Здравей, tonkata и добре дошъл/прописал/
По една случайност попадаш на тема, която е по моята компетенция - аз съм леяр, термист,ковач и заварчик по образование.
Няма такова нещо като "топене на желязо"! Всичко, което е познато на народен език като "желязо" представлява сплав между химичните елементи желязо-Fe и въглерод-С. т.е...желязо-въглеродна сплав.
Тя бива два основни вида-чугун и стомана.А почти всичко от този тип, с което се сблъскваме в ежедневието си е СТОМАНА, като започнем от високо легираните стомани на ножовете Солинген, през инструменталните (чукове, отвертки, клещи и свредла), през конструкционните (разни винкели, профили и т.н.) та чак до най-простата стомана, използвана за арматура в бетона!
Желязото по принцип е сивозелен кристал, който се среща най-често на прах.Ползват го криминалистите в чист вид за снемане на отпечатъци от вещи.
Пещ тип "Вагрянка" е безумно да си правиш в домашни условия, то е все едно да си правиш истински танк в мазето:) Една такава пещ е десетки тонове тежка и стотици хиляди левове скъпа (за висока доменна пещ пък да не говорим).
Температурите на горене там се постигат с почти чист кокс и кислород под налягане, изградени са от специални огнеупорни тухли. Ако се спре работата на една висока доменна пещ, по-евтино е да се построи нова, отколкото да се "запали" вече изгасената!
В домашни условия може да топиш само сплави на алуминия, оловото, калая и в частност дори мед или месинг.
За целта ти трябва ИНДУКЦИОННА пещ с волфрамови реотани/бобина/ и "кофа" от стомана в средата им с дебелина на стената минимум 5 сантиметра!
Ако въпросът ти е свързан директно с изработката на по-малки детайли или инструменти от стомана (разбирай до 3-4 килограма единия), бих ти препоръчал чистия ковашки метод! Изделията изработени чрез коване са много по- издръжливи на практика, защото в тях се образува така наречената "влакнеста структура" на метала, която напомня доста на жилките лико в дървесината. Ненапразно куките за кранове се коват, както и самурайските мечове.
Разбира се, и този занаят си има доста тънкости, трябва да знаеш каква стомана да ковеш, до какъв цвят да я загрееш, до кога да я ковеш преди следващото и загряване, какви флюсове може да ползваш при ковашки спойки, какъв режим на охлаждане да ползваш после, дали да има отвръщане, дали не и т.н.
При коване на високолегирани стомани например всякакъв опит за "закаляване" е противопоказен-стават като стъкло трошливи и т.н...Чистата мед при закаляване става пък по-мека...
Кажи какво точно искаш да направиш и ще ти дам съвет поне?
П.П.Забравих въпроса ти за формата - прави се от особена "формовъчна смес". Представлява вид огнеупорна смляна глина и ситен РЕЧЕН пясък, като може да се добавят и някои органични съставки, които имат спояващ ефект.
Макетът за формоване се слага в половинката от специална каса върху плоскост, посипва се с пръст, трамбова се, ИЗРАВНЯВА СЕ и после се обръща внимателно. После се посипва пресованата пръст с тънък слой пресят чист пясък, за да не залепне горната форма.Върху тази половина на касата се слага другата и част, центрират се с щифтове от страни.После върху макета се слага другата му част и пак се посипва с формовъчна смес и се трамбова внимателно,ИЗРАВНЯВА СЕ.Не трябва да се забравя и НАЛИВНИЯТ ОТВОР по-встрани от макета, прави се с цилиндрична форма-детайл около 2-3 см.диаметър изправен,от там ще наливаме метала. След трамбовката леко почукваме касата от всички страни, вадим щифтовете и внимателно вдигаме (отделяме) горната от долната и част.Обръщаме горната.С леки почуквания (да има вибрации) се изваждат макетите и наливника.
После на тази, която е горна част се изчопля канал от наливника до кухината на формата, за да се налее метала.Затваряме горната върху долната внимателно, слагаме щифтовете и...можем да изливаме метала:)
При леене на метали с ниска температура на топене (300,400-600 градуса) може да развалим касите след 20 минути до час.При леене на чугун или стомана, трябва да се изчака поне 5-6 часа.
ПО НИКАКЪВ НАЧИН не трябва да се охлажда изкуствено излятата форма, това е!
Леярската каса си я представи като метален или дървен куфар, който е без горно и долно дъно 
