Много често се разиграва една и съща ситуация - някой споделя някакви резултати от свои опити или пък идея за реализиране. След което почти моментално бива атакуван поне по три фронта (от редовните дебнещи) как, видиш ли, това са щуротии и няма как да станат, като в същото време "доказват" с мислено изградени (!) експериментални установки и доводи как това е невъзможно да се реализира. Просто няма градивна критика (т.е. как евентуално може да стане) и плочата се превърта отново и отново.
hyparh, по принцип избягвам да коментирам в такива по-скоро социална-динамика коментари но вашето виждане донякъде съвпада с моето, което само по себе си не е толкова важно, което е в същност по-важно обаче е, че резонира с динамиката на идеи в тъй наречените научни среди, където имаме критики и отявлено подтискане на нови идеи, дори когато те, не са само теоретични а са подплатени с експериментален апарат. Това е тъй наречения феномен на инерция в системата, дали е социална или физична това няма значение, натрупаната енергия не се губи. Чудесен пример за това е пренебрежението и отявленото отбягване на определени престижни научни институции, на нови идеи, особено когато те детронират или показват несъвършенство на утвърдени с десетилетия, или в определни случаи, със столетия формулирани "разбирания" ( даже и тези "разбирания" да са пирзнато непълни ).
За да не съм голословен, и понеже ще е трудно за колегите ( каквито и да са техните виждания ) да асоциират този коментар с нещо реално, ще дам пример с недопускането на Стефан Маринов до определени конференции и отявленото пренебрегване на неговите статии, изпратени за публикация до университетските издания на Оксфорд и Кеймбридж, а и също така недопускането му за публикации в списание Nature. В един краен случай той буквално е бил изхвърлен от охраната в Оксфорд, вън от университета, където се е състояла конференция по физика относно "Принципите на Относителността", и не му е било дадено възможност даже да присъства в залата. Източника за това твърдение е книгата със записки и статии на Стефан Маринов "Thorny way of Truth":
https://freeenergycommunity.files.wordpress.com/2011/08/thornywayoftruthpart4maririch.pdfВ заключение ще спомена, че социалната динамика, критикуването или приемането на идеи, на страниците на този форум, не е толкова различна от това което става в официалните научно изследователски среди (бил съм част от такива среди, макар и в първоначална фаза, и имам представа за динамиката на идеи и ресурси - парични средства - в такива институции ).
Това което се вижда за съжаление на страниците на нашия специфичен форум е, че при критиките колеги използват (основно) елементарен абсолютно неподходящ език (с някои изключения) където в голяма част от случвайте (отново с някои изключения) не се влага логика в разсъжденията, а се визират разбирания изградени от личен, или "заучен" опит, и с почти никакво или много малко осъзнаване изобщо на комплектността на физическите процеси, и отгоре на това, и може би по-големие проблем, с менталитета, ние знем всичко, и това "всичко", е всичко което ни
трябва да знаем, за да сме прави в нашите аргументи, показвайки абсолютно невежество по отношение на първоизточниците (оригиналните публикации) на дискутираните идеи и формулирани физични закономерности. Голяма част от коментарите са на ниво "това ме научиха в университета", "това знам", "това съм разбрал", или "това съм разбрал от практиката" (а дали това разбиране е правилно това е друг въпрос) и затова така мисля и това е "реалността". Това разбира се се отнася и към другата страна. Новостта на идеи не може да идва изцяло от това което ни е в главата, и да е плод на болна фантазия, без да инкорпорираме в голяма степен научното познание през вековете и (може би) по-важното някакъв практически опит, които да поддържат въпросната нова теза. Това което се вижда като липсва е, че много от колегите ( с малки изключения ) не се самообразоват под влиянието на натурално любопитство и нуждата за разбиране на процесите в природата, което трябва да присъства във всеки един от нас, и е фундамент за изграждането на интересен и предполагаемо полезен форум.
Критиките са добро нещо, и направени с усет и разбиране те могат да бъдат, и всъщност трябва да са, градивен елемент. За да са такива обаче, те трябва да са подплатени с логика и точни аргументи, и предполагаемо поднесени с уважителен тон ( макар че това зависи от лингвистичната култура на отделния индивид), а не със заучени фрази, без задълбочаване в същността на физическите процеси, и с елементарно абстрактен (като за кръчма) език, който не допринася нищо за ново познание по дадената тема.
Съжалявам за отклонението от темата.
