Автор Тема: Космология  (Прочетена 256719 пъти)

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Космология
« Отговор #240 -: Юни 20, 2018, 07:20:48 pm »
Понятие, като "център на тежестта" може да има само при наличие на гравитация.
В случай, че изчезне, спира да съществува и това понятие (изпада в състояние на безтегловност).
Тук си в доста груба грешка!
Липсата на гравитация не е липса на маса! Масата си я има със и без гравитация, ако в космоса (на МКС в орбита, примерно) се движи 500 килограмов контейнер към теб, ще те потроши и не можеш да го спреш, сякаш е бала с памук. Инертността на масата си съществува, въпреки липсата на гравитация! Както при тръгване, така и при спиране.
Когато има маса, винаги има "център на тежестта" (може би свързваш понятието непременно с тежест/гравитация и оттам се бъркаш), той се нарича още и "център на масата" - едно и също е, това е точката, в която всяка упражнена сила би преместила тялото без да го завърти.

Атос, ама и ти не спираш да драскаш странни неща... за последните 27 века се забавила с 1.8 милисекунди. А как са го измерили преди 27 века, че да го сравнят с сегашното???

И аз това се питам, де? Нали виждаш, че цитирам разни "установени факти" :D

Атос, каква е последователността в твоята логика?
1. Луната стои закотвена с едната си страна към Земята. Следователно има аномалия - изместен център на тежестта на Луната.
или
2. Луната има изместен център на тежестта и затова въртенето, което наблюдаваме не е собствено, а причинено от Земята.
С други думи, откъде е твърдението за изместен център?
Има ли потвърждения от казионната наука за това или е следствие от анализа на въртенето.

И 1. и 2. са верни, на практика са едно и също нещо.
Ако фиксираш два магнита върху плосък диск така, че да са на привличане, единият да е закрепен на ос на периферията на диска, другият да е нанизан на оста на диска, после като завъртиш централния, той ще завърти и периферния чрез привличането си, заедно с целия диск. А периферният винаги ще е с едната си страна към централния. Да рисувам, ако не ми се разбира?

Дали има потвърждения? Да, "казионната наука" го е приела за факт, въпреки, че няма потвърждение с практическа проверка, то няма и как да има - все едно да сме сондирали Луната до центъра и :D По някакви изчисления изместването било от порядъка между 2 и 3 километра, което за Луната не е малко, но аз се съмнявам в точността му.
М/у другото...това, че луната е към нас с по-тежката си страна ми светна преди доста години...чак сега намирам научни материали (статии от корифеи), които са на същото мнение.

Показателно е, че с микрофон към сондата са успели да запишат много странни звуци (наподобяващи човешки крясъци), които може да се оприличат на "тромпетните звуци", които в последните години могат да се чуят на много места по света. Т.е. това е доказателство, че тези звуци са с подземен произход (вероятно генерирани от някакви процеси, които не разбираме напълно), а поради по-различното разпространение на звука под земята, те силно се видоизменят до гротескно звучене.
Ами...като нахълтваш в царството на Хадес, какво друго да чуеш, освен крясъците на прокълнатите души?
 :D :D :D
Сега сериозно:
В началото планетата ни е била по-малка, съответно заради по-слабата гравитация по нея са бродели масивни същества. Ако да речем по някакъв начин успеем да възродим голям динозавър, той ще се срине под собствената си тежест при текущата гравитация...
Никой не може да съди за здравината на въглеводородните динозавърски кости само по разни...фосили!
Защо? Защото аналогията е спрямо сегашните животни ли? Нелепо някак...
Съвременно изработени карбонни (просто въглеродни) влакна и нишки в тъканите, биха понесли по 10 динозавъра накуп при същата костна дебелина. Нека не си мислим, че сме по-велики от Природата или по-умни от създателите ;)
Земята е била доста по-голяма в далечното си минало, човешкият геном пази спомен за 36 часов ден, метеоритният пояс между Марс и Юпитер не е изникнал от нищото, а представлява остатъци от Тиамат след Големият Сблъсък, който е вкарал останалото от нея в по-близка орбита до Слънцето именно между Марс и Венера!

