Понеже няма вече Вики, или подобен раздел пускам тази тема тук, все пак това е сериозно а не алабализъм и "кофата" не е подходящият раздел.
А защо пускам тази тема? Ами защото ми омръзна да чета за това как разни странно засукани бифилярни намотки индуктират знайни и незнайни количества енергия бликащи незнайно от къде По точно от мозъка на ентусиазирани експериментатори. Въпросните схеми се тиражират неуморно най вече в темите свързани с Капанадзе, но не само там.
Стига с обяснителните бележки. Сега по същество, а именно как работи дефектнотоковата защита. Това уредче дето вече го има минимум по една бройка във всеки дом с ел-инсталация по нова от 30 години.
Прикачам тука една схемичка на която е показан един вариант на защитата. има разнообразни уреди с различни варианти на схемата, но всички са на един принцип. Тоест:
Имаме две намотки, една на фазовата линия една на нулевата, и когато свържем консуматор към мрежата тока преминава и през двете. Понеже намотките се явяват бифилярно свързани никоя от двете намотки не успява да индуцира ток в третата намотка която служи да задейства изключващия механизъм. Когато вие се докоснете до фазовия проводник през вас преминава ток идващ през едната намотка но не се връщащ през другата. Вече имаме разлика в индукцията и намотката на фазовия проводник успява да индуктира ток в третата намотка, тя от своя страна задейства изключващия механизъм и тока се прекъсва и живота ви е спасен, в някой случай дори преди да сте разбрали, че ви удря ток. Тези устройства се задействат при 30 милиампера дисбалансен ток дори и когато през тях има консумация от 60 - 70 ампера работен ток. Ако иска някой да изчисли процентното съотношение на токовете, май ще е по удобно да се използват промили а не проценти. Та моля ви колеги направете си съответните изводи за работоспособността на силно подобните схеми от гореспоменатите теми.
