Много е важно всеки един от интересуващите се в областта на генераторите за свободна енергия и антигравитация да знае какво всъщност е причина за магическото поведение на тези машини.
Физически етер: физическа субстанция, която заема едно по-фино, по-ниско йерархично ниво на организация на материята, под елементарните частици. Всяко материално тяло, съставено от молекули и атоми, може да се разгради чак до съставящия ги физически етер, като при това се отделя енергия, значително по-голяма от ядрената или термоядрената. Във Вселената всичко е съставено от енергия. Материята е само забавена в своите вибрации енергия. И в тази регресия на все по-забавящи се вибрации, чрез която се слиза от чистата начална вселенска енергия към все по-гъстите форми на грубата материя, етерът стои по-близо до първоначалната и основна енергия на Вселената, отколкото елементарните частици.
Етерен вортекс: циклонален вихър, създаден от завихрянето на физическия етер около една точка - например около едно материално тяло. Етерът съществува навсякъде в Космоса, и в най-дълбокия “вакуум” там. Но никъде в космичното пространство не съществува такова нещо като “стационарен” етер, "закован" за абсолютната отправна система на Вселената. Според монументалните физични откровения на книгата "Оаспи", във великата Вселена всичко тече, всичко се върти и вихри, всичко вортексира: не само материалните тела, но също и техните неотделими и неразделни етерни “двойници” или “спътници”. Това “постоянно присъствие” се изразява под формата на един неотделим етерен двойник на всяко физическо тяло - на един вечно въртящ се етерен вортекс, вихър, циклон или чакра. От микроскопичните елементарни частици, през молекулите и материалните предмети, чак до планетите, звездите, галактиките и галактичните купове - всички те притежават своите вечно въртящи се етерни циклонални вортекси. Тези етерни спътници се въртят и вихрят със същата скорост, както техните материални господари, най-малкото там, където вортексът пресича повърхнината на материалното космическо тяло. Това важи в пълна сила и за Земята като планета. Така че, когато Земята се върти, нейният неотделим етерен спътник, нейната чакра, се върти със същата скорост, като нея - поне мерено на повърхнината на Земята. А взаимодействието между етерните циклонални вортекси на телата е основата на техните гравитационни и антигравитационни взаимодействия.
Защо опитът на Майкелсън-Морли е грешен? Защото метода им на измерване е грешен! Етера на повърхността на Земята е стационарен, прикован към електростатичните сили. Но отдалечавайки се от земната гравитация, етера се развихря. Електродинамичен етер.
