Е с това обяснение в историята "ке влезнем"!
Прилагам файл. Имаме тяло с обща маса M+m, което се движи със скорост V. В резултат на външни механични причини
тялото е принудено да обменя импулс между собствените си части. Така частта с маса М забавя скоростта си от V до стойност
V-dv, а в същото време частта с маса m увеличава скоростта си от V до
V+dV. Стойностите на
dv и dV се определят в зависимост от М и m според закона за запазване на импулса: M.dv = m.dV (тук
за по-голяма яснота разглеждам и dv и dV като положителни числа, все едно имаме равенството 5.3=3.5). Това означава, че по-масивното тяло променя с по-малко скоростта си (има по-малко ускорение dv/dt). И обратно, по-лекото тяло се ускорява повече (има по-голям прираст на скорост dV). Законът за запазване на импулса идва от равенството на силите, с които двете тела си взаимодействат, т. е. с каквато сила едното тяло спира, с такава сила другото тяло се ускорява, но разликата в масите води до разлика в ускоренията за да има равенство на силите F=M.a1=m.a2. Така по-голямата маса М получава по-малко ускорение, а по-малката маса m получава по-голямо ускорение.
В приложения файл съм написал формулите за кинетичната енергия на тялото преди и след обмена на импулс между двете му части M и m. Във формулата за Ек след обмена има два израза в скоби, повдигнати на квадрат. Като се повдигне квадрата се получават два израза в скоби като всеки от тях има по
три събираеми. Сумирането на първите събираеми от двата израза (разбира се умножено по съответните половин маси) дава Ек преди обмена. Сумирането на вторите събираеми (разбира се умножено по съответните половин маси) дава нула, защото числата са равни (според закона за запазване на импулса), умножени по едно и също V, но едното е +, а другото - и така вторите събираеми отпадат. И остава да съберем третите събираеми, умножени по съответните половин маси - именно третите са прирастта на допълнителна енергия.
Нарисувал съм и една схема за експеримент за тестване на теорията. Имаме вертикална стъклена тръба, завиваща хоризонтално и свиваща се във фуния. Определен обем вода се пуска внезапно от високо. Падайки надолу, той придобива скорост V, с която се "удря" във фунията. В резултат се получава разслояване по скорости - част от водата се ускорява, а друга се забавя.
Имаме обмен на импулс между частици с предварително равни скорости и така едни се забързват, други се забавят, а общо енергията нараства. Така работи Ram помпата, така работят и маховиците на Рамос, хидрото на Капанадзе и т. н.
Толкова по теорията - който разбрал, разбрал. Аз излизам от "теоретичен" и преминавам в "работен" режим. А вие намалете "джибромицина" за да ви се "отдава" науката повече!
