Опити с Plasma Ball

[dtmf]

Играчката представлява повишаващ траф за високо напрежение, на който извода на намотката влиза в стъклен балон напълнен с газ. В балона се наблюдават красиви цветни разряди.

В предишния опит върху балона поставих парче метал, за да измъкна искра навън. Към парчето метал бяха свързани нормално отворените контакти от едно реле, които играеха ролята на искрище. След това във веригата имаше понижаващ траф от импулсно ATX захранване, другия край на който беше свързан с нулата от контакта. На изхода му след изправителен диод и кондензатор се получават около 10-15 волта, и около 5-10 мА ток на късо. Тази енергия разбира се не е безплатна понеже плазмената топка черпи енергия от контакта.) Интересното беше че когато окъся изхода на импулсния траф, безжичния честотомер засичаше излъчване в мегахерци (300-700 Мхц,-15dB) които смущаваха кабелната телевизия.


При следващия опит откачих транзистора от управлението в плазмената топка, и го свързах към DDS генератор за да си поиграя с различни честоти и форми на сигнала. При правоъгълни импулси и запълване около 20%, единственото интересно което стана е, че аз подавах 30 Кхц, а топката излъчваше на 60 Кхц, или поне толкова засече безжичния честотомер. Също и искрата стана по-мощна в сравнение с фабричното изпълнение (вижда се на клипа). Докато си играех с честотите кондензатора в захранването на топката се наду, а амперметъра който беше последователно на захранването и, почна да отчита ток от порядъка на 2,3,5 А което въпреки че е Fluke, мисля е нереално много. При нормална работа консумацията на топката е около 124 мА от мрежата.

Ако имате интересни идеи за пробване мога да опитам )
http://www.youtube.com/watch?v=Kd9EbJXU7UQ

[dtmf]

По първия опит:
Оказа се че ВЧ смущения в телевизионния обхват се получават не заради втория трансформатор, а просто заради самата искра. На снимката по долу просто доближавам накрайника на мултимера колкото да се получи искра, и смущенията се появяват.
Мощност -15 dB е съизмерима с мощността на дистанционно (аларма) за автомобил.

По втория опит:
Излиза че амперметъра на мултимера се е заблудил заради изкривената синусоида на формата на тока, и за това е отчитал няколко ампера консумация на сферата. После закачих друг амперметър-осцилоскоп, който показваше средно 120-130 мА консумация.

[Vetap]

Аз също имам една такава играчка. Видях от Don Smith! Там има една фотография, където е показана една такава топка с бобина отгоре. Поставих една бобина отгоре на моята Plasma Ball  и се опитах да измеря какво напрежение има на двата края на намотката. Най - добър резултат има ако бобината е разположена по екватора. Полето, което плазмената топка създава "побърква" всички измерителни прибори и не е ясно какво става. Ако се приближи луминисцентна лампа до плазмената топка тя започва да свети. Консумацията не се променя в големи граници, независимо колко лампи са разположени в непосредствена близост. Въобще, до колкото се вижда от вън (не съм я отварял) това е Тесла трансформатор(бобина). По дължината на разрядите може да се съди, че напрежението (вторичното) е от порядъка на 100 - 150kV. Мисля да опитам със ситна мрежа, без да затварям веригата. Такова нещо има при Testatika. Стигам до извода, че трябва да се използва кондензатор за преобразуване на това поле в нещо, което да върши работа...

[vitan]

За електростатика може да се говори, яко имаме тесла-траф. За което силно съм скептичен.

Дали има някакво подобие на такъв траф мога да кажа, само, ако някой снеме схемата на тая джаджа. Но има едно условие, което на пръв поглед не е спазено. Писано е много пъти, но явно желаното е по-силно от реалното.

[caduceus]

Полето от плазмената топка е скаларно, образуват се и поне две сферични микролептонни обвивки на разстояние от топката - концентрични са. Имам такава и съм я тествал обстойно. Направил съм и постановката на Дон Смит, но нямам такива кондензатори - направих батерия от лайденски стъкленици от няколко шишета от шампанско, но явно не стигат като капацитет. Скаларът на изходите на намотката е съответно + и - /двете напречни сечения на намотката са в различни по заряд обвивки/
Скаларният ток /дясновъртящо и лявовъртящо мю, или позитивен и негативен оргон/ влиза през биметален кондензатор в големите капацитивни такива, където става допреобразуването мув ел.заряд. Не е сложно, но нямам елементна база в момента. Въпрос на разбиране и тестове на оргонния /од/ заряд по вид и големина. Само с електротехника сте точно доникъде 
Поздрави   

[mzk]

http://mazeto.net/index.php/topic,433.msg11252.html#msg11252

[dtmf]

Мултимерите не мисля че се побъркват около кълбото, просто мерят променливи величини до около 1 Кхц, а топката работи на около 30 Кхц. Сигналите добре се виждат на осцилоскоп. В един от опитите поставих осцилоскопа като амперметър, единия край на който е свързан след искрата(на пластината извън сферата), а другия край е към нулата на контакта, така засича променливи токове с амплитуда около 200 мА.
Пробвах да му включа споменатия траф от АТХ описан в първия опит, но мисля че може да има по ефективен начин за улавяне на тази енергия, може би нещо по високоомно.

В случая топката не е точно Тесла траф, понеже няма искрище. Ето една примерна схема на плазмена топка.

[Vetap]

Руснаците по едно време се бяха побъркали на тема "качер Бровина". В известна степен нещата с качера са аналогични, но там транзисторът работи в неизвестен режим. В тази схема всичко изглежда ясно от схемна гледна точка. Колкото до трансформаторa на Тесла: Има доста схеми на транзисторни "трансформатори на Тесла", които на практика са само генератори на импулси.Това идва от неразбиране на идеята на Тесла. Главната идея при трансформатора на Тесла е резонанса, при това импулсен.Toгава можем да говорим за скаларно поле. Ако пак се върнем към схемата на плазмената топка, вероятно и тя създава поле подобно на Тесла трансформатора и вероятно има някаква част скаларно поле, но каква точно част от енергията, консумирана от топката отива за това не е ясно. И все пак, стигнахме до постоянния въпрос, който е в сила и при Testatika - как да преобразуваме тази енергия в топлинна да кажем. За сега нещата стоят така: Включваме една плазмена топка, качер, трансформатор на Тесла в мрежата, създаваме скаларно поле, в зоната на това поле поставяме n на брой луминсцентни лампи,  да кажем със сумарна мощност 300W. Ето ви free energy. Топката консумира 66W, да кажем а захранваме лампи с мощност 300W.     

[mzk]

В темата се пишат пълни глупости. На 10 места писах, че има ОГРОМНА разлика при работата на плазменото кълбо С и БЕЗ стъклената сфера.

Вътрешността на играчката представлява прост блокинг генератор и последователно свързан токоограничаващ кондензатор (на променливото). Неонови лампи светят със и без стъклената сфера, но ако говорим за зареждане на кондензатори разликата е от земята до небето.

За да съм по-ясен: ако няма стъклена сфера - не можете да заредите безпроводно кондензатор.
Ако има - зареждането се получава и ефект има - както съм показал в клипа (вижте линка от предния ми коментар в темата).

Спекулирате без грам притеснение по отношение на терминологията и теорията.

[Vetap]

И така: "Молчать и не рассуждать". Добре познат синдром от близкото минало.
Ш-ъ съ управим.....

[mzk]

Точно защото имам критично мислене знам в подробности защо се пишат глупости. Вместо да се заяждаш разгледай в дълбочина коментарите във форума. Тук явно всички си мислят, че 4-те години коментари преди това са празни приказки.

