Абсолютно съгласен съм с ongyla !
И аз по този метод на времето приемах с 60 и предавах с 80 буквен текст!
Мозъкът улавя "мелодията", както казвате - речевия ритъм (РИТЪМ, не мелодия, защото е един тон и мелодия няма), както някои много малки деца наизустяват стихотворения без да знаят смисъла на половината думи!
И точно това е методът, в който не се помни брой тирета и точки, защото мозъкът ги "познава" като готови речеви понятия, които са му добре известни.
Не всички езици са подходящи за подобна аналогова система, само звучните и с отсечени срички...руски, български, италиански, румънски и т.н. Английски например не става. С малко повече практика не се мисли за думата, която трябва да чуеш, а ръката сама пише буквата, нещо като предмедитативно състояние.
Случвало се е да се зазяпаш през прозореца, мислиш за нещо, диктовката си тече, ръката си пише и в момента, в който се замислиш какво приемаш - изпускаш цяла група и се затормозяваш! То е както да се качиш в колата си и да тръгнеш за работа - мислиш си за твои неща, докато прекосяваш половината град, минаваш към 15-16 светофара, тук спреш, там изпреварваш и като стане време да слизаш (паркирал си вече) не помниш пътя и се сепваш-аз пък кога стигнах?
Честно да ви кажа...минали са 27 години от тогава и съм ги позабравил доста.
Обаче помня всички онези, които съм помнил по думи и ще ги помня до живот-и "физкултурник" и "куцатамара" и "самоцесека" и т.н...