Първо трябва да се направи едно важно уточнение, което (учудващо) се пренебрегва в голяма степен дори в официалните изследвания и статии. Знаем, че в електромагнитния спектър влизат от най-нискочестотните (ELF) до най-високочестотните (гама) познати лъчения, като за най-проникващи се считат именно високоенергийните ВЧ, като едва ли не това е свойство само на лъченията с голяма енергия. Ами... това просто не е вярно. ЕМ лъченията имат най-различна проникваща способност, без да следват някаква нарастваща прогресия от НЧ към ВЧ. Много зависи и от препятствието, което срещат, понеже един вид материя ще е прозрачна за дадено лъчение, а за друго не.
Да вземем за пример двата края на видимия спектър и човешката кожа. Кои лъчи са по-проникващи, IR или UV? А отговорът е - първите, въпреки че са с по-ниска честота (прикачената картинка). И това не се отнася само за кожата, а за доста други материи.
Радиовълните (или радиолъчите) са още по-ярък пример за огромна проникваща способност въпреки ниската си енергия.
Още едно фрапиращо сравнение може да се направи между обикновен рутер на 2,4GHz и източник на гама лъчи. Въпреки, че рутерът излъчва само 100-тина миливата, без проблем лъчите му преминават през две бетонни плочи и пак си има чудесен сигнал. От друга страна, въпреки огромната енергийност на гама лъчите, те просто няма да успеят да преминат и през двете плочи (всъщност вероятността да бъдат изцяло погълнати само от едната, е много голяма).
От тези примери следва, че високите честоти и енергии въобще не са основен фактор, определящ проникващата способност.
Важен извод, който може да се направи, е, че в (непрозрачната) материя има "нещо", което не позволява на видимата светлина да премине през нея.
Един хубав цитат по въпроса (от произволно търсене из нета):
"The reason why visible light can't travel through walls as easily as gamma rays or radio waves is because, to the visible light, there's something 'there' on a similar scale of length (wavelength) and time (frequency) that the gamma rays are too small and fast to interact with and the radio waves are too large and slow to interact with."
В тази връзка, теорията за Soft particles предлага доста добро обяснение. Поради активността на фундаменталните частици на материята, се възбуждат етерите, свързани с диапазона на видимата светлина. Възникват множество нискоенергийни електрони (които не могат да бъдат отчетени с обикновени уреди), които се скупчват в големи количества в и около атомите и молекулите на материята. Поради това че са изградени от фотони във видимия спектър, те не позволяват на видимата светлина да премине и затова материята всъщност е видима. Т.е. подобното блокира подобно, както е отбелязано и в горния цитат. Съответно, честотите отдалечени (било то към понижаване или повишаване) от тези на нискоенергийните електрони, успяват в голяма степен да преминат, понеже трудно си взаимодействат с тях.
Един от начините за постигане на невидимост, е именно избиването от материята на всички тези нискоенергийни електрони, които пречат на светлината. Тогава материята ще стане напълно прозрачна без никакви рефлекции или рефракции (все едно я няма), но в същото време ще бъде нормално осезаема.
Има сведения, че това може да се постигне със сектори от спектъра малко над и под видимия - IR и UV светлина, получени по специален начин, увеличаващ многократно проникващата им способност. Когато "изчистващото" лъчение спре, материята постепенно пак ще стане видима.
При прозрачната материя (за видимия спектър) вероятно голяма роля играе по-специфична подреденост на частиците. Действително изходящите фотони са други, входящите просто възбуждат процеси, водещи до образуване и излъчване на нови фотони със същата или близка честота.
Според soft particles physics в едно прозрачно тяло нискоенергийните електрони дезинтегрират до светлина (причинено от прииждащите фотони) и така се излъчва вторичната емисия, която напуска материята.
Призмата разделя видимите честоти, защото при преминаването им се оказва различно съпротивление върху тях.