Здравейте колеги,
това е заключителната част от обясненията ми по оргонизирането на ДВГ - в полза на всички, които работят по тази тема. Погледнато от друга страна, това е и една практически доказана с многобройни експерименти теория. И така – на въпроса...
Как се насища с оргон двигателят при различните режими и съответно как варират икономията и мощността?
При нормален немодван двигател оргонният заряд е нула или негативен. Това е така, защото при изгарянето на горивото имаме бързо разширяване на газовете в цилиндрите и един вид експлозия, която по същността си е негативно излъчващ процес /обратно на имплозията, която е с плюс заряд/. Колкото и да променяме по стандартен начин ДВГ – турбокомпресор, добавки, плазмен факел и т.н. - няма да променим същността на процеса и вида оргонен заряд. Така горивото винаги ще гори непълно. Затова единствения начин да подобрим нещата, без радикално да отиваме към имплозионен процес, е да обработим горивото, въздуха, охладителната течност или направо блока на ДВГ с позитивен оргон.
Процес на оргонизиране
При монтажа на какъвто и да е вид оргонно устройство, моторът започва да се пълни с енергия сравнително бавно и се изисква време за пълното му насищане. За нагледност си представете едно столитрово буре, примерно стандартното пластмасово, ползвано обикновено за кисело зеле
Бурето обаче е с многобройни, равномерно разпределени дупки по цялата си повърхност. Всяко оргонизиране е подобно на пълнене на вода в него, част от която изтича през тях. При слагане например на слаби магнити и при неработещ мотор няма ефект /не броя лекият негативен от периферното поле/. Палим колата, горивото започва да преминава през магнитно-оргонното поле и при малко работа на мотора имаме вече някакъв начален заряд от изгорялото обработено гориво. Т.е. сипваме в бурето с водна чаша от 200 грама, да речем през десет секунди. При силните магнити, вече сме въоръжени с канче от 1 литър – т.е. водата започва да пълни бурето. Да, има дупки от които изтича, но входящата е с по-голям дебит и се натрупва. Дотук добре, ама в един момент ни писва да наливаме и спираме - т.е. гасим ДВГ, заключваме колата и отиваме на кафе. В това време водата в бурето полека-лека се излива през дупките /т.е. оргона се излъчва през метала на блока и зарядът намалява/. Ако се върнем навреме и не ни заплесне някоя госпожица, има шанс в бурето да намерим чат-пат водица
Ако е чак на другия ден /дай боже по гореспоменатите причини/, може да има само мокри следи по дъното... На всичко отгоре, много мераклии пълначи две-три канчета сипят в бурето, а едно-две гребнат обратно – т.е. някои от магнитите са им обърнати с негативния полюс към горивопровода и смучат от позитивния заряд. Надявам се, че ви стана ясно дотук, какво се случва в стандартния случай, когато си слагате както ви падне магнити на горивопроводите.
При оптимизатора К1 водата се налива с двете ръце, с двулитрови канчета. Бурето се пълни доста бързо и ако колата не престоява прекалено дълго без движение, нивото на водата /оргонният заряд/ е високо. Съответно има и по-голямо влияние върху по-пълното изгаряне на горивото и съответната икономия. Тяможеда се получи или чрез по-леко натискане на педала на газта, защото колата върви с повишена мощност и по-леко /на висока предавка, а при ниска скорост/, или за предпочитане чрез физическо намаляване на горивото /например т.нар. „връткане на кранчето” при газовите уредби/ Толкова за магнитите по горивопровода. Въпрос на настройки и предпочитания, както ви харесва и ви е удобно. Без оптимизатор обаче, гореспоменатото обедняване на сместа ще доведе до падане на мощността и не е препоръчително.
