Автор Тема: Капацитивно разлагане на водата  (Прочетена 19884 пъти)

Неактивен Discorder

  • Beginner
  • *
  • Публикации: 87
  • Пол: Мъж
  • Реалността ще се нагласява според това, което пре
Капацитивно разлагане на водата
« -: Юли 06, 2011, 01:10:02 pm »
Цитат
Колеги , надявам се да не ми е много ламерски въпроса.  Принципно се старая първо да изчета всичко по темата и после да пиша , но този път няма да се сдържа.
От известно време ми се върти една идея относно електролизата, като цяло свръхкъсите импулси ми се струват най-логични като управление. Но какво ще стане ако не топим електродите (плочи ) в електролита, а ги изолираме добре и да приложим същите свръхкъси импулси само че под високо напрежение (20-30 киловолта)? Идеята ми е електролита да е подложен на максимално силно електрическо поле, но протичането на ток през него да е ограничено.
Разбира се от гледна точка на схемата ток някакъв ше протече между електродите, но при къси еднополярни импулси няма да е кой знае какъв. Въпросът ми е правен ли е подобен експеримент и дали по принцип използването на силни електростатични полета няма да даде добри резултати за разлагане на водата
Информирай модератор    212.50.29.146
kaisersoze
Потребител
Публикации: 32
   
 
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #51 -: Днес в 10:54:36 am »
Цитат
Еми то това е идеята общо взето. Да се намали до максимум тока за сметка на напрежението. Това е подхода на Стенли Майер. Той обаче не е изолирал електродите. Предполагам, че електростатичното поле се променя по някакъв начин като се изолира електрода. Но пък се кондиционират тръбите. Върху тях се образува особено бяло покрите, което доста увеличава ефективността и според мен играе ролята на естествен изолатор.
 Точно преди два дни се бях замислил над този въпрос и нещо, което най - добре описва конструкцията на подобен уред е капацитивна тонколона ( http://en.wikipedia.org/wiki/Electrostatic_loudspeaker ). При електролизата водата играе ролята на мембраната.




Интересно ми е дали някой е пробвал с изолирани електроди и високи напрежения все пак и има ли очевидни причини да е загуба на време такъв експеримент. Защото ако не е смятам да пробвам в най-скоро време като си избистря идеята за електрическата част... На първо четене най-очевидното решение е Теслов траф, но и там има доста въпросителни... Например как да му управлявам честотата и мощността независимо...

 
 
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #53 -: Днес в 11:59:33 am »
Цитат
Здравейте Discorder, прикачам един интересен патент по вашата идея.
 WO9846349A1.pdf (708.19 kB - свалено 9 пъти.)
 
Re: Електроника за управление на електролизата
« Отговор #54 -: Днес в 12:35:01 pm »
Цитат
Промени
Благодаря,  Vdomov  в момента го чета и е точно това за което мисля .  Сигурен бях че са се сетили преди мен. Както и да е във форума тази идея не е разнищена, сега като го дочета мисля да го пусна като нова тема, защото май има потенциал. Мисля си че методът може да се комбинира с резонанс спрямо водната молекула (или самата клетка като система , отделна идея). Също така може да е добра идея към така подготвена  капацитивна установка да се прилагат също импулсни (а може би въртяши) електромагнитни полета с подходяща честота . Другото интересно е към такъв "дестабилизиран " електролит да се приложат механични звукови трептения и пак да се играе с честотите... Май стана доста сложно, но по това което изчетох до момента за вода, електролиза, клетка на Джо и тн. явленията с които се занимаваме са многопластови и не се побират само в един клон на науката.
« Последна редакция: Юли 06, 2011, 01:17:24 pm от Discorder »

