Здравей Неспококс! Не е проблем ползването на медни електроди (търби) от гледна точка на това че медтта не вреди а напротив - има същите свойства като среброто. Съгласен съм че в прекалено големи количества в организма - тогава наистина няма да е добре, но това едва ли ще се случи при Запера. Медните електроди могат да се държат също и с влажни кърпи, салфетки или парчета плат. Също и да се почистват ако не се лъжа с оцет. От друга страна използването на неръждаеми електроди не е препоръчително. Една основна съставка в неръждаемата стомана е никела който е доста токсичен и при някои хора предизвиква и алергични реакции. Мисля че най-добрия вариант е използването на сребърни или посребрени медни търби за електроди. Привеждам по долу информация за въздействието на тези три метала върху човешкия организъм:
ДЕЙСТВИЕ НА МЕДТА
Медтта играе ключова роля в обмяната на веществата при всички живи организми. Тя е един от елементите с ясно изразено антимикробно действие. Подтиска размножаването на редица патогени, включително и на намиращите се във водата микроводорасли.
В тялото на човека се пренася от кръвта чрез плазмен протеин наречен церулоплазмин. Медтта се среща в голямо разнообразие от ензими, включително в медните центрове (CuA и CuВ). Пряко или косвено, медтта участва в болшинството от обменните процеси и се явява техен главен регулатор.
Особено близка е връзката между дефицита на мед и такива заболявания на века като исхемична болест на сърцето, рак, захарен диабет, инфаркт на миокарда, затлъстяване. Недостигът на мед влияе отрицателно на умствената и физическата активност. Потребността от мед нараства при децата, бременните жени, възрастните хора, при стрес и при физически и умствени натоварвания. В болшинство от случаите, по време на инфекциозни процеси, организмът отговаря на болестта с повищаване на концентрацията на мед в кръвта. При това се използват депонирани запаси. И ако болестта се проточи или придобие хроничен характер, тези запаси се изразходват и настъпва дефицит на мед в организма. Ако не се вземат мерки на време, болестта ще започне да прогресира.
ДЕЙСТВИЕ НА СРЕБРОТО
Бактерицидното и дезинфекционно действие на среброто се дължи на силния афинитет на сребърния заряд към различни жизнено важни ензими на едноклетъчните микроорганизми. Благодарение на това колоидните сребърни йони се свързват стабилно главно със сулфидрилните групи в тези ензими и блокират трайно тяхната работа, което води до "задушаването" и бързата смърт на микроорганизмите. В среда на колоидни сребърни йони, всички неспорообразуващи микроорганизми (бактерии, вируси, гъбички и плесени) загиват в рамките на не повече от 6 минути!
ДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ГЪБИЧКИТЕ
Гъбичките представляват поредица от единични клетки, свързани в едно цяло посредством тънки външни тръбички. Без значение дали гъбичката ще се развива нишковидно или мрежесто, характеристиките и поведението й не се различават от това на едноклетъчните бактерии. Ето защо, в присъствието на сребърни йони бързо и трайно се блокират жизнено важни ензими и гъбичката загива.
Гъбичките са едни от най-разпространените и упорити причинители на инфекции. Най-чест обект на тяхното нападение са кожата, скалпа на главата (пърхута), горните и долни крайници и ноктите по тях и половите органи при мъжа и жената. Също както и бактерийте, под въздействието и натиска на антибиотиците, гъбичките често мутират и стават устойчиви на действието на антибиотиците.
Устойчивостта (резистентността) на бактерийте и гъбичките към антибиотиците расте непрекъснато и това налага постоянно да се създават нови антибиотици. Ясно е, че когато към даден антибиотик се е създала устойчивост в дадена група бактерии или гъбички, той става ненужен. Сребърните йони обаче имат това необикновено свойство да не създава устойчивост сред микроорганизмите. Това се дължи на механизма на тяхното действие и липсата на предпоставки и възможности за изграждане на такава устойчивост.
ДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ИМУННАТА СИСТЕМА
Имунната система е "стражът" на човешкия организъм. Тя се грижи за защитата му от външни неприятели, отровни или вредни съединения и за обезвреждането и изхвърлянето на тези "неприятели". Имунната система, с помоща на антибиотиците се справя с бактерийте и гъбичките и с помоща на ваксините ни защищава от вируси. За имунната система обаче и самите антибиотици и ваксини са чужди тела и тя реагира и спрямо тях, твърде често по нежелан начин, известен като "алергична реакция". Малцина се замислят, че антибиотиците сами по себе си са силно токсични съединения, произвеждани от различни плесени и микроорганизми с цел унищожаването на други микроорганизми. Ваксините пък обикновено представляват части от вируси (белтъчни частици), които са характерни за даден вирус. И двете обаче натоварват имунната система и създават предпоставки тя да започне да реагира по-бурно от необходимото и да се стига до алергични реакции. Токсичността на антибиотиците ги прави негодни за профилактика а механизмът на действие на ваксини ги прави негодни за лечение.
Сребърните йони обаче, имат несравнимото свойство да могат да се използват както за профилактика, така и за лечение на инфекцията причинена от бактерии, вируси или гъбички. Изключително важно е, че сребърните йони са толкова малки, че имунната система не може да ги разпознае като чуждо тяло и съответно не реагира по никакъв начин на тяхното присъствие. По този начин тя не се натоварва, не се активира и не се създават предпоставки за появата на алергични реакции. Нещо повече, тя облекчава имунната система в защитната й функция и затова наричат често колоидното сребро "втората имунна система" на организма.
Редовното приемане на колоидно сребро означава да изградим своя втора имунна система. Сребърните йони намаляват натоварването на естествените защитни механизми на организма, като ефективно унищожава потенциалните патогени и намалява количеството на техните токсини в организма.
Втората имунна система работи паралелно и независимо от собствената имунна система на организма, като по този начин създава едно втора сериозна преграда пред появата и развитието на инфекции и епидемии от типа на грипните.
ДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ РАНИТЕ
Обичайното делене на клетките на нашите тъкани се нарича митоза. При нормални условия, по време на митоза от една клетка се образуват две нови еднакви дъщерни клетки. Когато това делене обаче стане в среда от сребърни йони, механизмът се променя и вместо две еднакви дъщерни клетки, се образуват една идентична дъщерна клетка и една недиференцирана (необособена) дъщерна клетка.
Необособената дъщерна клетка е една незавършена клетка, която може да се превърне в какъвто и да било вид специализирана тъканна клетка (съобразно моментната нужда на организма). Така, при увреждане на тъканта в даден участък на тялото, тези недиференцирани клетки се придвижват до засегнатото място и се превръща в същия тип клетки, като тези на засегнатия участък. Така организмът реагира на нуждата да се възстановят загиналите тъканни клетки и подпомага заздравяването, като намалява размера на образуващия се белег. Белегът се получава следствие използването на бързо образуващите се клетки от неспецифичната съединителна тъкан на мястото на увреждането. Използването на специфични клетки намалява размера и образуването на белег.
Под действието на сребърните йони, се образуват множество недиференцирани клетки, които участват пряко в процеса на възстановяване на увредените тъкани на млекопитаещите. Сребърните йони могат да ускорят до 50% процеса на заздравяване и зарастване на увредените тъкани по начин и механизми непознати при другите средства.
Особено през последните години специално за изгаряния и наранявания се създадоха и продължават да се създават все по-ефективни превръзки и покрития с импрегнирано електро-колоидно сребро, които предпазват изгорения или увреден участък от развитието на инфекции от различни причинители. Тези свойства, заедно с вече обяснените по горе възможности за подпомагане на процесите на зарастване и оздравяване на тъканите правят използването на колоидно сребро изключително цененно при тези състояния.
