Всеки е захапал по една частичка от пъзела...и я дъвче до безкрай...
juliang, Радико ти отговори донякъде.
Само в едно не е прав, мисля...
Налягането на етера не са ЛЪЧИ! Подобно е на флуидното налягане в затворен съд. Ако бяха лъчи, наистина "сянката" щеше да е с конична форма и относително рязка гранична зона, а тя не е! В границите на тези "конуси" налягането/гравитацията се променя плавно!
"Сянката" не е точно сянка в образа, който си представяме-като светлинно засенчване.
Просто си представете областите, в които са материалните тела като по-разредено пространство откъм енергия, само тогава "светва" картинката, не е толкова сложно.
Ако трябва - да го нарисувам?
Грешката ви идва оттам, че не можете да си представите как етерът/пространството е "N" пъти по-плътно от материята!!!
И...juliang, (вече ме караш да се повтарям), водата в океаните може да се разглежда като подобно тяло между Земята и Луната, за което говориш. При прилив, водата се надига и заема такова "равновесно положение", разбира се, в съответствие в мащаб спрямо огромната разлика относно близостта към Земята и отдалечеността на Луната.
Ако измериш теглото на някой предмет точно когато Луната преминава над теб, ще установиш, че то намалява за това време плавно, както плавно си възвръща първоначалната тежест след отминаването и (на Луната). Масата му се запазва, но теглото намалява!
За целта обаче трябва да си някъде около екватора, за да мине точно над теб.
Не търсете енергийно равновесие в този процес, няма го! Материалните тела непрестанно "дърпат" енергия от етера, за да се поддържат като материална проекция в него. Дърпат точно толкова, колкото им трябва! Тази енергия се използва, за да поддържа вихрите на торсионните полета изграждащи/проектиращи материята в микроаспект.
В резултат на това, етерното налягане в зоната на всяка материална проекция е ПОСТОЯННО ЗАНИЖЕНО (в пропорция на количеството поддържана маса. Затова в тези зони (с материя) се създава постоянен енергийно-етерен вакуум/недостиг (терминът не е точен) и чистият етер/пространство се стреми да запълни енергийно тези зони. Този процес е ГРАВИТАЦИЯТА!
Не знам по-просто как да го обясня...вече се обезсърчавам...
П.П.
Ако по някакъв начин успеем да "разбалансираме" количеството енергия, което микровихрите дърпат, за да ги има, ще получим или СЕ/излишък или недостиг на енергия, който ще се изрази в дезинтегриране на материята!
Кадуцеус и Хипарх ви дадоха полезни жокери в постовете си - "размекване" и "смесване" на материя, както и излишъци (антигравитационни ефекти-СЕ) при различните провеждани експерименти...колко повече трябва да се обяснява???
Всичко е в резултат от ЕДНА И СЪЩА причина, просто си сглобете картинката.
Още въпроси?
Например - къде отива тази енергия, поддържаща торсионните полета според ЗЗЕ - отива за ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ на микровихрите един на друг, затова във всяко твърдо тяло има нещо, което се нарича "вътрешно напрежение"!
Друг въпрос - защо радиоактивните елементи имат най-голямо тегло?
Отговор - защото те са "естествено разбалансирани"!
За да се поддържа тяхната торсионна стабилност е нужна много повече етерна енергия! Процесът на "дърпане" е по-бавен от процеса на "консумация" (или етерната среда в зоната не разполага с толкова енергия за това време), поради тази причина те се разпадат до по-ниски, но по-стабилни структури, чиято материализация изисква по-малко енергия! Такава (изкуствено стимулирана) реакция е ядреният взрив - излишната енергия (която е била нужна за поддържането на тежките радиоактивни елементи), а тя е огромна, се отделя рязко и за части от секундата! Този излишък е взет "назаем" енергия от етера, когато се е създал въпросният елемент.
Обратният процес - ако успеем да "вкараме" повече етерна енергия в елемент с по-нисък номер, ще получим по-тежък елемент (ядрен синтез)...и надежди за алхимиците:)
Всички знаете, че има изкуствено създадени елементи с голям атомен номер, чието съществуване трае части от секундата, преди да се разпаднат.
И за най-големите скептици:
Обикновено парче уран би трябвало да се разпада по-бързо в условията на гравитация (на повърхността на планета, примерно), отколкото ако е в открития космос, далеч от планети и слънца!
Не съм търсил за подобна информация, както и не знам дали може да се установи изобщо опитно, но съм убеден, че би било така!