velstar

  • Гост
Re: Капацитивно разлагане на водата
« Отговор #1 -: Юли 06, 2011, 10:03:51 pm »
Здравей Discorder. Получаването на електролиза чрез висок електрически потенциал е нереално. Причината за това е че електролизата е процес на диполяризация на водата или електролита. За да се получи това е нужно да има движение на йони, а това поражда протичането на  ток, през водата. За да имаме движение на йони е нужен пряк контакт на водата с електродите, по които тече постоянен ток. Когато се използват къси импулси ситуацията е по различна, но пак е нужен контакт на електродите с водата. При импулсното третиране на водата се получава движение на йоните към електродите, докато има напрежение в тях и обратно движение когато импулса прекъсне. По този начин между електродите има променливо движение на йони, които пораждат нелинеен променлив ток. Това свойство, може да се сравни със самоиндукцията при бобината. Във водата се получава нещо подобно, когато прекъсне импулса на електродите. Точно това движение на йоните, когато няма импулс е причинено от получилите се диполи, който бързо се разрушават при движението на разноименните заряди един към друг.  Именно, в този момент имаме движение на йони, без да влагаме външна енергия! Това е свободна енергия, която повишава КОП на системата. Веднъж вкарваме енергия чрез импулс и получаваме движение на йони, а след това спираме енергията и пак получаваме движение на йони но в обратна посока. За да се постигне производителност по висока от 100%, трябва да се използва енергията от дипола. За да е ефективно използването на тази енергия е нужно да се направи прецизна настройка на импулсите.
Три параметъра на импулсите са важни:  
1. Честотата. Тя требва да е в резонанс, със движението на йоните.
2.  Продължителността на импулса. Коефициента на запълване определя какво разтояние ще изминат йоните. Разтоянието не трябва да е прекалено голямо, за да може йоните да се върнат обратно със същата скорост, или по висока. Не трябва да е и прекалено къса, защото енергията на дипола ще бъде по малка от вложената в импулса.
3. Напрежението на импулсите. От него зависи скоростта на движени на йоните. Вече разбирате че трите параметъра трябва да са подбрани много точно, за да може да използваме максимално енергията от дипола!
Движейки се, йоните с висока скорост ще избиват нови заряди от молекулите и в един момент енергията ще стане достатъчна, за да се разкъса  молекулата на водата. Така ще се произвежда водород и кислород с минимална енергия. Надявам се да съм ви бил полезен.
Успех.
« Последна редакция: Юли 07, 2011, 12:05:49 am от velstar »

vitan

  • Гост
Re: Капацитивно разлагане на водата
« Отговор #2 -: Юли 06, 2011, 11:12:57 pm »
Ако не се научите на някой лупинг от висшия пилотаж, качени на тия 3 параметъра, мое да си спомните, какво казва науката електрохимия: за електролизата е нужен.... ТОК!

Напрежението е колкото да го има тоя ток.

Неактивен Радeв

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 640
  • Пол: Мъж
  • Скайп: Radoslav_Debian
Re: Капацитивно разлагане на водата
« Отговор #3 -: Юли 06, 2011, 11:45:12 pm »
Аз пък мисля че ще стане, отдавна ми се е въртяла подобна идея. Чрез облъчване с ВЧ от повърхността на солена вода се отделя HHO.
С високо напрежение би могло да се разтрепти водната молекула и евентуално да се вкара в резонанс. Но тъй като поддържането и в резонанс е много трудна работа /зависеща от прекалено много параметри/ би могло да се ползва искрище /генерира доста широк спектър хармоници/.
Примерно електролизер захранван от клемите на акумулатор, и ако добавим един натрупващ кондензатор и искрище да удря електродите какво ще стане? Не смятам че за свръх ефективна електролиза са нужни големи токове => и електролитни разтвори, а чиста вода.
П.С. Като ми отминат някой ангажименти, смятам да проведа няколко опита.
« Последна редакция: Юли 07, 2011, 12:39:39 am от Radoslav »

velstar

  • Гост
Re: Капацитивно разлагане на водата
« Отговор #4 -: Юли 07, 2011, 12:05:19 am »
Разбира се че е нужен ток! Без ток електролиза няма! Опитайте се да вникнете в идеята.  Ефекта на дипола се прилага успешно в един малко известен метод (предизвикана поляризация) за откриване на метални руди и тръбопроводи в земята. Принципа действа в почвата, защо не и във водата. Теорията за извличане на енергия от квантовия вакум е добре представена в първа част на филма на Том Берден. Това е добра идея за приложение на тази теория  в електролизер. Доста време съм си изгубил в експерименти с електролиза, още преди този форум да съществува. Но тогава не бях запознат с теорията на Берден за дипола. Специално по темата, тази идея за електролизер с високо напрежение без електродите да са потопени във водата ( т.е. без да протича ток) съм я изпробвал преди години. Нестава! Чиста загуба на време. Нужен е ток за да има електролиза. Ако някой от форума има опитна постановка, може да изпробва идеята ми,  като направи генератор,  който може да променя нужните параметри на импулсите. Важно нещо е и разтоянието между електродите. Аз скоро не бих се върнал към електролизата, понеже работя върху собствен генератор на енергия и съм обеден че ще пожъна успех.  ;)
« Последна редакция: Юли 07, 2011, 12:11:49 am от velstar »

Неактивен Discorder

  • Beginner
  • *
  • Публикации: 87
  • Пол: Мъж
  • Реалността ще се нагласява според това, което пре
Re: Капацитивно разлагане на водата
« Отговор #5 -: Юли 07, 2011, 12:23:24 am »
Добър вечер на всички  :)
Какво да кажа, радвам се че идеята предизвика такъв интерес. Аз все-още храносмилам файла който ми предостави vdomov в другата тема, прикачвам го тук за удобство. Направи ми впечатление че там се говори за някакво сфазиране на импулсите които се подават на електродите и картинката още не ми е ясна. Обаче се твърди че нещото работи...  Дали е ефективно и дали при определени условия може да се постигне свръьефективност изобщо не ми е ясно . Затова го човъркаме ,нали? Прикачвам файла тук за удобство.
@ Vitan: Не искам да се правя на умник, нов съм тук , също така съм съгласен за това което казваш за тока че е съществен за електролизата , а напрежението е за да го има тока. Никога не съм твърдял че няма да протича ток в тази схема. Надеждата ми е тока да се самоограничи дотолкова, колкото е необходим за процеса на разлагане и да се намалят топлинните загуби. :) Това което предполагам че би могло да се случи на практика, (все пак си е само моя хипотеза) е че при поставяне на клетката в силно електростатично поле с високочестотни еднополярни импулси е в определени зони на водния обем, а може би в целия обем да възникнат мощни токови импулси с ниски напрежения, които няма да превишават нужното за електролизата. Това е поради ниското съпротивление на самия електролит. Друг е въпроса ако се използва дестилирана вода в която да няма никакви примеси, респ. йони на метали и тн. Нали дестилираната вода е диелектрик... Все-пак като си направя установката бих опитал и този вариант, че не се знае при тези напрежения кое как ще е. Моля ако греша някъде , поправяйте ме.

vitan

  • Гост
Re: Капацитивно разлагане на водата
« Отговор #6 -: Юли 07, 2011, 09:38:22 am »
Тия замисли :) ще водят до много експерименти с основен резултат загуби: т.е. загряване на водата и водна пара.

Трябва екстремна (скъпа установка), вероятно работеща със студено електричество. Но като цяло съм скептичен за бърз резултат, особено такъв, който води до по-малко енергия спрямо класическия метод :) За да има икономически ефект трябва да се впрегнат още пари, за да стане нещо готово за продажба..

Човек трябва да има психическа (и физическа) нагласа за доста харчене :)

Неактивен Discorder

  • Beginner
  • *
  • Публикации: 87
  • Пол: Мъж
  • Реалността ще се нагласява според това, което пре
Re: Капацитивно разлагане на водата
« Отговор #7 -: Юли 07, 2011, 10:08:41 am »
Както и да го въртим нещата все отиват към студеното електричество...
От известно време си мисля че днешната електротехническа технология колкото и да напредна за последните да речем 100 години е като еднорък човек. Искам да кажа че официално се борави с по-малко от половината от фактите... Пионерите на ел. наука  (Тесла например) са знаели за Студеното електричество и са работили с него. Как стана така че цял клон на познанието потъна в нищото?
Както и да е това си беше малко офтопик, извинявам се.  :)
Колкото до "нещото готово за продажба" мисля че сме далеч от такава позиция изобщо за момента. Тази тема е само идейна, надявам се че е свежа храна за размисъл.  :) Ще поствам каквото ми се струва логично по въпроса, в момента ми се върти в главата идея за електростатично ускоряващо поле за извеждане на водорода от клетката. Като имам малко повече време ще обясня подробно и ще го нарисувам. :) Надявам се да ме коригирате ако се отнеса и напиша някоя невъзможна глупост.
В момента се образовам на темa Студено електричество , ще взема отношение като натрупам малко повече данни.
« Последна редакция: Юли 07, 2011, 02:36:34 pm от Discorder »

