М-м, колеги, не става въпрос за разширението на газ или на твърдо тяло, а за ИЗПАРЕНИЕ И КОНДЕНЗАИЯ на летлива течност (каквато е етерът, или някакъв фреон - например R-410A за по-екологично
, както е видно от
този вариант на публикацията. По-точно за изпарение от тънък слой с голяма повърхност ("высокоэффективного процесса пленочного испарения"). Позволих си да увелича снимката до 230% за да се видят по-ясно детайлите: имаме метален скелет (вероятно от арматура) - две колела, между които са закачени "педалите" (изпарител/кондензатори). Предполагам, че представляват тънки алуминиеви пластинки - 2 по 2 окачени на рамка, като между всяка нечетна (примерно) двойка минава етер, а между всяка четна - вода, когато педалът влезе в контакт с нея, или въздух - когато е нависоко. Тумбестите съдове са резервоари за течен етер, като (предполагам) с еднопосочни вентили може да се регулира количеството подаден етер според температурата на подадената вода (т.е. - в педала няма смисъл да се подава етер, който не може да се изпари, или пък да се подава по-малко от необходимото, понеже ефективността пада...). Педалите са свързани помежду си със система от тръби (подобни на "Heat pipes" при процесорните охлаждания), по които могат свободно да циркулират както етерни пари, така и кондензирала течност.
Какво става - когато педалът слезе най-долу (ДМТ) и попадне в топлата вода, етерът, който се намира в него се изпарява (темп. на кипене 34,6°C) и парите му по тръбите се издигат към горните, охлаждащи се от въздуха педали. След това педалът излиза от водата и започва да се издига, като температурата му пада и в него вече се създават условия за кондензация на етерните пари. При оптимални условия първият конденз се появява в ГМТ (или малко преди това) и оттам-нататък педалът започва да натежава и да пада, извършвайки полезна работа.
Прав е колегата @praktik, че може да се използва и за улавяне на слънчевата топлина - или директно, или (ако не е ефективно) чрез съд с вода (черен варел), който се загрява от слънцето.