В последните няколко месеца и аз проучих задълбочено всичко, което успях да намеря за този ефект, понеже и аз в началото бях малко объркан. Направо си е детективска работа
Моето заключение: тягата при този вид устройства НЕ е причинена от йонен вятър. Точно обратното - йонният вятър е следствие, вторичен процес, причинен от основния действащ. Този "бриз" съставя само една малка част от тягата, нужна за повдигане/преместване на устройството, в нормални атмосферни условия. А основният процес действително се "бъзика" с гравитацията по начин, който конвенционалната наука отхвърля/не разбира. Официално се смята, че именно йонният вятър е причинител на тягата, защото просто няма с какво друго да го обяснят. Факт е, че успешни опити са провеждани във вакуум, като учените скалъпват обяснения от сорта: "Сигурно стените на камерата се наелектризират и оттам действат сили на привличане/отблъскване между кондензатора и камерата...". За провеждане на свръхсекретни експерименти и проучвания (black projects) от военните, е изградена нова теория, която обяснява задоволително много повече неща, отколкото конвенционалната наука. От времето на Браун (или още по-ранен период - Тесла) до сега можем да си представим какъв напредък имат тези проекти - за тях научната фантастиката отдавна е реалност.
За мен обяснението се крие в разглеждането на вселената като етерна. Материята тежи, защото положителния заряд взема превес над отрицателния; оттам имаме етерна реакция, която редуцира концентрацията на G-етероните (отговарящи за гравиационната сила) и се получава гравитационна "долина", привличаща околната материя. Създава се неравновесно състояние. Някъде из космоса, където има минимална концентрация на материя, ще имаме висока G-он концентация и там имаме равновесно състояние.
От тази гледна точка йонният вятър е просто продукт на неравновесното състояние и реакции между X, Y и G етероните (които обединяват електромагнетизма с гравитацията), създават се локален "хълм" и "долина", които избутват йоните. А общо погледнато гравитационния градиент създава нещо като безкрайна "пързалка", затворена в самата себе си около устройството и то се плъзга по нея. Получаваме кинетична тяга без ответно противодействие.