Споделям моите виждания за принципа на работа на тази установка, която много прилича на тази на Капанадзе.
Снощи гледах всички клипове на Руслан, обяснения, демонстрации... Нещата стоят така, както mito_kupona по-рано беше обяснил. Има един мощен двутактен генератор, който създава ниско напрежение, но голям ток в товара, т.е. обуславя голям дебит на електрони в проводника, но с ниска скорост. Другият генератор, който е някакъв вид Тесла-траф създава т.н. радиантна енергия, електростатична, с нищожен ток, но висока скорост на зарядите. Ето тук трябва да се спомене и окултното в случая, че вероятно някаква частица наречена етер, от неутрална за миг при импулсен сплеск от индуктора, бута вече отлепените от атомите електрони от първия генератор, така, че ги ускорява с висока скорост. Всичко това обаче синхронизирано и за сметка на нищожна консумация на радиантния генератор.
Къде е в случая резонанса? Той резонанса тук не е в класическия му вид, а е по-скоро синхронизиране на двата генератор така, че ускоряването - побутването на отцепилите се електрони да става от максимума на амплитудата на първия генератор /двутактния или по патента на Капанадзе - усилвателя на ток/. Все едно да шутираш гюле от баира надолу, а не отдолу към върха на баира. Така гюлето ще се ускори в резонанс и без много енергия, така, че през следващия баир /в обратната част на синусоидата/ скоростта му ще е по-висока и той по-лесно ще го изкачи, т.е. с по-високо напрежение или скорост на електроните. И така до следващия "шут" на радиантния генератор, едно умножаващо се ускорение. В случая крака който шутира гюлето е тази хипотетично съществуваща неутрална частица - етер. Никой не я е видял и скоро няма да я види. Доказателствата за нея ще са само косвени. Т.е. тази частица съществува само за един кратък миг, от взрива на магнитния импулс на индуктора и прекратяването му, до някакво свръх кратко време след това. Краткото съществуване на етера в поляризиран вид обуславя и метода му за възбуждане на етера - чрез много кратки импулси. Ако импулсите са по-широки, хем се губи ненужна енергия, хем още преди прекратяването на импулса етера се е установил в равновесие, станал е отново неутрален. Ето този промеждутък на съществуване вероятно се използва в момента, в който амплитудата на генератора е на върха на баира, "за да шутира електроните по надолнището". В крайна сметка се получава така, че радиантния генератор повишава с нищожна енергия напрежението на първия генератор, който осигурява големия ток, следствие което изходната мощност става по-голяма от входната.