За съжаление, фантастичните филми не дават никакви нови идеи, прекалено са стандартни, въпреки, че и на мен ми е приятно да ги гледам, но със съзнанието, че те не показват нищо ново, а напротив, неосезаемо ни вкарват в праволинейно мислене.
В някаква степен научната фантастика е тази, която дава понякога интересен, и понякога напредничав поглед. Има доста класически автори, които могат да се посочат, но в голяма степен даже и те дъвчат основни понятия. Когато бях в техникума, минавайки през дебрите на средното образование, бях изчел около 300 такива книжки, най вече „Библиотека Фантастика“ и „Галактика“. Любимите автори ми бяха, Азимов, Стругацки и Евгений Гусляковски ( „Сезонът на Мъглите“ и „Дългият Изгрев на Ена“ са незабравими книги).
Някои от тези писатели имат научни степени, Азимов например (роден в Русия и емигрирал с родителите си в САЩ ), има две докторски степени (Ph.D.) една по химия от Колумбийския университет в Ню Йорк и другата по биохимия от Бостънския университет, където в последствие е и преподавател по биохимия.
На една от първите фантастични книги, така да се каже, "Алиса в страната на чудесата", автора Люис Карол е бил математик и логистик.
Интересното е, че ако на днешно време човек е добре владеещ английски, не му трябва никаква научна фантастика, а е само необходимо да се потопи в съвременните научни издания, като вземем черните дупки, черната материя, черна енергия и стигнем до стринг теорията, нещата изглеждат по-скоро фантастика, поради липсата на емпиричност, отколкото като реално изразяване в природата.
За тези, които ги интересува развлекателно четиво с малко формули в него, горещо препоръчвам:
"Измислена Приказка: Историята на корен квадратен от минус едно" (
https://www.abebooks.co.uk/Imaginary-Tale-Story-square-root-minus/13126802499/bd). Много развлекателна книжка, която ми направи впечатление преди години и въпреки името и, в нея няма нищо измислено, даже бих я препоръчал като учебник по физика, и от части геометрия, за средното образование. В нея може да се види сравнително елементарно доказателство, как закривената линия е най-късото разстояние между две точки, колкото по-закривена, толкова по-късо е разстоянието. Условността разбира се е че тези точки са в комплексната равнина.
В последно време, от 10-тина години по-точно, чета книги които са 130-190 годишни. Научните публикации от 18-ти и 19-ти век имат страшно много забравено познание и даже четейки Максуел в оригинал, въпреки че е толкова дъвкано познание, човек може да осъзнае нови неща, и да разбере несъответствията на това което с което са го индоктринирали, минавайки през стандартната система на образование.
