Пенчо Пенев - автор на книгата "Теория на всемирната гравитация":
"Изпращам Ви файл с най-важната част от книгата на Севрюкова и доц. Лозенски. Това е материалът, с който разполагам и е поместен в моята книга. В скоби има сложени някои мои коментари."

Книгата на Слава и Лозенски съм я намерил, като ми остане време ще я взема за сканиране, че сега сесия.....

[pdraganov]

Eкземпляр от тази книга има и в библиотеката във Варна – тази под общината. Там срещу читателска карта можете да я прочетете и да поръчате фотокопие – копираха ми я за 6 лв.

[pdraganov]

Прочетох книгата. Дава отговори на много въпроси, но възникват много повече нови въпроси:
Какво представлява температурата? (Не е трептене на атомите, а вероятно на М-псионите)
Защо кристалите на простите вещества се разширяват при увеличаване на температурата и се свиват при намаляването й? (Изглежда описанието на кристалната структура важи само при 0К)
По какво се различават металите от неметалите? Защо едните са топло- и електропроводими, а другите - не?
Какво представлява ел. ток? (Може би елементите на кристалната решетка, изградени от М-псиони, се приплъзват, като се придвижват от единия край на проводника към другия. В такъв случай защо ел. съпротивление не зависи от посоката на тока, след като между слоевете няма връзка?)
Какво кара електроните - М-псиони да се движат само със сили на привличане? Какво представляват ел., магнитното и гравитационното полета, обяснени с единното пси поле? Какви са точните закони на взаимодействие между частиците с определен заряд и това поле? Каква е зависимостта между скоростта (ускорението и т.н.) на псион и М-псион и полето, което създава?
Има ли и други видове псиони, освен обикновените (атомни) и М-псионите (на кристалните решетки)?
Какво представляват химичните връзки? (Може би М-псионите участват и при тях?)
Какво представляват магнитите? Защо все пак има и сили на отблъскване между тях?
Какво представлява светлината?

И много, много други... Има написани около 3000 машинописни страници с изследванията на Слава Севрюкова, но са публикувани само тези 150 за 20 години. Изглежда, че ще трябва само с тази информация да се задоволим и на нейна база да се опитваме да дадем отговор на тези и всички останали въпроси.
Някой опитвал ли се е да отговори на някои от тях?

[Радeв]

Ако ми попадне книгата, ще я сканирм и кача във форума. Аз все още не съм я чел и нищо не мога да кажа. Но според мене това е правилната насока за развитие на науката в следващие 30-40 години.