Погледнато с някаква силно повърхностна и мечтателна логика да така е, но при задълбочено разглеждане на нещата се вижда, че аналогията е напълно погрешна. Опитай се да направиш по аналогия чисто електрическа схема на магнитната схема която се опитвате да направите толкова народ безуспешно. понеже го сравняваш с транзисторите, ти виждал ли си или чувал за транзистор направен от електрически проводник, защото магнитопровода е магнитен проводник не е магнитен полупроводник за съжаление. всичките подобни уреди са на принцип който се илюстрира със ле схема от един резистор през който тече ток и вие се опитвате да прекарате през този резистор още един друг ток който с присъствието си да попречи на първия. За жалост и при магнитните потоци в този момент влиза в сила двата закона на Кирхоф и нищо не става. А да не забравя във физиката законите обясняват ЗАЩО нещо НЕ СТАВА.
Не си мисли че нещо не става защото някакъв закон го забранява.
Съгласен съм Радико че аналогията между транзистора и превключвача на Флин не дава правилната представа за динамиката на Флин процеса. Моя е грешката, че намесих транзистора, там нещата са различни и по-комплексни, така е. При превключвача на Флин нещата са доста по простички. Има много схеми на показания търсене с Google който съм дал по-горе така, че се надявам те да са разгледани, за да се има представа от динамиката на силите. Продължавам с това разбиране.
Магнитния поток създаден от последователно свързаните бобини, при превключвача на Флин, може би ще трябва да е по-силен от магнитния поток на постоянните магнити за да може да обърне полето, за това е нужно измерване което не съм правил. Това което е важно е, че времето за това обръщане, и така времето когато ток трябва да протича, е между 10-20% ( въпрос на оптимизация ) от времето при което крайния, подвижен метален, елемент изпитва придърпване от привличащите го магнитни сили да затвори магнитната верига. Тоест, вместо ток да протича 100% от времето както при един електромагнит, за да се получи движение на крайния метален елемент за затваряне на магнитната верига, той протича само за 10%-20% от времето. Когато се правят реални опити с такива установки се забелязва така наречените оптимални положения в системата, който определят точния процент в споменатия диапазон. Разбира се работата се извършва докато имаме движение на този краен елемент. Не трябва да забравяме, че силата на привличане е най-голяма когато въздушното разстояние е най-малко, тоест ако това се прави само с намотките, без постоянни магнити, ние трябва да поддържаме тока 100% от времето.
Мисля сравнително лесно се вижда, че имаме 80% спестяване на времето като ток трябва да протича в системата за да имаме придърпване на крайния елемент. Поради тази причина си позволих да оприлича динамиката на контролиране на по-голяма сила, с по-малка ( може би грешно виждане от моя страна ). Някак си този контрол ми прилича на лостова система, където времето за работа ( времето за привличането на крайния затварящ метален елемент ) е времето за движение на лоста, натиска на по-дългата страна силата магнитното поле създадено от протичането на тока умножена по краткото време за което протича, и резултатната сила на по-късата страна е силата на постоянното магнитно поле умножена по времето за което действа.