Неактивен kaisersoze

  • Наблюдаващ
  • Публикации: 28
Re: Капацитивно разлагане на водата
« Отговор #8 -: Юли 07, 2011, 12:30:37 pm »
Всъщност потенциала е по - важен за ефективната електролиза, а протичането на ток е паразитен ефект ама нейсе. Добре, че не всички мислят като Velstar и да са толкова категорични, че свободната енергия щеше да е само мит.
И понеже стана въпрос за Том Беарден я да помислим малко. Водната молекула в същността си е дипол - само че в равновесно състояние. Това означава, че ако се заредят два електрода само с потенциал водната молекула ще се оренитира с + страна към - електрод и обратно, като върху нея ше се приложи електросттична сила на разтягане зависеща единствено от потенциала на електродите. А сега да започнем да пулсираме потенциала с резки стръмни импулси с висока честота - и според Том Беарден какво ще стане - ще нарушим симетрията в дипола на водната молекула - тоест ще я вкараме в неравновесно състояние. И пак според него тогава какво ще стане - етера ще започне да помпа енергия вътре в молекулата за да я върне в развновесно състояние и когато количеството етерна енергия мине една критична точка водната молекула ще се разцепи и ето ти електролиза. Тук е важно да се уцели резонансната честота на молекулата ако я разглеждаме като един вид пружина, за да не губим излишна енергия с подаден в некоректен момент импулс. Всъщност тук водната молекула играе ролята на пулсираната бобината в постановките на Бедини - за който не му се изясни обяснението по - горе.   
« Последна редакция: Юли 07, 2011, 12:43:58 pm от kaisersoze »

Неактивен Discorder

  • Beginner
  • *
  • Публикации: 87
  • Пол: Мъж
  • Реалността ще се нагласява според това, което пре
Re: Капацитивно разлагане на водата
« Отговор #9 -: Юли 07, 2011, 05:35:02 pm »
Кaisersoze, ако си прав за това трябва да разглеждаме водните молекули като осцилатори и  основна задача става гоненето на резонанса. В такъв случай пък най-разумно е да се ползва дестилирана вода и евентуално постоянна температура за да не се мести точката на резонанс. Вероятно и други фактори са от значение но на първо четене не се сещам.
Въпросът ми е след като дестилираната вода е диелектрик, как ще се държи при такива условия каквито описахме дотук.

А какво ще се случи ако над повърхността на водата на подходящо (?) разстояние се постави ускоряващ електрод от фина метална мрежа и му се подаде отрицателно напрежение, за да "притегля" от електролита освободените H+ йони? Има ли смисал от подобно решение и има ли рискове да се запали цялата история заради пробив?

velstar

  • Гост
Re: Капацитивно разлагане на водата
« Отговор #10 -: Юли 07, 2011, 07:41:49 pm »
Чудех се, какво точно има в предвид kaisersoze с този цитат:
Цитат
Добре, че не всички мислят като Velstar и да са толкова категорични, че свободната енергия щеше да е само мит.
Вие сте описали същото като мен, но със свои думи.  ;)  Да категоричен съм, особено за убеждението ми че ще пожъна успех. Има двама човека от форума който ме познават, понеже си поддържаме постоянна връзка  и те знаят че когато аз съм убеден в нещо, то наистина е така. Те знаят че аз вярвам само на експеримента. Аз съм публикувал много малко, от моите експерименти и една от причините за това е подобни на kaisersoze изказвания. Понякога си мисля че някой хора от форума са тук, само за да дезинформират останалите. Нормално е, имайки в предвид енергийния монопол. Що се отнася до моята разработка, би трябвало да се радвате че съм открил правилния път към успеха, защото и вие ще бъдете облагодетелствани от това.  Не става въпрос за електролиза, а за генератор който е далеч от представите ви. Поне никъде не съм срещал подобно нещо в интернет пространството.
Нека да бъда извинен за това че се отклонявам от темата, но държа да коментирам изказвания които проявяват завист и арогантност.
Сега по темата:  Повечето от вас едва ли знаят всички свойства на водата. Дори аз, със 10 годишен опит в лаборатория за изследване на води, не мога да се похваля с това.  Водната молекула сама по себе си е дипол, но аз говорех за структури от молекули, известни като клъстери. Те сами по себеси също могат да образуват диполи. Трудността идва от факта че на различно разстояние  от средата до двата електрода има различен потенциал. Направете следния експеримент за да докажа изказването си:
Вземете една чаша с вода, потопете в двата края електроди, свързани с акумулатор. Вземете един мултимер и измерете напрежението на известно разстояние от електродите. Ще видите че то е по малко от приложеното напрежение на електродите. За да има резонанс или синхронност трябва водата да се разглежда не като отделни молекули, а като структури от молекули. Как искате да постигнете ефективна електролиза, като не познавате структурата на водата?... Не че аз я познавам много добре, но съм научил някой неща от практиката. Процесът на разлагане на водата със къси и много резки импулси, може да няма нищо общо с електролизата. Всичко ще се изясни само със експеримент, а не с приказки! Оставям ви сами да откриете правилия път. Убеден съм че ще се стигне до това което ви казах- генератор на който може да се променят параметрите на импулсите...
Успех!  :)
« Последна редакция: Септември 23, 2011, 12:59:32 pm от velstar »

