Идеята е много добра, но е съпроводена с 2 големи технологични трудности. Едната е, че част от водата би попадала в картера и би влошила бързо качествата на маслото. Това би могло да се избегне, като се ползва не разделно мазане, а двутактова смес, която, за съжаление, е неекологична. Другият начин е чрез по-добро уплътняване, но това е трудно и скъпо. По-големият проблем е опасността от задиране на буталото при рязкото охлаждане, както и опасността от топлинни деформации при многократното рязко нагряване и охлаждане. Първото може да се избегне, чрез по-голяма хлабина м/у буталото и цилиндъра при студен двигател, което обаче ще затрудни пускането и началната работа. За справяне с втория проблем са необходими висококачествени материали.
Между другото имам една собствена (може би някой се е сетил преди мен, но поне аз не знам) идея за намаляване на топлинните загуби. За съжаление конструкцията би била твърде обемиста и тежка за автомобил, но ми се стува идеална за стационарен агрегат за електричество. Идеята е следната:
Използва се конвенционален ДВГ с водно охлаждане, но без охладителната му система (с изключение на водната помпа); някакъв тип парен двигател или турбина; котел, подгряван от изгорелите газове; охладител и резервоар за кондензираната вода. За охлаждане на ДВГ се засмуква вода от резервоара. При преминаването си през ДВГ тя го охлажда и на свой ред се загрява. След това водата преминава в котела, където завира, нагрявана от изгорелите газове, а образуваната пара се подава към парната машина. Отработената пара се подава към охладителя, където кондензира и се оттича в резервоара, откъдето се засмуква отново за охлаждане на ДВГ и цикъла се затваря.
