Може да се помисли и за вода с разтворени в нея различни соли и/или минерали... за наситен, преситен и пр. разтвор.
Като че ли специалистите по киселото зеле в бидони трябва да се произнесат.
Изглежда че морската сол не разгражда полиетилена и гъвкавите тръби с алуминиева вложка от които могат да се направят спираловидни топлобменнци.
Сметките на
mzk са коректни но не представят цялостно картината. Обикновенно температурите под 30 градуса не са интересни за отопление. При полиетиленовите акумулатори температурния диапазон може да варира от -10 до 75 градуса с добавена морска сол. Докато в стоманените акумулатори от отворен тип температурата може да достигне и над 100 градуса. Но пък не може да се ползва евтината сол, а и са многократно по-скъпи от полиетиленовите. При стандартно отопление, в полиетиленовите акумулатори използваната топлинна енергия е по-малко от 50%, докато при стоманените е под 65%. Като сложим и загуби от ентропия, нещата не са никак розови. Затова не намират широко приложение.
Но когато включим термопомпа към топлинния акумулатор ефективноста му може да скочи и над 100%. Малко невероятно, но ако допуснем че околната температура е по-висока от тази в акумулатора, то тогава ентропията ще в посока към акумулатора. От друга страна ефективноста на слънчевите колектори също се увеличава защото могат да генерират топлинна енергия и под 30 градуса. Т.Е., температурата на флуида от 12 градуса е перфектна за работата на термопомпата. Особенно атрактивен е въздушен слънчев колектор с топлообменик от автомобилен радиатор, където при липса на слънце може да се ползва и температурата на въздуха от околната среда.
Много елегантно решение за
активен термопомпен акумулатор е 600 литров професионален фризер за сладоледи.
Ето нещо за СОР-чето на термопомпите.
http://www.mibnet.se/house/HeatPumps/NIBE2020HeatPumpCOPCurves.html