здравейте hyparh, прочетох материала, но нещо не ми харесва концепцията заложена във него, не зная може би си въобразявам, но ми се струва че има нещо гнило в цялата тази работа, въображението ми се основава на няколко момента, единият е в наблягането на използването на математически изчисления и операции, другият е в използването на думата "квант", "порция" "частица", все познати неща, а взаимодействията между отделните етерни частици се описват като познатите ни формули за химични реакции, много странно е всичко това, а и за капак на всичко в материала са говори за четвърто измерение? (което е вследствие на познатите ни три измерения за дължина, ширина и височина), добре де как е възможно да съществуват други пространствени измерения подобни на нашето след като следващото измерение е едномерно или т.нар. "четвърто"?, последващото вероятно ще е пето? и т.н. според концепцията описана в материала, има и още някои други неща които правят впечатление. Засега изводът който мога да направя е че концепцията е скалъпена набързо на базата на идеята за етера, но мога само да предполагам дали е така или иначе
Така е, подходът е доста нестандартен. Идеята е че всичко е една необятна отворена система. Като започнем от субатомните частици и стигнем до цялата вселена. Като жив организъм. Всъщност би трябвало да е отворена система, в противен случай всички фрии енерджи устройства си остават само химера.
Етероните (A, B) постоянно се “вливат” в материалната ни вселена, трансформират се и я изграждат/поддържат (X, Y, G) и накрая отново се трансформират в крайните продукти (Z, Ω) и “изтичат”. Образува се в един вечен кръговрат. Все пак, въпреки неспирния поток, X, Y и Z винаги запазват стабилно количество (непроменено). Там вече се гледат реакциите. А за да се “влеят” и “изтекат” трябва да се приеме, че има едно или повече допълнителни измерения, които са извънредно малки (планкови размери да речем), които няма как да установим директно. ЛаВиолет явно е разгледал и тези неща (откъде точно идват A, B и отиват Z, Ω), но споменава, че няма да се спира на това, а ще обърне внимание най-вече на материалната вселена. Иначе Субквантовата кинетика се разработва от 1985 г. насам. Даже сега погледнах, че има нов документ към теорията от 2011 г. с някои добавени неща, ще трябва да го прегледам.
И на мене тази теория ми прилича по скоро на поредният опит за кръпка на прокъсания стандартен модел.
Отхвърля относителната координатна система на Айнщайн и се опита да въведе отново в експлоатация абсолютната координатна система на етера. иначе нищо по различно. това, че наричаш едни неща етерони които друг нарича кварки е въпрос на синтаксис а не въпрос на обяснение на същността.
Както съм споменавал и друг път, обяснението на привличането между по големи тела чрез наличие на по малки тела между тях звучи крайно нелепо. Колкото и да са малки въпросните тела, в крайна сметка всичко се свежда до мащаб а не до промяна на свойствата при промяна на размера.
Етероните и кварките се различават много. Кварките са множество на брой и с най-различни характеристики като “вкус”, “цвят”, “горен”, “долен”, “очарователен” и не взаимодействат помежду си. Отделно трябва да включим и антикварките (за антиматерията), както и глуоните, които ги спояват. От друга страна етероните са само седем типа (A, B, X, Y, G, Z и Ω), които могат активно да си взаимодействат и да преминават от един тип в друг, формирайки реакционно-дифузни вълни като в химията. Оттам се получават стабилни вълнови патерни, които представляват субатомните частици. Едни и същи етерони изграждат както материята, така и антиматерията (а разликата между двете е, че едната формира G долина, а другата G хълм). Общо-взето нещата при етероните са опростени, а една теория търси точно това.
Допълнение: Привличането между масивни тела можем да си го обясним така: Както е даден пример в т. 12 от файла, можем да си представим планета или звезда като една дупка/канал, сред локален басейн с размити граници. Водата (G етероните) в този басейн ще се оттича по-бързо при по-голяма дупка (по-масивно тяло). В случая "водата" никога не свършва, понеже постоянно се просмукват G етери от околното пространство (вакуум), както и се генерират нови, чрез трансмутации в X/Y. Когато в близост се появи по-малко тяло, неговото "басейнче" не може да се противопостави на силния радиален поток на големия "басейн" на масивното и бива придърпано от течащия поток G-они. Тук имаме чиста механика/кинетика, а не необяснимото изкривено пространство.
Има и още нещо - колкото е по-силна гравитацията на едно тяло, толкова по-мощен обратен поток от Първична енергия ще възникне. Тази допълнителна енергия е вследствие свръхкритичния регион (G долина). Например при фотон, навлязъл в G долина, се наблюдава увеличаване на енергията му. Точно тази Първична енергия предотвратява колапса на свръхмасивни звезди - при тях, тази извираща от центровете им енергия, е изключително силна и един вид "слага юзди" на гравитацията. По този начин една звезда може да достигне милиарди слънчеви маси и то в малък обем, без да се срине в себе си. Представям си един хиперон (частиците, образуващи свръхмасивните звезди-майки по центровете на галактиките) в такъв случай сигурно ще тежи 1 кг или повече... размишлявам си
