@praktik, нали ти казах как се смята топлинно натоварване. Токът в Ампери, който ще тече по жицата го "вдигаш на квадрат" и полученото число го умножаваш по съпротивлението на жицата в Омове. Последното може да се изчисли по формула R = pL/S, където
R [Ом] - съпротивление
р - специфично съпротивление (за медта има стойност 1.68 по 10 на -8 степен или 0.0000000168)
L - обща дължина на жицата в метри
S - сечение на проводника в квадратен метър
Така като умножиш тока I на квадрат по R на жицата, ще получиш число във ватове (W) отделена топлина върху намотката. Формулата е Р = (I^2) . R и слагаш за Р примерно 100, което ще рече 100 W топлина ще грее в намотката. Може да сложиш за Р и друго число и пак да смяташ по формулата - важното е тези ватове топлина да може да ги охлаждаш така, че да не вдигнеш да речем повече от 100 градуса Целзий. С други думи, вземаш за даденост тези 100 W топлина, т. е. знаеш Р, знаеш и колко ток I ще пускаш - примерно 10 A за 2 kW мощност при 220 V. Говорим за първичната намотка. Смяташ по синята формула колко ще ти излезе R и после отиваш на червената формула за да уточниш дължината и сечението на жицата. Подобно се смята и вторичната намотка. Проста работа, но иска мисловен напън. Хубаво е да се знае и колко Ампера на метър (А/м) намагнитват желязото до около 1.2 T (Тесла).