Радико, и едното е вярно и другото. Дори, при 100о С градуса температурна разлика максималния теоретичен КПД е 25 %, каквото и да правиш повече от 70% от теоретичния няма да постигнеш. А представи си при температурна разлика от 20о С градуса, какво КПД ще извадиш. Що се отнася за работния флуид, за еднофазните двигатели ( т. е. двигателите, при които флуида не променя фазовото си състояние) , най добре е да са едноатомни газове. За ДВГ, по обясними причини това е невъзможно, за по груби сметки там се приема , че работния газ е азот. При Стърлинг двигателите, може да се използва всякакъв газ, който не променя фазовото си състояние при работните условия. С едноатомните газове , тези двигатели биха дали на-голяма мощност за единица обем. Причината е, че при тези газове Cp/Cv е най-голямо. Но тези газове трябва да отговарят на едно друго условие също, да имат добра топлопроводимост, за намаляване на мъртвия обем, оттам увеличаване на КПД, защото тези двигатели са с външно горене, и преноса на топлина става през стените. Затова професионалните Стърлинг двигатели обикновено работят при високи налягания, използват водород ( този газ има най-висока топлопроводимост ), по-рядко и хелий, и нагряващата повърхност представлява стотици тънки тръбички. Фреони, амоняк, и други газове се използват за органичните парни машини, работещи по цикъла на Ренкин, така наречените ORCр системи
