Понятие, като "център на тежестта" може да има само при наличие на гравитация.
В случай, че изчезне, спира да съществува и това понятие (изпада в състояние на безтегловност).
Тук си в доста груба грешка!
Липсата на гравитация не е липса на маса! Масата си я има със и без гравитация, ако в космоса (на МКС в орбита, примерно) се движи 500 килограмов контейнер към теб, ще те потроши и не можеш да го спреш, сякаш е бала с памук. Инертността на масата си съществува, въпреки липсата на гравитация! Както при тръгване, така и при спиране.
Когато има маса, винаги има "център на тежестта" (може би свързваш понятието непременно с тежест/гравитация и оттам се бъркаш), той се нарича още и "център на масата" - едно и също е, това е точката, в която всяка упражнена сила би преместила тялото без да го завърти.
Атос, ама и ти не спираш да драскаш странни неща... за последните 27 века се забавила с 1.8 милисекунди. А как са го измерили преди 27 века, че да го сравнят с сегашното???
И аз това се питам, де? Нали виждаш, че цитирам разни "установени факти"
Атос, каква е последователността в твоята логика?
1. Луната стои закотвена с едната си страна към Земята. Следователно има аномалия - изместен център на тежестта на Луната.
или
2. Луната има изместен център на тежестта и затова въртенето, което наблюдаваме не е собствено, а причинено от Земята.
С други думи, откъде е твърдението за изместен център?
Има ли потвърждения от казионната наука за това или е следствие от анализа на въртенето.
И 1. и 2. са верни, на практика са едно и също нещо.
Ако фиксираш два магнита върху плосък диск така, че да са на привличане, единият да е закрепен на ос на периферията на диска, другият да е нанизан на оста на диска, после като завъртиш централния, той ще завърти и периферния чрез привличането си, заедно с целия диск. А периферният винаги ще е с едната си страна към централния. Да рисувам, ако не ми се разбира?
Дали има потвърждения? Да, "казионната наука" го е приела за факт, въпреки, че няма потвърждение с практическа проверка, то няма и как да има - все едно да сме сондирали Луната до центъра и
По някакви изчисления изместването било от порядъка между 2 и 3 километра, което за Луната не е малко, но аз се съмнявам в точността му.
М/у другото...това, че луната е към нас с по-тежката си страна ми светна преди доста години...чак сега намирам научни материали (статии от корифеи), които са на същото мнение.
Показателно е, че с микрофон към сондата са успели да запишат много странни звуци (наподобяващи човешки крясъци), които може да се оприличат на "тромпетните звуци", които в последните години могат да се чуят на много места по света. Т.е. това е доказателство, че тези звуци са с подземен произход (вероятно генерирани от някакви процеси, които не разбираме напълно), а поради по-различното разпространение на звука под земята, те силно се видоизменят до гротескно звучене.
Ами...като нахълтваш в царството на Хадес, какво друго да чуеш, освен крясъците на прокълнатите души?
Сега сериозно:
В началото планетата ни е била по-малка, съответно заради по-слабата гравитация по нея са бродели масивни същества. Ако да речем по някакъв начин успеем да възродим голям динозавър, той ще се срине под собствената си тежест при текущата гравитация...
Никой не може да съди за здравината на въглеводородните динозавърски кости само по разни...фосили!
Защо? Защото аналогията е спрямо сегашните животни ли? Нелепо някак...
Съвременно изработени карбонни (просто въглеродни) влакна и нишки в тъканите, биха понесли по 10 динозавъра накуп при същата костна дебелина. Нека не си мислим, че сме по-велики от Природата или по-умни от създателите
Земята е била доста по-голяма в далечното си минало, човешкият геном пази спомен за 36 часов ден, метеоритният пояс между Марс и Юпитер не е изникнал от нищото, а представлява остатъци от Тиамат след Големият Сблъсък, който е вкарал останалото от нея в по-близка орбита до Слънцето именно между Марс и Венера!