Здравей колега Epwpixieq-1. Изследването наистина е интересно, но ми се струва, че леко си се заблудил относно изнесените резултати. Първо: още от заглавието става ясно, че цялото изследване, а съответно и изводите, направени от него, се отнасят САМО за положителния електрод (анода), който се разгражда по време на експлоатация на акумулатора, а при зареждане обратно - галванично се отлага олово върху него. А това е на практика... хм, половината акумулатор.
Второ: доказали са експериментално, че аноди, които не са от чисто олово имат по-кратък живот и по-неравномерно "гъбясване" (нарастване) по време на експлоатация. Но това може лесно да се предскаже от съвременната теория и дори "на пръсти" - чисто логически, понеже при експлоатация се разгражда цялата сплав (олово + калций или олово + антимон), а при зареждането се възстановява само оловото... т.е. отложените слоеве имат различен състав от основния материал, а оттам и различия в структурата, което пък води до лоша адхезия, рехавост и т.н.
Трето: изводът, който се налага е "Дайте да ползваме аноди от чисто олово и да изхвърлим всички други съставки от сплавта!". Да, ама тези съставки не са сложени там за кеф - те подобряват я повърхностното напрежение на анода, я пиковия ток, който може да се издърпа от акумулатора, я съотношението съхранена енергия за единица маса, я времето за заряд/разряд... Не е толкова лесно да ги изхвърлим само и само да подобрим времето на живот на анода...
Четвърто: предложената кръгла конструкция на решетката на анода е оптимизирана за максимален брой цикли заряд/разряд и за подобряване на структурата на отложения материал, както и за най-оптималното ѝ изменение (на конструкцията) с времето. НО никой не разглежда практическите аспекти на приложение на подобни акумулатори... Примерно, ти ще си съгласен ли акумулаторът на колата ти да има формата на цилиндър или на сфера, и размерите на голяма тенджера?
Като заключение: едва ли има голяма файда от това, че при определени (и практически крайно неиздържани) конструкционни и експлоатационни условия анодът на акумулатора ти би имал живот 854 години, след като катода, в който протичат много по-сложни процеси има живот само 4 години
При това - за да постигне такъв акумулатор експлоатационните свойства на стария ти, той трябва да е с формата и размерите на тенджера...
Та пак казвам - изследването е интересно и дава една конкретна насока за подобряване на качествата на акумулаторите. Но то е твърде едностранно, за да предполага готова практическа реализация. Крайният, практически издържан продукт обаче трябва да отговаря И на редица други условия и изисквания като форма, размери, цена, стартов ток, максимален ток на разряд, вътрешно съпротивления, енергийна плътност и т.н и т.н., ОСВЕН на гениалното хрумване анодът му да надживее... "отоманското присъствие" (както го наричат сега).
Пример за оловни акумулатори с "по-нестандартна" конструкция са например тези на американската фирмата Optima Batteries. Ако разгледаш моделните им линии RedTop или YellowTop ще забележиш, че там решетките на електродите отново са плоски и квадратни, но този път са навити на руло и всяка 2-волтова клетка е разположена в цилиндричен съд. 6 такива цилиндъра, подредени в пакет, представляват тялото на самия акумулатор. Тези батерии са оптимизирани както за голям стартов и голям експлоатационен ток (оф-роуд шофиране), така и за дълговечност, за сметка на понижен капацитет и... висока цена!
Предполагам, че анодите им са от чисто олово.