« Последна редакция: Юни 20, 2018, 07:38:51 pm от atos »

Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 363
Re: Космология
« Отговор #241 -: Юни 20, 2018, 07:38:38 pm »
Ако гравитацията (в следствие на увеличаване на масата й) на Земята се повишава с времето, то следва да се повишава и силата с която тя привлича Луната. От там да намалява разстоянието между двете и да се увеличава ъгловата скорост на въртене на Луната. И в един момент тя трябва да падне върху Земята. Но всички измервания показват точно обратното: Луната се отдалечава и нейният период на въртене около Земята се увеличава!
Ние на повърхността на Земята се охлаждаме като отделяме топлината във вид на лъчение към космоса. Известен факт е че температурата във вътрешността се повишава със скорост 1 гр на 100 м дълбочина. Ако някаква куха вътрешност е заобиколена от нагрята повърхност то тя ще придобие температурата на тази повърхност. Като минимум 200 гр (колкото е най високата измерена в сондаж) и като максимум 1000 гр (температурата на разстопената магма). Единствената възможност е да се охлажда чрез циркулация през отворите на двата полюса. Но при отделянето на топлинни мощности от порядъка на милиарди киловатчаса там би следвало да бъдат райски кътчета, а не ледени пустини.

Неактивен mind

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 382
Re: Космология
« Отговор #242 -: Юни 20, 2018, 08:05:39 pm »
1.Липсата на гравитация не е липса на маса!.
2. Инертността на масата си съществува, въпреки липсата на гравитация!
3.Когато има маса, винаги има "център на тежестта"
4. той се нарича още и "център на масата" - едно и също е
1. Такова нещо не помня да съм споменавал.
2. Това се опитвахме да ти кажем, че около-осното въртене също има инертност.
3. Когато има маса, има "център на масата"
4. Не е едно и също нещо, ама вземи да прочетеш, щото пак ще стане "първо пишем, после мислим" :)

Неактивен MTM

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 420
Re: Космология
« Отговор #243 -: Юни 20, 2018, 08:43:49 pm »
Луната се отдалечава, защото Земята губи от масата си. От това следва, че гравитацията и намалява.Даже ще дойде един момент, в който Луната ще си отплава, като(ветроход) в космоса и на Земята ще дойде Апокалипсиса.
 Но за това са си виновни хората.

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 7 263
  • Пол: Мъж
  • Потребителя не съществува
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Космология
« Отговор #244 -: Юни 20, 2018, 08:52:03 pm »
Луната се отдалечава, защото Земята губи от масата си. От това следва, че гравитацията и намалява.Даже ще дойде един момент, в който Луната ще си отплава, като(ветроход) в космоса и на Земята ще дойде Апокалипсиса.
 Но за това са си виновни хората.
Ахъ виновни са.
И за измирането на динозаврите са виновни те хората и за пристигането на Халеевата комета пак те са виновни  ;D ;D ;D
Покайте се грешници, пардон виновници.

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Космология
« Отговор #245 -: Юни 20, 2018, 09:02:15 pm »
Такова нещо не помня да съм споменавал.

Е, как да не си?

Понятие, като "център на тежестта" може да има само при наличие на гравитация.
В случай, че изчезне, спира да съществува и това понятие (изпада в състояние на безтегловност).
"Център на тежестта" и "център на масата" е едно и също!
Ако мислиш, че са различни понятия - обоснови се?

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Космология
« Отговор #246 -: Юни 20, 2018, 09:18:20 pm »
Земята е била доста по-голяма в далечното си минало, човешкият геном пази спомен за 36 часов ден, метеоритният пояс между Марс и Юпитер не е изникнал от нищото, а представлява остатъци от Тиамат след Големият Сблъсък, който е вкарал останалото от нея в по-близка орбита до Слънцето именно между Марс и Венера!

Това може да е така, но принципно материята в Земята се умножава и нейните обем и площ нарастват, макар и много бавно. Затова Пангея се разцепва на отделни континенти, които се раздалечават.

Ако гравитацията (в следствие на увеличаване на масата й) на Земята се повишава с времето, то следва да се повишава и силата с която тя привлича Луната. От там да намалява разстоянието между двете и да се увеличава ъгловата скорост на въртене на Луната. И в един момент тя трябва да падне върху Земята. Но всички измервания показват точно обратното: Луната се отдалечава и нейният период на въртене около Земята се увеличава!

Съществува тънък и много прецизен баланс между ефирните потоци от и към дадено космическо тяло. Когато планетата/звездата увеличава обема и масата си, този баланс се запазва, но измества границата си заедно с нарастване на тялото. Това означава, че при растежа на Земята тя бавно ще избутва орбитата на Луната, точно както се наблюдава. В този ред на мисли евентуално издуване на Слънцето след милиарди години може въобще да не погълне вътрешните планети, а просто да разшири орбитите им и така да останат незасегнати.