Турбонатори
Книжните многознайковци по форумите много обичат да дават мнения, че видите ли, при въртене на въздуха в тръбите преди смесването няма как да има полза и че това са глупости. По принцип са прави – ако въртенето е с някоя проста огъната ламарина, кръстена например турбонатор и струваща 89.90 долара. Какво да се прави тогава, ако искаме да заредим оргонно и втория основен компонент в горивната смес – въздуха? При нареждане на магнити отгоре на въздуховода не става почти нищо, за съжаление. Въздухът преминава много бързо, рядка среда е и няма време да се насити с оргон – и то ако магнитите са разположени правилно, с позитивните полюси към тръбата. Изходът е да се ползват т.нар. шаубергерови турбонатори, където флуидът се движи правилно /аз ги кръстих така и името ми харесва, но вие може да си ги наричате както искате – важен е принципът/. При двойноциклично движение, по стесняваща се спирала и по часовниковата стрелка, имаме силно зареждане на въздуха при преминаване през тоя тип турбонатор. Ако пък в материала, от който е направен, е включена и катализна галванично наслоена метална двойка мед-сребро, съвсем добре - сипваме с 5 л. кофа в бурето - ДВГ. Обаче... Леко да не сме уцелили спиралата, да има негативен гасящ елемент в конструкцията, откъсване на граничния слой и турболизация, а не дай-боже дупката да стане много тясна /тук не е добре, за разлика от жените
/ и да пречи на достатъчно количество въздух да влиза в ДВГ при високи обороти – кофата ни е става без дъно, съответно почти няма и вода /оргон/. И многознайковците вече са прави отвсякъде.
Пряко оргонно захранване на ДВГ.
Какво друго може да направим, особено при положение, че не винаги шаубергеров турбонатор е приложим /различни по сечение въздуховоди, че дори и плоски, липса на място за монтаж и др./? Единственото решение е прякото захранване на блока на ДВГ чрез активно устройство, концентриращо оргона. При достатъчна мощност, то прави излишен турбонатора. Такова е например т.нар. клетка на Джо, която обаче е доста капризна за изработка и поддържане. Освен това големият оргонен позитивен заряд лесно се преобразува в негативен под влиянието на външни силни електромагнитни полета, радиация, геопатогенни зони и т.н. Друго подобно устройство, разработено от Ринат Шаймуратов в Русия, е базирано на въртене на алуминиев диск с високи обороти. При него имаме събиране на центробежно изхвърления оргон чрез статорен елемент, свързване чрез шина с ДВГ, силно обедняване на горивната смес и увеличаване ъгъла на запалване. Успешните опити са правени предимно с генератор на ток с мощност 5 квт. и са стигнали до 80 % икономия при нормално натоварване на генератора. Обаче нещата с автомобилен ДВГ се оказват по-сложни и засега са неуспешни /устройството явно е сравнително слаб оргонен източник, липсва и методика за пряко измерване на заряда/.
Моето решение е вид пасивен резонансен концентратор, с електронно усилен и стабилизиран позитивен оргонен заряд, свързан с блока чрез проводник /през него не тече ел. ток, а оргон/. Системата е в тестов период и е трети, подобрен прототип. Очакванията ми са за икономия от порядъка на 50-60 % и нагоре, като няма опасност от преобразуване на заряда в негативен. Налагат се отново, поради спецификата на „горене” на оргона /преминаването на меките в твърди електрони и съпътстващото ги силно отделяне на топлина/, ТАП и процесор за силно обедняване на горивната смес /при некарбураторни ДВГ/.
Устройството е с приблизителни размери 10/8/5 см. и се захранва с напрежение 12 волта от акумулатора на автомобила, консумацията му е под 5 вата. Свързва се с многожилен изолиран с алуминий кабел и медна обувка към блока на ДВГ.
Използването му в комбинация с оптимизатора К1 дава по-добри резултати, защото част от заряда на блока иначе отива в горивото, което има свойство силно да поглъща оргона. Така намалява общия заряд на сместа и се налага тя да е по-богата – което пък искаме да избегнем, нали
.
С това завършвам тази тема. Надявам се, че ви е било интересно и полезно.
Поздрави
