Markony, някаква анархия сееш с тия OBD-та ...
Преди OBD II всеки си имплементираше комуникацията с компа на колата както си иска. Нямаше почти никакъв стандарт, дори и при автомобили от една марка имаше разлики. Да не говорим за това какво ставаше вътре в мозъка на компа... От 1997-99 - та някъде нещата би трябвало да са уеднаквени до голяма степен и да можеш да четеш данни от всякаква кола с един-единствен уред. Е, не дава пълен достъп до всичко, но поне грешките и повечето живи данни ги стандартизирха.
Брата на жена ми има едно BMW от 80-те години. Карбуратор, но с електронно управление. Компютъра е с размера на кутия за обувки
Няма карти, всичко се смята на момента и въз основа на показания на датчиците. Има една камара присъщи на карбураторите регулировки - разни винтчета, дроселчета, лостчета, вакуумчета.... но и 2 ел. моторчета които внасят корекции в работата на карбуратора въз основа на данните от датчиците. Аванса е като на ладата - делко с палец и капачка, само дет не е центробежен а вакуумен.
Клио-то пък ми е моноинжекцион, обаче пак с палец и капачка и само една бобина. Там вече е нещо като компютър, дет са му оставили поне една бензинова дюза да управлява...
Фабричните предварения записани в компа се коригират веднъж с дългорайните корекции, които се самонагласят за 50-100 км и зависят най-вече от състоянието на мотора и горивото, както и от "бързите" корекции, които отразяват данните от последните няколко оборота на мотора.
Ако приемем заводския аванс за дадени обороти и натоварване е записан в клетка "А" и има стойност 100, дълготрайните корекции са в клетка "Б" и имат стойност +10 и бързите корекции са в клетка С и имат стойност -2, то аванса за идващия цикъл ще е 100+10-2 = 108. Ако нок сензора изпищи, в клетка С ще се запише -3, или -4, и на следващия такт аванса вече ще е 100+10-4 = 106. Ако в продължение на няколко оборота (не знам колко, вероятно 5 или 10) нок сенозра трае, то в клетка С стойността ще се увеличи с 1 или с 2. Ако сензора пак трае, след мъничко стойността ще се подбутне с още 1 и така докато не се появят детонации (или не се стигне до заложения от производителя лимит, за който съм писал по-долу). Така аванса ще е актуален винаги.
Ако за определено време (нямам си на представа колко, предполагам няколко минути) в клетка С стойността се задържи постоянно на някаква + стойност (примерно се колебае между +8 и +10), то в клетка Б стойността ще се увеличи с 1 до +11, а стойността в клетка С ще се намали с 1. Така установения до момента аванс ще се запази, но "дълготрайната памет" за корекцията ще е бутната мъничко нагоре. След още няколко минути стойността на Б отново ще се бутне с 1 нагоре и това ще продължи, докато стойността в С не почне да се колебае около нулата.
Така когато мотора отново му се наложи да работи в този диапазон, той вече ще има в А + Б готова сметната стойността на аванса и тя ще е доста близко до идеалната, отогваряща на текущото състояние на мотора и горивото което е сипано. А в същото време тази инертност позволява в клетка Б стойността да не се променя под въздействието на някакви моментни отклонения.
Но... всичките тия корекции имат няква максимална стойност, с която могат да избутата аванса. Производителя е казал, че в клетка Б не може да се запише стойност по-голяма от +50, и точка. Така че каквото и да прави компа, той не може да избута аванса до повече от 100+50. Тази корекция е достатъчна да компенсира малки отклонения в качеството на горивото, но са недостатъчни за работа на газ с оптимално изтеглен аванс. Така че при работа на газ компа обикновено стига до някаква граница, заложена от производителя, и просто няма как да изтегля аванса повече.
Всички числа са чисто илюстративни, без връзка с реалността