Неактивен Discorder

  • Beginner
  • *
  • Публикации: 87
  • Пол: Мъж
  • Реалността ще се нагласява според това, което пре
Re: Капацитивно разлагане на водата
« Отговор #11 -: Юли 07, 2011, 09:34:53 pm »
Поздравления,  Velstar, ще се радвам ако скоро видим разработката ти в действие. :) Всъщност ще се радвам ако скоро се появи каквото и да е свръхединично устройство, особено ако е българска разработка. Колкото до генератора на импулси и аз мисля че най-малко за експеримента няма как да се мине с нищо по-просто от това.  :) Казваш че имаш опит с електролизата, а би ли публикувал примерна схема за пулсов генератор, който да е подходящ за такива цели? Споменаваш паметта на водата и резонанс с водните клъстери , може ли малко повече подробности ако имаш време и желание да обясниш. Мисля че ще е полезно за всички.
Благодаря предварително.

27_27_27

  • Гост
Re: Капацитивно разлагане на водата
« Отговор #12 -: Септември 10, 2011, 08:39:54 pm »
А самата идея със сухи електроди - потенциала м/у тях тр да пробие въздушната междина, фактори много- плътност, влажност и др на самия въздух, тепърва да протече тока през водата.. Е те трябват киловолти в случая, а как се гасят игли с мн високо напрежение при преходните процеси в началото и края на т.нар. ви ултракъси импулси, ще помоля да ми покажете :) ..
« Последна редакция: Септември 16, 2011, 10:33:08 am от altium »

velstar

  • Гост
Re: Капацитивно разлагане на водата
« Отговор #13 -: Септември 15, 2011, 04:13:00 pm »
Ще са нужни изчисления, а аз с математиката не съм добър. Сега работя върхо гравитационната платформа от филма на Стан Дейо и съм се съсредоточил върхо нея.
Поздрави!  ;)
« Последна редакция: Септември 16, 2011, 10:32:43 am от altium »

Pyramid

  • Гост
Re: Капацитивно разлагане на водата
« Отговор #14 -: Септември 21, 2011, 11:28:26 pm »
А ... за да се образува неутрална газова молекула, трябва във водородните и кислородни йони, евентуално, получени от високото напрежение, да се свържат електрони. И тук става сложно: откъде да дойдат те, ако няма галваничен ток? Поне толкова, че електрохимичният еквивалент да осигури отделянето на простите в-ва. Няма да умувам в/у този аспект, обаче. Нещо друго: Аз си представих тази клетка като два отделни обема с вода, разделени от диелектрична мембрана - плюсът в едната, минусът-в другата половина. Така, галваничен ток няма да имаме.
А за резонансните честоти...чувал съм за една, около 2400-2450 MHz, с която работят микровълновите печки. На такива честоти, обаче, електроди с такива площи са чисто КС и за напрежение /особено, високо/ просто може да забравите. А за "остри импулси с променлив коефициент на запълване" - съвсем
Та... не станаха ли много високи изискванията към електрониката?
В смисъл сложност, цена, прецизност...такива неща?
Убеден съм, и непрофесионален изследовател може да постигне положителен резултат. Обаче, тази му "непрофесионалност" де факто, е просто необремененост с лошите привички, съчетана с буден ум и наблюдателност ПЛЮС , ако ще, и неформално получено, но, познание в/у материята. ТАКА се откриват нещата. Накратко, май прекаляваме с мистиката и, увлечени, пропускаме някъде нещо много важно.
Какво е то?