1939год - реплики на Ганчев, Млеченков и Макс1962

[Радико]

Ще потърся материалите по темата и тогава ще пиша, може би в друга, по-правилна тема

Прав си atos. Може би в темата за Ефект на Харолд Аспден или нова тема. Иначе не съм чул до днес за експериментално потвърждение на хипотезата за "олекване" на въртящи се тела. Има само теоретични доста  съмнителни изчисления. Практически въртящите се тела се съпротивляват "усилено" само на промяна на ориентацията им, тоест на завъртане а не на линейно преместване или линейно усилие.
Примера който съм дал е интересен с това, че там съпротивлението на завъртане се трансформира в линейно усилие, но задължително присъства и завъртането.   

[Аtos]

Веществото е изкривено пространство с бавен ход на времето, енергията е пак изкривено пространство но с повишен ход на времето.

Интересна трактовка...гениален си по своему и...както много гениални - трудно разбираем за мнозинството:)

По-скоро може да се каже кристализиране на "пространството" (етера) в подредени вихрови форми (материя). Материята постоянно се интегрира и дезинтегрира. Интеграцията поражда студ, а дезинтеграцията - топлина. Космическото тяло поглъща етер и забавя времевия ход за материята в близост, а при силна дезинтеграция имаме забързан ход. При все това интеграцията взима превес.

Така е с твои изразни средства, но...замени "кристализация" с ПРОЕКЦИЯ!
Интеграцията поглъща (ползва) енергия, дезинтеграцията я отделя!
И не кристализира етера, а ЕНЕРГИЯТА в него - Т.Е. проектира се в МАТЕРИЯ, защото не можеш да кажеш, че там, където има материя няма етер, просто материята съществува в него, поддържана от част от енергията му!
Няма чак поглъщане на етер във и около материалните тела, а само "разреждане" на енергийната му плътност!

Поглъщане на етера (преминаването му в чиста информация-първична енергия) става само в черните дупки.

[Иван Димов]

   Леко встрани от темата, но понеже стана на въпрос, да го уточним. Прилагам картинка на въртящ се диск с векторите на силите на тежестта и центробежните сили. Вижда се, че ъгълът между вектора на тежестта G и вектора на центробежната сила Fцб е близо до 90 градуса. Близо до 90 градуса, но не е 90 градуса. По-скоро ъгълът е леко тъп. Да речем, че е 91 градуса. При това положение векторът Fцб има проекция в посока -G различна от нула. Посоката -G е антигравитация. Дискът олеква, но твърде слабо, защото ъгълът на практика е почти 90 градуса и антигравитационната проекция е твърде слаба. За по-осезаемо олекване трябва дискът да е с голям диаметър.
   Сега по темата. Като направите всичките си безуспешни опити, пробвайте да размените местата на двигателя и генератора. В по-предните си постове съм обяснил защо.

[hyparh]

Атос, не са необходими черни дупки за поглъщане на етероните (енергийните концентрации, изграждащи вихърчетата на материята). Това поглъщане става в много от вихрите на най-обикновената материя, където те се "оттичат" в друго измерение. Има и поток, който идва от там.

Кристализация или проекция... по-точно казано е групиране на етеронните вихрите по начин, по който въздействат на траекторията на светлината (отклоняват я, пречупват я или я спират напълно –  свойства, присъщи на материята) и тази групировка ние наричаме "материя" в някое от агрегатните й състояния. Можем донякъде да направим сравнение с торнадото – то е колона от въртящ се невидим въздух и е видимо само заради кондензацията (интеграцията) на вода в него. От друга страна този въртящ се въздух оказва огромно влияние върху околната среда, посредством "силовото поле" което създава. Подобни "силови полета" възникват и между вихърчетата на материята и по този начин те си взаимодействат по най-различни начини. В основата на всичко стои основния тип движение – вихровото.

Етерът около едно масивно тяло се разрежда, но се повишава плътността на полу-материалната субстанция около него. Последната възниква от дезинтеграцията на тялото (която е толкова по-интензивна, колкото по-плътно е то) в низходящ ред на все по-малки "клетки" материя (доста по-малки от атома) и затова могат да се нарекат полу-материални. При едно свръхмасивно тяло може да имаме толкова голяма полу-материална плътност около него, че светлината напълно да промени траекторията си поради рефракция, причинена от различните плътности. И оттам възниква илюзията за "черна дупка".

[svetlio760]

Лелеее, тая тема отде е почнала и де е свършила!!!! Накрая има и черни дупки! Мноо яко!

[Радико]

Тази тема е редно да бъде заключена вече с една последна рецензия, а именно:
ТУК ПОЧИВАТ ТРИТЕ ХИЛЯДИ ЕВРА ПОХАРЧЕНИ ОТ МАКСА ЗА ДА СЕ УВЕРИ ЧЕ ТАЗИ ГЛУПОСТ НЕ РАБОТИ.

[Аtos]

Няма да се заключва!
Това, че Макс промени принципно концепцията, не означава, че тя не работи!
Остава отворена за нови експериментатори

[Радико]

За  балъци атос за балъци и макса нищо не е променил.

[Аtos]

Тук си в грешка, но не ми се започва отначало, дай да спрем дотук, а?

[макс1962]

Някога някъде описах и обясних много ясно какво се получава, ама кой да чете? Поне разбрах, че нищо не може да падне, преди да бъде вдигнато. Който не вярва нека опита. И Радико.....махни едната нула.

[Аtos]

Здравей, Макс!
Радвам се да отбележа отново присъствието ти сред нас
Няма да споря, опитът на всеки от нас е личен и дава познания, които не могат да се придобият по друг начин.
Само че...все пак ще оставим темата отворена...

[макс1962]

atos, благодаря, но никога не съм отсъствал, та да присъствам отново. Просто темите, които се въртят......да кажем, че не са ми особено интересни. Всеки ден влизам по няколко пъти, предполагам, че можеш да го провериш. А темата нека си е отворена, но не очаквайте да потече ток по жицата.