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Космология
« Отговор #247 -: Юни 20, 2018, 09:25:22 pm »
Не виждам логика да намалява размера си.
Ами...не е логика, а е събитие ;)
Събитие, което е останало в хрониките на десетки народи по целия свят, въпреки, че не са останали живи свидетели!
Това какво говори? Че информацията за този колосален сблъсък е дошла отвън!

Това означава, че при растежа на Земята тя бавно ще избутва орбитата на Луната, точно както се наблюдава.

Кофти логика! По-точно - липса на всякаква логика!
Не оспорвам нарастването на космическите тела, но... този "извод" яко куца!

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Космология
« Отговор #248 -: Юни 20, 2018, 09:27:28 pm »
Ами...не е логика, а е събитие ;)
Събитие, което е останало в хрониките на десетки народи по целия свят, въпреки, че не са останали живи свидетели!
Това какво говори? Че информацията за този колосален сблъсък е дошла отвън!

Да, схванах мисълта ти малко по-късно, затова промених поста :)

А за орбитите - аз разглеждам нещата като един вид "заключване" на телата точно на тази тънка граница, която споменах. При промяна в масата им е нормално и тази граница да се измества (това важи за тела с маса над определен праг). Подобен принцип се наблюдава и при специфична конфигурация от магнити, които са "заключени" без да се докосват.

Неактивен MTM

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 420
Re: Космология
« Отговор #249 -: Юни 20, 2018, 09:47:38 pm »
Теглото на Земята намалява, вследствие (Големите космически сили) "Русия, САЩ, Япония и други.
Стотици тонове, са взети от недрата на Земята и изпратени в космоса.
 Едно време в училище ни учеха на следното:Ако се вземе 10кг проба от лунната повърхност, за изследване, сте длъжни да осавите точно 10кг земна маса. Защото не трябва да се нарушава крехкия баланс.
 Но сега космическите сили не спазват правилото.

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Космология
« Отговор #250 -: Юни 20, 2018, 10:03:51 pm »
hyparh, има известна "зона на самонагаждане" при орбиталните взаимодействия, но не е заключване в никакъв случай (предполагам, че не влагаш краен смисъл в думата).

Няма установена закономерност, при която нарастването на привличащото тяло (по маса, не по обем) да отдалечава сателита от себе си!

Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 363
Re: Космология
« Отговор #251 -: Юни 20, 2018, 10:07:22 pm »
Съществува тънък и много прецизен баланс между ефирните потоци от и към дадено космическо тяло. Когато планетата/звездата увеличава обема и масата си, този баланс се запазва, но измества границата си заедно с нарастване на тялото. Това означава, че при растежа на Земята тя бавно ще избутва орбитата на Луната, точно както се наблюдава. В този ред на мисли евентуално издуване на Слънцето след милиарди години може въобще да не погълне вътрешните планети, а просто да разшири орбитите им и така да останат незасегнати.
hyparh в случай че се запазва баланса между ефирните потоци от и към Земята, то не би трябвало да има сила, която да промени орбитата на Луната във времето. От друга страна ако двата ефирни потока са равни то не би трябвало да има увеличаване на масата на Земята, защото няма добавяне на нова маса. Ако разгледаме случаите на натрупване на маса от Земята, то ефирният поток към нея трябва да бъде по голям от този излизащ от нея. Това означава по-голям натиск на притискане на Луната към Земята, отколкото нейното отблъскване, Би следвало Луната да се приближава, което също не се потвърждава. Явно се налага изключване на варианта с по голям ефирен поток излизащ от Земята, поради загубата на маса във времето.
Всеки от тези варианти има по нещо което не пасва на тезата ти. Но аз не чух и нищо за топлинният баланс на вътрешната кухина.

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Космология
« Отговор #252 -: Юни 20, 2018, 10:39:17 pm »
 Bat_Vanko, много вярна логика.
Всяко натрупване на маса би увеличило гравитацията.

И друго - ако Земята е куха, как би се съпоставила масата и спрямо другите планети, и те ли следва да са кухи?
Ако Венера е плътна, а Земята - куха, би следвало да имат почти еднакви маси...

Неактивен MTM

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 420
Re: Космология
« Отговор #253 -: Юни 20, 2018, 10:44:38 pm »
Куха Земята. Пълни глупости. Стига сте чели и гледали Нета.

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Космология
« Отговор #254 -: Юни 20, 2018, 10:46:01 pm »
Куха Земята. Пълни глупости. Стига сте чели и гледали Нета.
Не може да се знае - никой, когото познавам не е бил там :D
Затова разискваме вероятности...