Така или иначе един въпрос често задаван тук остана без отговор-откъде се взема енергията в повече,която бихме могли да извлечем от така предложената идея!И понеже доста често бях обвиняван,че нищо не разбирам и умишлено едва ли не се опитвам да подведа четящите темата-ще се опитам да отговоря-надявам се задоволително.Поначало моето твърдение беше,че в този тип двигатели поради специфичните им характеристики е възможно-ако ги пуснем без товар т.е. на празен ход-да извлечем повече енергия след като се достигнат определени обороти,отколкото сме ползвали от външният източник на захранване.Както е известно за да има ускорително движение трябва да съществуват сили,които са го причинили-в случая това са електромагните сили възникващи при протичането на ток с определена големина през възбудителната намотка на полюсите и роторната намотка.От какво се определя електромагнитният момент,с който тези сили действат върху ротора на двигателя-както е известно-точно този тип машини развиват огромен въртящ момент от място.Ето формулата-М=с I<2 t.e.момента расте с квадрата на големината тока,който минава през възбудителната намотка и през котвената намотка-нали е един и същ.Това е в сила,когато магнитната верига на двигателя не е наситена.Но тук половината от този момент се дължи на магнитният поток на полюсите-а както е добре известно по-голямата част от този поток е обусловена от магнитната възпримчивост на електротехническата стомана,от която те са изработени.Което съвсем директно означава,че част от силите действащи за ускорителното движение на ротора,не се обуславят от външната енергия,с която захранваме машината-а се дължат на вътрешни сили-дали ще го оттдадем на доменната структура на материала,дали на микротоковете на Ампер-в случая е без значение.Важното в случая е,че част от кинетичната енергия получена в резултат на ускорителното движение на ротора не се дължи на сили,които са резултат от прилагането на енергия от външен източник на захранване.