ОТРАВЯНЕТО С НИКЕЛ ВОДИ НЕ САМО ДО КОЖНИ ПРОБЛЕМИ
Странно е, но до днес нито един учен не е написал дисертация за никела и храненето. Известно е, че внякои райони сред домашните животни се среща никелова токсикоза, а при хората това отравяне изобщо не се дискутира, макар че алергията към никела, регистрирана за първи път през 1933 г., днес вече е придобила глобален характер. Виенски дерматолози са изчислили, че в Австрия 9% от населението има алергия към този метал. Американците говорят за 15%, а в интернет се съобщава, че по данни на производителите на часовници във Франция 25% от французите са чувствителни към никела. Може ли да се смята проблемът с токсичния никел за маловажен, ако всеки случай на алергия към металите е много опасен симптом за здравето?
Според някои учени никелът е пагубен за човечеството. Това е така, защото генетично изменените от никела белтъчни структури в хранителните продукти при прекомерно постъпване в организма участват встроителството на нови клетки. Така се появяват тъканите, които наричаме ракови. Задстомашната жлеза на човека притежава способност постепенно да концентрира в себе си никел, участието на който визраждането на клетките в инсулиновия апарат и изработката на вреден антигенен инсулин е несъмнено. Днес е доказано, че захарният диабет се явява автоимунно заболяване, чийто отключващ механизъм още не е разшифрован. Това е така, защото в науката никелът все още не се е превърнал в обект на детайлно изучаване, а алергията към него е призната само за кожна проява, или дерматит. Но някои учени твърдят, че никеловият дерматит е тревожен симптом за системна хиперчувствителност на организма. От 1933 г. човешкият организъм „говори": обърнете внимание на никела, но медиците, не познавайки природата на специфичния епидемичен дерматит, обикновено мислят повърхностно, така да се каже, „епидермално". Ворганите на човека, където постепенно се натрупва никел, с времето в определен период настъпват автоалергични реакции, унищожаващи преродилите се клетки и поддържащи имунното възпаление.
Никелът постъпва в организма главно с храната: океанската риба и някои растения, а така също в състава на изкуствените хранителни продукти, при чието производство се използва никелов катализатор. Такъв продукт например е маргаринът. Съществува определена норма за никеловите остатъци в маргарина след очистване. Но ако той в продължение на години постепенно се натрупва в жизненоважните органи, то нормирането на никеловите остатъци е безсмислено.
Известно е, че от 1946 г. трофейната технология за производство на маргарин, разработена в Германия, бързо се разпространила по целия свят. Това бил един от стратегическите секрети на фашистка Германия. Впродължение на десетилетия ние страдаме от мина с огромна разрушителна сила, действаща постепенно, скрито и коварно, Благодарение на никела при производството на маргарин винаги има 5% белтъчни фракции, които металът е превърнал в мутагенни.
Отдавна не е тайна, че при продължителна интоксикация с никел възникват алергия, астма, атеросклероза, анемия и други заболявания. Ако кожата при контакт с нищожни частици от този метал реагира със сърбеж и обриви, то попадането на никел в организма с такива продукти като фъстъците, млякото от заразени пасища, шоколада и т.н. води до некротично възпаление на стомашно-чревната система, черния дроб, зад-стомашната жлеза и други органи, в това число и мозъка, където токсичният агент се натрупва.
Ако в Дания преди повече от 10 години бил приет закон, забраняващ вноса в страната на продукти, съдържащи никел, то в много страни аптеките успешно търгуват с лекарства и американски витамини, съдържащи токсичния метал. Някои специалисти подозират, че поради скрито протичаща никелова токсикоза всеки трети пенсионер в САЩ е диабетик, а всеки пети американец умира от рак на задстомашната жлеза. Възможно е тази печална статистика да се дължи на дългогодишното игнориране на никеловата опасност в САЩ, където продължават да се произвеждат комплексни витаминни препарати, съдържащи никел.
