Алтернативни енергоизточници > Магнитни мотори/генератори

Двигател-генераторна група с магнитно зацепване

(1/17) > >>

Иван Димов:
   Захванах се да направя магнитен самозадвижващ се двигател по моя идея. При мен имаме въртене на две (или повече) перпендикулярни оси. Конструкцията ми се получи доста компактна и опростена за управление, но да видим дали ще покаже предвиждания ефект. Както знаем мощността Р е сила F по скорост V или за въртящи машини мощността Р е въртящ момент М по ъглова скорост w (омега). При стандартните двигател-генераторни групи двигателят отдава мощност Р = М.w, а генераторът генерира мощност Р = M.w. Значи имаме приблизително равенство M.w = M.w. За да имаме свободна енергия трябва това равенство да стане неравенство. Примерно ако w = w, то трябва М < М. Ако М = М, то трябва w < w. Може и комбинация от двата варианта, но важното е това равенство да стане неравенство. Въобще как не сме се сетили по-рано да поумуваме за това, още повече че в мрежата има доста такива конструкции, които досега сме подценявали. Предимството на тези двигател-генераторни групи с магнитно зацепване е лесното управление. Управляваме тока на двигателя (съответно оборотите), а той чрез магнитното зацепване задвижва генератор, който на свой ред дава ток за двигателя си и остава даже и за свободна консумация. Свободната енергия идва от магнитното зацепване поради неравенството на въртящите моменти, ъгловите скорости или и на двете като имаме M.w < M.w.
   Засега не показвам конструкцията, а просто давам храна за размисъл.

Иван Димов:
   Това видео можеше да го сложа и в темата на Майстора, защото има много сходни неща с неговия магнитен двигател. Аз съм подредил магнитите спираловидно в два ръкава. При Майстора също може да се разглеждат като спираловидни 180 градуса от вала, а останалите 180 градуса са спирала наобратно и така се получава неговото "наклонено колело". При него обаче условно статорният магнит се придърпва от "наклонения капак" по принципа на Архимедовия винт. По този принцип има увеличаване на силата за сметка на намаленото преместване. При перпендикулярното магнитно взаимодействие дали тази увеличена сила се предава едно към едно на вала не знам.
   При моята постановка има две перпендикулярни оси, но същата схема работи и при успоредни оси. Друг е въпросът дали КПД-то ще може да надхвърли единицата. Иначе тягата е доста плавна и няма неприятни придръпвания. Прилагам два файла - снимка и видео.

Maistora52:
Отваряш много обширно поле за размисъл и идеи!
Всички вече добре знаят, че аз не съм по формулите, и почти не ги разбирам. Трябва да го направя и да го почувствам в ръцете си и тогава мога да се изкажа.
Находката е много интересна.

to6o-2101:
Много хубава идея наистина но ще трябва доста механика за да се сложат 4 магнита примерно а дали силата на ротора ще стигне да я върти?
Не пречи обаче да се сложат 2,3,4 ротора примерно на една ос и от задвижването на 1-вия пакет магнити (на статора) да се пусне механиката и към другите ротори така със почти същото триене ще имаме по-голяма мощност.

Има и други варианти освен този който давам. Биелите може да се заменят със зъбни колелета и верига която да минава през всички на веднъж така няма да имаме удари но ще трябва осичките на магнитите да са по-дълги за да не влиае веригата на магнитното поле.

Може и със зъбна предавка но ако се направи така магнитите ще се въртят един на ляво другия на дясно следващия пак на ляво и така до края.
Има много варианти въпроса е пустата мощност.

Иван Димов:
   Променям темата. Вместо само "зацепване" става "зацепване с приплъзване". Правя го защото само със зацепване свободна енергия няма. Обикновено зацепване има и при всички зъбни предавки. Но при тях с каквато сила натиска зъбът на водещото колело, с такава сила го натиска и воденото колело, но в обратна посока. Значи имаме равенство на силите по големина. Имаме и една и съща линейна периферна скорост V на зъбните колела. Или F = F и V = V. Следователно има равенство на мощностите P = F.V = F.V.
   Но ... ако силите си останат равни по големина, а скоростта V на воденото колело стане по-голяма от тази на водещото, имаме F = F и V > V. Тогава и F.V > F.V, т. е. мощността на воденото колело ще е толкова пъти по-голяма от мощността на водещото, колкото пъти скоростта V на воденото колело е по-голяма от скоростта на водещото. В крайна сметка воденото колело избързва (приплъзва се) и има по-голяма линейна периферна скорост. Остава да намерим нужната конфигурация на магнитите така, че силата F да е почти постоянна през цялото време на въртенето. Аз предлагам разположение по парабола или елипса, не съм смятал, но по принцип може да се изчисли точно. Целта е следната: Имаме взаимодействие на един магнит с група магнити. Групата магнити може да е така разположена, че силата между нея и самостоятелния магнит да е почти постоянна независимо от разстоянието между тях. Трябва да се съобрази посоката на всяко отделно взаимодействие между самостоятелния магнит и магнит от групата. И да се знае, че много магнити надалече действат със същата сила като малко магнити наблизо.
   Понеже нямам достатъчно магнити, ги премествах два пъти за да стане по-ясно. Трябва да се редуват елипса до елипса. Прилагам 2 файла видео и 2 снимки. Този път осите на въртене са успоредни и имаме малък ротор (ръката ми) и голям ротор.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия