Автомобилът на Chobi

[Аtos]

Да, juliang, моя грешка!
Няма да е нужна толкова енергия при лекото колело, а даже по-малко до достигане на еднакви обороти.
Но по-нататък нещата се променят.
Ако до лекото колело допреш нож за точене (включваш товар), то ще спре веднага!
Ще трябва да вкарваш не по-често порции енергия, а ПОСТОЯННО!
Енергията е еднаква, да!
Просто, когато ползваме по-голяма маса и инерцията и, ползваме тази енергия по-ефективно:)
За справка - велосипеда!
Говорим за ЕФЕКТ, не за енергия по принцип.
Ако ме очукат по главата 2000 парчета градушка с размерите на грах (по 5 грама), ще оцелея вероятно, но ако ме удари само едно със сборната им маса - едва ли?

[lyubo_msi]

   Колеги направих всичките блокове само управлението ми остана, само че схемата с логиките и инверторите не ми вдъхва доверие. Освен че диодите са обърнати не се знае кое е инвертор, кое е компаратор, в съответствие с текста и схемата.Според мен q5 и q10 са инвертори, q17, 18, 19 sa кпмпаратори. Добре, обаче няма никъде за 2101 в схемите и...(къде да го свържа, бе момче)

[Dedo pop]

             Ако вземем една батериика 9V която дава 8,4V 1,19A или 10W за 1 секунда ще имаме 10W.s вложена енергия. С тази енергия например сме заредили кондензатор и можем да получим 1kW за време 0,01s или пак 10W.s енергия ЗЗЕ се спазва.
 Но как е възможно само с една 9V батериика (10W входна мощност) да задвижим Товар от 1kW ?
           ОК. Значи имаме кондензатор зареден с 10  вата и напрежение 10 волта.За да го разредим за една секунда трябва да го натоварим със съпротивление 10 ома. Тока през товара ще е 1 ампер .Значи 10волта х1Ампер=10 Вата. Да се опитаме да вкараме в товара каквато ти е идеята 100 пъти по голям ток. Аз виждам положението така:
          -напрежението ни е зададено 10 волта. Можем да променяме само съпротивлението на товара. За да изпълним мерака ти и да вкараме 100пъти по голям ток единствения начин при зададено напрежение е да намалим съпротивлението 100пъти или казано по друг начин товара вече трябва да е 0,1 ома. Извинявай ама съпротивлението на свързващите кабели ще е по голямо. За мен тоя вариант отпада.
          -другия вариант е със вдигане на напрежението. За да вкараме 100 пъти по силен ток прсто вдигаме напрежението 100пъти. или става 1000волта.Колко двигателя ще издържат такова напрежение?
           Ако смяташ че греша направи следния експеримент:Продават се ШИМ регулатори за 220 волта.Захрани с него едно 12 волтово електродвигателче  и виж колко ще издържи. А претоварването е само 20пъти. А ти искаш да го претоварваш 100пъти.
          Успех.
          Писал съм го и пак ще го пиша-дребните камъни обръщат каруцата.Вниквайте по задълбочено в идейте си и ги оглеждайте от всякъде.

[getca]

          Писал съм го и пак ще го пиша-дребните камъни обръщат каруцата. Вниквайте по задълбочено в идейте си и ги оглеждайте от всякъде.

Добро попадение Дедо попе. Само за камъните не съм съгласен. В конкретния случай камъните са големи, щото липсват основни познания - импулсна мощност/енергия, импулсни преобразуватели...да не изброявам, ясно е мисля. На който не му е ясно си е негов проблем, макар че решението е лесно. Но...иска четене и мислене, а това са мноого трудоемки мозъчни дейности за някои хора. Факт !..
Добавка: ...от зареден до 10в кондензатор може и 10а и 100а ток да изкараш в зависимост от товара. Друг е въпроса за колко време, а средната мощност, отделена в товара все си остава споменатите 10Вт, мда. Друг пък е въпросът, че при кондензатор говорим за енергия, ама карай. Сега ше скочи някой, че се заяждам.

[Радико]

getca
Не му е мястото тука, но като чета какво си написал просто не издържам да не те подкрепя с тези няколко слова:

Кратко есе на дете в 4-ти клас на тема "Мозъкът".
"С мозъка човек мисли, че мисли.
Освен това той се ползва за главоболие.
Намира се в главата, директно зад носа.
Когато човек киха, той капе.
Мозъкът е много чувствителен орган. Поради тази причина повечето хора го използват изключително рядко".

[juliang]

Приемаме, че имаме консуматор който има съпротивление 1 ом. Във веригата подаваме синусоидално напрежение 10 волта. Слагаме схема, която "накъсва" синусоидата на 10 равни парчета и ползва само 25% от парчето. Т.е. ползваме импулси.
Сега гледаме следната картинка:

червеното е времето, когато взимаме енергия.
При импулс No 3 и импулс No 7 нещата са като по книжките - 10 волта, 1 ампер -> 10 вата. Обаче колко че получим в импулс 1, 5 и 9? Там напрежението е ... 2-3 волта. По закона на Ома и тока ще пада заедно с напрежението, демек мощността на тия импулси ще намалява с квадрата на напрежението. От импулси 1,5 и 9 ще приберем 1/9 от 10 вата, или около 1 ват. А в "дупките" между импулсите няма да сваляме нищо...
Та ... колко ще получим на края на изхода от импулсите? Така като гледам... няма и 10% от това, което бихме получили ако ползваме цялата синусоида.

По подобен начин стои и въпроса с използването на прав ток, накъсан на импулси:

В импулси 1,2,5,6,9,10 ще прибираме по 1 ват, обаче в 3,4,7,8,11 ... няма да прибираме нищо. Тия импулси ще "удрят" на празно място, където напрежението ще е 0. Толкова ще прибираме и от "дупката" между 2 импулса, дори когато входния импулс е активен. Колко ще взимаме от "дупката" между импулс 1 и 2? Ми ... нищо.
И още - откъде ще вземем енергия да задържим системата между края на импулс 2 и началото на импулс 5? Айде... между 1 и 2 ще стигне, ма след края на 2 ... ще стигне до 3, а там няма да получим нищо, щот няма нищо на входа.
И кое ще е по-ефективното? Да си дърпаме по 1 ампер винаги когато ни е на разположение, или само от време на време?
Ще кажете "ма ние ще дърпаме по повече от 1 ампер по време на импулса, ще го зареждаме в кондензатори, от които ще сваляме после по 1 ампер." Начи  че ще дръпнете 10 ампера за 1 секунда, и ще отдавате по 1 ампер в продължение на 10 секунди. Тоест ще дръпнете 100 вата за 1 секунда, и ще отдавате по 10 вата 10 секунди... Ами двете количества енергия са абсолютно еднакви - ще теглите 100 ватсекунди (100* 1) и ще отдавате 100 ватсекунди (10*10).
Ако някой ми каже смислен повод това цялото нещо да се прави.... аз лично не намирам.

[Аtos]

Радико, изтрепа ни с тоя цитат

Първото и последното изречение направо къртят...

[mito_kupona]

Ето схемата на DC/DC конвертора коригирана, както обещах, която може да се използва, като формировател на импулси в устройството на Chobi, в този вид работи. Индуктивността е 200 микрохенри, седем навивки с три жила проводник 0,8 мм2, ферита 23-13-8 мм, не му знам магнитната проницаемост. С променливия резистор RT се регулира честотата, която на фабричния конвертор е 90 KHz. С потенциометрите Р2 и Р3 се регулира тока през транзистора, а с Р1 напрежението на изхода. Т1 е смд и е с маркировка J3, но аз го замених с 2N2222, но може да се използват и други подобни BC547, 2SC945. При избор на мощния полевик трябва да се има в предвид съпротивлението RDS на транзистора, защото ако се различава много от оригиналния, трябва да се промени стойността на RS, за да може да се регулира тока през транзистора в нужните граници. При промяна на стойностите на резисторите R5, R6 и потенциометъра Р1 може да се повиши стойността на изходното напрежение, но тогава трябва да се използва, като D1 диод поне за 600V и да се подмени кондензатора на изхода с друг поне до 450V. При така дадените стойности на елементите изходното напрежение е 32V. Схемата е идентична с тази на Chobi.
     За по-добра работа мощния транзистор може да се отдели с оптичен драйвер или с трансформатор галванично, но това вече е въпрос на схемно решение. Схемата съм коригирал с програмата Paint и не изглежда много добре, та ако някой може и иска, може да е начертае по-добре. Аз нямам време да се занимавам с такива работи.

[mi68]

Здравейте,
За да се пристъпи към реализиране на идеята с трансформатори според мен отлично трябва да се знае принципа.  За това ще се спра на него.
Идеята е да се ползва поляризиран ток открит от М. Фарадей, във фаради се мери капацитет. Този ток от Дж. Максуел се нарича ток на разместване. Такъв ток се постига с потенциал или еднопроводна верига. Разглеждам една теоретична схема как ще се постигне с два ключа, лампа, вакумен диод и анодна батерия.
Първи момент ключ едно се включва и подава напрежение към диода, тока на разместване или потенциала размества електроните и те тръгват към анода. Преди да стигнат анода ключа едно се изключва, електроните се движат по инерция към анода, за това се включва лампа чрез ключ две, между катод и анод. Ускорените електрони протичат през нея.
Токът на проводимост през лампата не е от ток на проводимост на анодна батерия, а трансформиран ток на разместване. От анодната батерия не черпим ток на проводимост, само потенциал или ток на разместване. При повторение на процеса нещата се повтарят, с повишение на честотата нещата стават по осезаеми.
Същият ефект има при ТТ или при Чоби. Тук вместо диод се ползва тороидален трансформатор. Тук при подаване на напрежение, ток на разместване, тока на проводимост не може да нарасне бързо заради явлението самоиндукция. При прекъсване на напрежението, поляризиран ток, заради инертността и самоиндукцията, имаме ток на проводимост, без да имаме ток на проводимост от акумулатора.
Така с импулси или сечене на времето имаме разделяне на двойния процес на два единични и СЕ.
Прикачвам схема с вакумна диодна лампа, също и с триодна лампа. При триодната лампа имаме един ключ и ниско напрежение примерно 12В. Електроните ускорени от решетката, преминават през нея и стигат анода, сложил съм кондензатор за форсиране на процеса. Това може защото товар и управление са разделени.
 Да го направим грамотно!

[ppipilica]

Леле, имаш ли на идея за колко време електроните прелитат 4-5 милиметра от катода до анода.

[juliang]

Първи момент ключ едно се включва и подава напрежение към диода, тока на разместване или потенциала размества електроните и те тръгват към анода. Преди да стигнат анода ключа едно се изключва, електроните се движат по инерция към анода, за това се включва лампа чрез ключ две, между катод и анод.
...
От анодната батерия не черпим ток на проводимост, само потенциал или ток на разместване.

Решаваш, че електроните нямат маса и за да "тръгнат" ти не ползваш енергия. Обаче след това решаваш че те ще се движат по инерция, за която инерция дадено нещо трябва да има маса. Колкото по-малка маса има дадено тяло, толкова по-малка енергия ще е необходима за да "тръгне" в исканата от теб посока, но толкова по-малка ще е неговата инерция и то ще спре по-бързо...
Представи си постановката: парче жица с разпределени равномерно в нея електрони. Подкарваш ги наляво с пълна скорост, и резваш захранването от десния край. По твоята логика те по инерция ще продължат да се движат още малко наляво, образувайки "вакуум" в десния край, като отляво ще "изтекат" малко повече заради инерцията преди да "резнеш" и десния край.
Обаче ... в тоя случай в тоя кабел ще се образува "електронен вакуум". И при началото на следващия такт част от енергията ще трябва да се попилее за да запълни тоя вакуум, преди "налягането" на електроните да се върне на предишното си ниво.

[GMG]

mito_kupona
  На P3 не му е там мястото, както си го нарисувал,
трябва да е от другата страна на Р2
  Ето вярната:

[madsatbg]

поздрави

[mito_kupona]

За тези, които работят по тази схема на формирователя на импулси. Кондензатора С4 в схемата е даден 1nF, но трябва да е 100 nF, защото, като се натовари конвертора не работи добре. На фабричния конвертор няма такъв кондензатор и работи перфектно, но чипа е смд. Със същия смд чип работи и на моята разработка, пак без кондензатор. Не знам, каква е причината явно има някаква разлика в чиповете. Смд чипа на фабричния конвертор е с маркировка UC3843A, а този, който аз използвам е UC3843AN. Трябва да се направи и много прецизен подбор на мощния полевик, както и на стойноста на RS.

До админите. Нямаше нужда да ме повишавате в чин, за мен това е без значение, важното е да сме човеци с главно „Ч“. Едни, са силни в практиката, други в теорията, трети в други неща и мисля, че всички еднакво допринасят за развитието на форума.

[GMG]

За тези, които работят по тази схема

  Тъй кат гледам, няма желаещи

С4 в схемата е даден 1nF, но трябва да е 100 nF[/b]

   Сам казваш, че дори и без С4 се държи добре - така е! По дейт-шифта го дават 470pF
Служи за подтискане, смекчаване на острите токови RS пикове.
При този 100nF както предполагаш, чипа ще стане ленив от към резки натоварвания
и има голяма опасност от забавена реакция и..."окончване" на ситуацията
Разликата в двата вида корпуси е почти незначителна, но смятам, че в нашия случай драйвер е задължителен! От серията ТС и т.н.

п.п.   Ти до къде стигна?
Аз думнах няколко IRFP260 барабар със захранването и ми се поскърши ентусиазма
Не съм се отказал, просто запълвам сега с други неща
           Поздрави!