Сега от мен малко. Електролиза се прави с идеален токоизточник. Т.е. с нулево вътрешно съпротивление. Да но такъв не съществува.
Да ти разясня малко. Ако можем да пуснем ток през електролита при напрежение клонящо към нула, бихме правили електролиза с мощност клоняща към нула. Защото електролизера се държи досущ като омичен товар, т.е. съпротивление.
Сега се запитай, защо никой не прави електролиза с любимият ти T.coil? Отговарям, защото има високо вътрешно съпротивление.
Всеки токоизточник с високо вътрешно съпротивление е неефективен. При електролизата се започва от там, създаване на токоизточник с минимално вътрешно съпротивление. За да имаме ефективна електролиза, трябва да слезем максимално до заветните 1.23 волта и да пуснем голям ток. Много трудно, в същност невъзможно!
Не само TC (Tesla Coil), могат да е използват за високо напрежение, а и тук никой не говори за над 5 KV, напреженията които са необходими за "разтягане" на водната молекула (която е диполна) са далеч от тези които ТС дават.
Например бифиларна намотка с пулсиращо захранване от 30 V, може съвсем спокойно да ти изкара 1500 - 2000 V та даже и повече. Ако вие гледате "разлагането" на водата от гледна точка на електролизата, не мисля че можете да "биете" теоретичните ограничения. Вижте, ако погледнете конструкцията на системата две-метални-пластини/ограничители и вода, като кондензатор който който водата играе ролята на диелектрик, тогава картинката е съвсем различна. Иначе се играете само на превръщане на енергията от един вид в друга.
Зададох ви директен въпрос: Загрява ли ви се клетката? Така или иначе имате клетката, предполагам че имате лазарен термометър, замерете и покажете. А вие, както и други колеги, вместо да се спрете и замислите относно това което правите отговаряте с това което ви е в главата и отивате в обяснения на вашите виждания и познания.
Имате ли загряване имате неефективност, от това не можете да избяате. Ако се позаинтересувате какво е правил Стенли Майърс, най-общо казано това което написах като процес, първото което ще ви направи впечатление че неговите "клетки" (тръбни кондензатори от нераждавейка, които са били пулсирани с такава честота че да се създаде резонантна среда в системата външна тръба-вода-тътрешна тръба, са оставали през цялото време студени ( и това даже е документирано във филм от 80-те). Ето това е ефективен процес, който за съжаление преди 10 години, когато правих схемите му, не можах да възпроизведа количеството газ които той е правил, моя беше доста по-малко, и въпреки това моята клетката си оставаше студена, понеже работеше в около 2 КV импулси идващи от бифиларка.