Платформата създава диспропорция при взаимодействието на двата естествени енергийни потока от и към земята и небето. Те се движат противоположно и обикновено се уравновесяват.
Тези противоположни потоци се разглеждат и от субквантовата кинетика (някои я наричат "забранена наука"). Книгата е много интересна и бих я препоръчал на всеки, който иска да си изгради по-пълна представа за микро- и макровселената, както и силите и взаимодействията. Потокът, който тече към Земята е етерен, вследствие отрицателното гравитационно поле на материята. От друга страна, фотони, падащи към Земята (или към каквото и да е масивно космическо тяло), биват ускорявани и се наблюдава известно синьо отместване, енергията на фотоните се увеличава. Тази допълнителна енергия с времето се натрупва в масивното тяло, колкото е по-масивно – толкова по-бързо се трупа енергията. Оттам тази акумулирана енергия се излъчва в космоса, авторът я нарича “Genic energy”, нещо като Първична енергия. Гравитацията и тази енергия се уравновесяват, независимо колко масивно е тялото. По този начин парадоксалните сингулярности изчезват, черни дупки не съществуват, не е имало Голям взрив и всъщност вселената е много по-стара отколкото си мислим. Материята се ражда бавно и методично чрез партеногенеза във всяко масивно тяло, а в началото, когато не е имало материя – от субквантовите флуктуации в динамичния етер. Съответно в началото процесът е бил изключително бавен, а след появата на първата материя, постепенно се забързва. Все пак “бавно” и “бързо” тук са погледнати от космологична гледна точка. Допуска се съществуването на паралелни вселени от субквантовата кинетика - чрез разклонения в етерните потоци.
Но който иска ще прочете, да не отплесваме темата.
Направих експеримента с таблетките активен въглен, но излиза, че полученото отблъскване е чисто механично, а не енергийно
Взех по три таблетки в свитите си пръсти и извършвах кръгови движения известно време по съвета на Кадуцеус. След това се опитах да допра двете крайни таблетки (така, както са ми свити пръстите) и когато пръстите се допрат странично, се усеща сякаш се получава някакво съпротивление в ръцете ми. Всъщност то идва от това, че таблетките се намират в меките възглавнички на пръстите – когато свитите пръсти се допрат странично, възглавничките се притискат, притискайки и таблетките в тях. Оттам се получава фалшиво усещане, все едно се появява някаква сила на отблъскване. Опитах без въртене – същото усещане, опитах с произволни цилиндрични предмети – пак така. Накрая тествах и друго, за да доведа експеримента докрай. Увих по пет таблетки в две хартиени цилиндърчета. Хванах ги както ми е удобно и започнах да извършвам кръговите движения като ги държах едно срещу друго без да ги допирам. Е, колкото и да въртях не се появи никаква сила на отблъскване. Смятам, че тук Кадуцеус се е заблудил по причините, които изтъкнах. Моля да ме извини, ако аз бъркам нещо, но по описания начин силата е чисто механична.
Това да не ни обезкуражава, чакат ни още много експерименти в тази област, смятам да включа и таблетките в някои от тях, най-вероятно чрез наелектризиране.
