Радко, здравей!
Виждам, че работиш усилено по темата за TPU-то. Аз бях започнал също, но ми се случиха неприятности от битово естество и засега нямам възможност да се занимавам с това. Смятах ако постигна или не някакви резултати тогава да пиша по темата, но то може да не е скоро затова...
Тъй като не обичам да давам "акъл" на другите, ще ти кажа какво мислех да направя ( и ще го направя, но по-нататък).
Дано това да ти помогне.
По електронната част ще ти кажа, че смятам закъснението м/у двете намотки да не го правя с железни бобини, а да направя генератора с две схеми AD9833 с общ кварц. Честотата на едната схема ще я дефазирам спрямо другата. Може би знаеш или от PDF-то за AD9833 ще видиш, че дефазирането е (2хPI/4096)хPHASEREG. Това дава стъпка на дефазиране 0,088 градуса.
Така може да се екпериментира по-финно и точно, отколкото с железни бобини или други закъснителни вериги при които колкото и да се пресмята закъснението, заради елементната база то ще е някакво друго и даже няма да знаем колко точно е.
По-важното обаче според мен е друго.
Ти сам каза, че въпреки еднаквите медни проводници и брой навивки, бобините се различавали с 2-3 ома или нещо подобно беше.
Точно заради това и други подобни неща мисля, че от изключително значение е взаимното разположение на всички бобини + тороида.
Зная, че е трудно, но смятам да направя така, че трите бобини да мога да ги приближавам и отдалечавам от тороида и то всяка поотделно. Освен това да мога да променям ъгъла им спрямо тороидалната - отново на всяка по отделно. Вертикалната да се движи само нагоре и надолу (въпреки, че може да се наложи и да е изместена спрямо центъра на тороида).
По този начин може да се окаже, че нещата "тръгват" когато едната бобина например е с 1,5 см по-близо до тороида или вертикалната не е в центъра, а е малко изместена.
Движейки плавно бобините при подадена честота се търси местоположението на всяка от тях при което напрежението(тока) в тороида е най-силен. След това може плавно да се променя честотата, дефазирането и т.н. Отново при новата честота и/или дефазиране може пак да се потърси по-високо напрежение(ток) на изхода чрез ново по-финно движение на бобините и т.н. Както казват англичаните - да направим tuning на системата.
Мисля, че по този начин ще се компенсират всички неточности при навиването на бобините и от там на изместването на магнитните полета. Ние си мислим, че магнитното поле е в центъра, а то е например на 2мм от заветната цел за получаване на резонанс или лавинообразен процес, или нещо подобно.
Та това в общи линии смятах(смятам) да направя.
Успех!