[caduceus]

Колеги,
тая топка трябва да даде най-малко 20-30 киловата DC нормално електричество, ако са спазени всички условия на конверсията - съгласно разбирането на Дон Смит. Ако имате такива резултати, кажете ясно. Евентуален нищожен ток в кондензатор, зареден от странични ефекти, очевидно не е което търсим - поне аз.
Поздрави

[vitan]

Точно защото имам критично мислене знам в подробности защо се пишат глупости. ..........разгледай в дълбочина коментарите във форума. Тук явно всички си мислят, че 4-те години коментари преди това са празни приказки.

Абсолютно подкрепям. Това не е никакъв тесла-траф и не само заради искрището. Вече е писано, но както казах желаното замъглява реалното. Което не е мой проблем. Сигурация.

Това си е качер, излъчващ класическо електромагнитно лъчение. Няма електростатика и всичко там което се надявате....

[mzk]

@dtmf

Сдобих се с още материал за експерименти и ето първите резултати.
Плазменото кълбо пускам на 4.5 волта от регулируемо универсално трафче. Изходът му филтрирам с два електролита 25в 470 мкф, два 100 нФ и някакъв малък дросел с незнайна стойност помежду тях. Вероятно при теб кабелната се е скапала заради върнати високочестотни смущения от играчката в мрежата, а не заради излъчване.

Консумацията е между 230 и 300 мА -> около 1 ват.

Изходът представлява грец, изпълнен с диоди 1N5819 - шотки, 40 волта, 1А. На краищата му са закачени съответно 630 нФ неполярен кондензатор; на другите два края има кабел към маса и кабел към алуминиево фолио (разположено близко до кълбото, но без да прескача искра).

На кондензатора съм свързал 100 кОм резистор. Върху него измервам 22 волта напрежение, т.е. около 5 миливата. КПД на системата е 0.43% (нула цяло и 43 процента), т.е. на изхода има около 200 пъти по-малка мощност отколкото на входа.

Честотата на работа на плазменото кълбо измерих, като на сондата закачих последователно 10 пикофарада кондензатор и го долепих до кълбото. - f = 20 kHz.

Изходът и входът са добре изгладени, прегледах всички стойности с осцилоскопа и към момента това е положението.

Кондензаторите си се зареждат до големи стойности, но в рамките на няколко секунди (или повече). Не съм съвсем съгласен и с твърдението за липса на влияние между входа и изхода. Ако се добре пръст или някакъв консуматор върху кълбото, тогава има промяна в консумирания ток. Трудно е да отбележа някаква промяна при 5 миливата на изхода, все пак.

Близките дни ще разглобя играчката и ще пробвам същия опит без кълбото, за да направя сравнение на резултатите с и без него. Очаквам в отсъствие на кълбото да има влошен резултат.

Сега малко теория - препоръчвам силно на всеки, който има претенции да коментира скаларни вълни и всичко свързано с темата, да гледа двата документални филма на Borderland лаборатории (Петер Линдеман):
http://lib.mazeto.net:8080/Filmi/Tesla/Tesla-s%20longitudinal%20electricity.mp4
http://lib.mazeto.net:8080/Filmi/Tesla/Tesla%20transverse%20and%20longitudinal%20electric%20waves.mp4

И двата филма ги има и в video.google.com

В тези видео филми ясно е посочено формирането на надлъжната електрическа вълна и нейните свойства.

[Vetap]

Използвам топка с диаметър около 180mm. - китайска. Консумация на празен ход - 192mA. При доближаване до нея на енергоспестяваща лампа 20W, лампата свети, но с не пълна яркост, (може би с 1/4 до 1/8 от нормалната) и консумацията се покачва до 196mA. При доближаване до топката на още една лампа, двете лампи светят с еднаква яркост = на яркостта на първата лампа и консумцията се увеличава до 201mA. Лампите се разполагат в непосредствена близост до кълбото.
За да се направят по - прецизни измервания трябва да се измери яркостта с лукс метър.
Пак остава въпроса - дали плазмената топка е най - добрия източник на надлъжни вълни? Може би качерът на Бровин или Тесла трансформаторът ще дадат по - добри резултати.