Алтернативни енергоизточници > Магнитни мотори/генератори
Пумпал задвижван от магнити
hyparh:
--- Цитат на: atos в Декември 12, 2014, 03:08:44 pm ---Обаче от другия клип ми хрумна странна идея...искам мнението на Хипарх по въпроса?
1.Когато пуснем магнит да пада през медна тръба, пада бавно.
2.Когато пуснем магнит да пада през алуминиева тръба, пада бавно.
3.Когато пуснем магнит паралелепипед да падне свободно върху алуминиева плоскост, на няколко милиметра от нея става рязко забавяне, подобно на ефекта "въздушна възглавница", но знаем, че не е това причината.
4.На този клип се вижда преместване на немагнитна плоскост със значителна маса при бързо движение на магнита над нея.
Какви са изводите? Много съвременни физици дават "обяснения" с появата на разни токове в немагнитния материал и дъра-бъра...
Хрумвало ли му е на някой, че в подобна постановка може да се променя самата МАСА на магнита или немагнитния материал? Правейки го по този начин "различно плътен" за земната гравитация? Дали е установявано някога от някого?
При тела с малко тегло - хайде, минава номерът с разни "токове" в немагнитния материал...но в посочения клип виждаме доста масивна плочка!
Единственото логично обяснение за мен е, че тя си губи част от масата в този момент, по този начин и част от инертността!
Тъй като единствения начин на Земята да измерим маса на обект е да го претеглим (доколкото ми е известно), всяко измерване в този момент ще е НЕОБЕКТИВНО!
Някой има ли идеи, или нещо, което не ми е известно?
--- Край на цитат ---
Интересна идея, но аз си мисля, че масата не се променя. Не знам дали си опитвал тези неща, аз съм си играл с различни по сила нео-магнити, медни и алуминиеви плочки и тръби. Например като пуснеш магнита да пада през тръбата, ти усещаш как неговото тегло (или поне една голяма част от него) се добавя към това на тръбата, дори и двете да не се докосват. При масивната алуминиева плочка е същото - трябва да приложиш допълнителна сила, с която да я отместиш. Получава се нещо като "сключване" на предметите и техните маси. При достатъчна масивност на магнита и диамагнетика или висока скорост на взаимодействие между тях, сключването става силно и могат да станат като един предмет.
Става някаква реакция с етерния поток на магнита и частиците на диамагнетика, но там все още не съм разчоплил достатъчно дълбоко :) Трябва да се разучи атомарната структурата на диамагнетиците - по какъв начин влияе броят електрони, протони и т.н. за взаимодействието с магнитни полета и да се направи опит за изясняване.
Аtos:
Именно това имах в предвид, макар, че се изразявам объркано-може би защото ми е малък хаос в главата по тези съждения! Ако не го мисля толкова много, може да се нареди пак от само себе си?
Опити съм правил, но с малки размери - Ф6, ф8 и магнити по 3-4 грама, там не мога да засека има ли промяна в теглото без кухненско кантарче например (а нямам такова).
Промяна в масата не в абсолютния смисъл, а именно една спрямо друга материя?
въпросното "сключване" дали е поява на вид гравитация между обектите?
И дали тази скорост на движение при която се наблюдават тези промени е с фиксиран праг или е определима от маса, въздушна междина и форма?
Говоря за СКОРОСТТА, не за силата?
hyparh:
Сега ми хрумна нещо... Все пак във вихровите токове в диамагнетици може и да има нещо вярно. Идеята ми дойде от ефекта на кухинните структури на Гребенников. Теорията там е, че във всяка кухина/клетка, се проявява циркулационно движение на електроните, което автоматично формира вихрово магнитно поле и съответно гравитационен вектор, перпендикулярен на електрическия и магнитния. Оттук започва и излъчването на репулсивните "вълни на дьо Бройл".
Да вземем за пример обикновено привличане на феромагнетик (например желязо) от магнит. При попадане на желязото в полето на магнита, в неговите атоми се генерират подредени циркулационни електронни движения + магнитни такива. В желязото се образуват милиарди "кухини", излъчващи вълни на дьо Бройл, насочени противоположно на магнита (защото иначе ще го отблъснат). Възниква гравитационна сила, която прилепя желязото до магнита.
При диамагнетици пък трябва да имаме противоположния процес - грав. векторите на медта/алуминия да сочат към магнита, но са сравнително слаби. Силните се проявява при пиролизният въглен, бисмутът или свръхпроводниците.
Докарахме магнитното поле до гравитационно :D Само че постигнато по по-различен начин, което го отличава от това на масивните космически тела до някаква степен.
Аtos:
--- Цитат на: hyparh в Декември 14, 2014, 05:11:59 pm ---... Все пак във вихровите токове в диамагнетици може и да има нещо вярно.
..........................
При диамагнетици пък трябва да имаме противоположния процес - грав. векторите на медта/алуминия да сочат към магнита, но са сравнително слаби. Силните се проявява при пиролизният въглен, бисмутът или свръхпроводниците.
Докарахме магнитното поле до гравитационно :D Само че постигнато по по-различен начин, което го отличава от това на масивните космически тела до някаква степен.
--- Край на цитат ---
Разбира се, че има "нещо вярно", но не е достатъчно според мен? По-скоро ми прилича на следствие, отколкото на причина...може и да греша.
Остава само да се намери аналогът на "анти-магнит" ...:)
Все пак, коя ли е причината при развъртане на диск с (много) хиляди обороти той да променя интензитета на времето под и над себе си и в един момент преодолява гравитацията? Което при още по-голямо нарастване на оборотите го кара да се самоускорява и да излита нагоре?
hyparh:
О да, тези ми нахвърляния са само бегъл опит за разбиране на процеса поне донякъде. В действителност механизмите са много по-дълбоки - на етеронно ниво.
Аналогът на анти-магнит е гравитет - мое ментално творение :D Бях драскал преди време за такава опция някъде из темите.
Иначе въртящ се диск принципно формира гравитационна долина в центъра си и хълм по периферията (според разпределението и концентрирането на +/- частици). Затова като се завърти течност в съд се получава идеална парабола.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия