@ gaco
Колега gaco, благодаря за "информацията". Относно метанола - често ми се е налагало да приготвям метанолови разтвори за колориметрични анализи, та вероятно съм наясно... (да не говорим, че тези нещица трябва да се поназнайват от обща култура - първака при варенето на ракия, цар-кировицата и т.н...). Бъзикът ми бише провокиран от изречението на колегата Иванов, че (цитирам по смисъл): "изгарянето на метанола е съпроводено с отделянето на много токсичен газ, който води до...". Е, няма такъв газ! Единствените газове, които се образуват при изгарянето на метанола са водни пари и въглероден диоксид. Нито пък е възможно от спирт/бензин и вода да се получи метанол...
@ Bat_Vanko
За разкъсването на ковалентната неполярна химична връзка H-H във водородната молекула (както и в деутериевата, тритиевата, че и в 7Н даже...) са необходими 436 kJ/mol енергия, независимо каква - топлина, светлина, ток, радиация...
За разкъсването на двойната връзка O=O в кислородната молекула са необходими 498 kJ/mol.
При създаването на връзката O-H във водната молекула пък се отделят 464 kJ/mol.
И сега - за да получим 1 mol (18 грама) вода, трябва да разкъсаме 1 mol H-H-връзки (или да изразходим 436 kJ) и половин mol O-O-връзки (498 / 2 = 249 kJ). Или общо 685 kJ. По-нататък при свързването на елементите се образуват 2 mol-а O-H-връзки (отделят се 2 х 464 = 928 kJ).
Или получаваме 928 - 510 = 243 kJ. Това е!
Ако обаче водородът и кислородът са в атомарно състояние (връзките H-H и O=O са вече разкъсани), то ефектът от изгарянето ще е 928 kJ или малко под 4 пъти повече. Това е и теоретичният максимум, който може да се извлече при тази реакция (колегата Иванов ще извинява с E=m.C2...). Никакви 10 пъти, колега Петър!
Друг е въпросът обаче откъде сме я взели тази енергия, за да разкъсаме H-H или O=O-връзките? Ако е от отпадъчна топлина или от околната среда - чудесно! Ако обаче сме произвели електричество специално за това (с КПД мно-о-о-го под 1) - зор, голям зор и големи загуби!
Животът на атомарния водород е средно 0,3 секунди, а на атомарния кислород - около 17 сек. При вътрешен диаметър на шлауха 8 мм (сечение 0,5 кв.см) и производство на газ 4 l/min (~67 ml/s) това прави линейна скорост на газа 67 / 0,5 = 133 см/сек. За 0,3 сек това са 133 х 0,3 = 40 см! 40 см (две педи) ви е само маркучът от клетката до сепаратора, през което време атомарният водород рекомбинира до молекулен, а акумулираната енергия се разсейва безславно в околоното пространство, чрез водата на сепаратора и под формата на топлина... => забравете за атомарен водород от суха клетка!
А да се надяваме, че чрез каквато и да е химична реакция (дори най-мощната възможна химическа детонация!) можем да предизвикаме ядрена или термоядрена реакция (не дай си Боже - анихилация...) е толкова наивно, колкото и намерението ни да срутим Балкана с кофичка и лопатка, или да пръднем с първа космическа скорост... То ако ставаше така, хората нямаше да строят многокилометрови ускорители на частици, циклосинхрофазотрони и андронни колайдери...
И като заключение - който е убеден във "вълшебните" свойства на оксиводорода при заваряване явно никога не е пипвал добре настроена ацетиленова горелка (енергия на изгаряне 423 kJ/mol в сравнение с 243 kJ/mol при ННО...)