Същност на гравитацията

[hyparh]

Тюрен има доста интересно виждане за всемирното привличане/отблъскване (заключване).

Общо-взето тялото с по-голяма площ на повърхнината, дезинтегрира по-интензивно и съответно по-надалеч (заради по-големия динамизъм). Когато тази вълна от ефирна материя се удари в друга, от подобно тяло, се образува вторичната вълна С, която заключва двете подобни тела.
Ако едно от телата е с мноого по-малка площ (примерно топка), то вторичната вълна C ще лежи на самата му повърхност и не му остава друго, освен да се “заключи” като се лепне за тялото с по-голяма площ (например Земята).

Важни моменти:

1. Вместо мост, ако поставим мрежа, вълната спира в нея и вторичната вълна С изчезва.
2. Ролята на атомното бомбардиране (дезинтеграция), навън от материята, се диктува от големината на нейната повърхност.

В този ред на мисли, ако Земята беше нещо ей такова (макар и противоестествена форма за обемисти тела), може би щяхме да сме център на Слънчевата система



ПП. На стр. 195 "ОПИТ 4" изглежда е допусната грешка. Има се предвид, че 125-грамовата тежест е 4 пъти по-лека, но със същата площ като 500-грамовата.

[hyparh]

А конкретно по темата дали с електрически полета може да се генерира антигравитация - да, може. Електричеството винаги предизвиква дезинтеграция, а тя е ключов момент за постигане на (поне един от многото видове) антигравитация. Когато електрическо поле се комбинира с материал с правилната форма, тогава дезинтеграцията може да достигне огромни стойности - до такава степен, че локално да екранира дезинтеграционният поток Земя-Небе.


Малко практика за много напреднали:

Мой пост (опит за превод от руски):
 "Доколкото схванах, в първия линк се разказва за руски ветеран от Втората световна война, който копира схемата на платформата от вражески немски склад през 1944г., т.е. технологията е на нацистите (а те пък кой знае от къде са я копирали). След това този руснак изработва няколко такива платформи, които били използвани предимно за риболов над река Дон (летели ниско над водата). Като конструкция се описват два диска един над друг - горният е на въртяща ос и има 4 магнита и 8 бобини (4 хоризонтално и 4 вертикално разположени), а долният е неподвижен и е съставен от два вида решетки/сита. Едната е ситна, от неръждаема стомана, а другата по-едра - медна. Схемата се захранва от магнито и горният диск трябва да се развърти, за да стартира установката.
По-нататък има разкази на очевидци относно човекът от Руза и неговите полети. Казва се Александър, през 2007г. е бил на 55г., електротехник. Неговата платформа е съставена от вътрешна гума от камион ЗИЛ, намотки, решетки от неръждаема стомана и малък захранващ акумулатор. Носи частите в раница на гърба си. Лети само през зимата над лед/сняг (на 3-4м. от земята), изминавайки 12км. разстояние по въздух над безлюден район, от покрайнините на Руза до водохранилището.
Последният разказ също е доста интересен - за очевидец, който решава да снима Александър по време на полет. Докато се издигал във въздуха, се разнесъл високочестотен шум и последвал интензивен зъбобол по всички зъби на очевидеца. От болка се наложило дори да приседне. Чак след като Александър отлетял на около 200м., болката изчезнала. Снимките излезли размазани."

Превод на Филип от нашия форум:
"Най-общо това много прилича на барабан, но плосък. Когато погледнах агрегата, той ми се стори много познат. Платформа със закрепване за краката, в едната страна превключвател, а на другата – самоделен педал, от който в платформата влиза въже.

Отвътре на венеца има два диска. Външния е подвижен, вътрешния – неподвижен.

На подвижния диск са закрепени четири магнита и осем бобини – четири хоризонтално и четири вертикално.

Вътрешния диск (доколкото може да се нарече диск) е от два вида мрежи. Мрежите също (като бобините) са разположени в две равнини. Едната мрежа е много фина и е от неръждавейка. Другата е медна с отвори около милиметър. Към външната част на диска мрежите са закрепени твърдо чрез изолатор, а вътре в диска са закрепени върху подвижен изолатор. Изолаторът е върху пружина и може да се завърта на 20 – 25 градуса чрез въжето, свързано с педала.

От запалителните бобини към изолатора идват кабели за свещи, всеки свързан със своята мрежа. Превключвателят прекъсва електрическата верига на магнета. Подвижния диск всъщност е велосипедно колело, оста на което е закрепена в центъра на платформата.

Пускат я по следния начин:
С едната ръка агрегата се държи вертикално, а с другата се завърта колелото. Обръщат я в хоризонталната плоскост, включват превключвателя за няколко секунди и започват да натискат педала. Старта става над вода.

***

В раницата има вътрешна гума от камион и помпа, мотоциклетен акумулатор. Надува гумата с въздух, закрепва някакви бобини, мрежи, акумулатор. Всичко това над дупката (на гумата). Вдига се на около пет метра и лети.

***

Носи със себе си раница. В раницата има бобини, мрежи от неръждавейка, някакъв лепкав? генератор, пулт за управление, акумулатор, малка автомобилна помпа, вътрешна гума от ЗИЛ 130. Към раницата са прикрепени и две дъски, по-точно две парчета от ламинат за под.

Идва на леда, напомпва гумата, поставя бобините и мрежите на предварително отбелязани места, слага двете дъски върху гумата, сяда отгоре, включва генератора и бавно се издига на три – четири метра. После включва на друг режим и лети на една и съща височина … Може да измине 12 км. За повече не стига заряда на акумулатора. Няма никакъв двигател и перки. Лети само през зимата, стартира само върху лед."

Източници:
http://ogvsg.narod.ru/muzhik_iz_ruzy.html
http://www.slavruss.narod.ru/osnown/AM8.htm

[mi68]

Тези потоци или вълни от къде идват и характерът какъв е. Това е тактовия генератор или хронос-черното слънце. Баба Ванга го определя като космически камбани, които звънят и не спи. Светът е съставен от хронос и хаос-пространство.
Решетката е дифракционна решетка подобно на тестатика. С кръгли отвори не става, ъглите са резонатори подобно на магнетрон. Триъгълник не става, а с квадрат става евентуално правоъгълник. С шестогран подобно на пчелни пити, може и да става но не съм виждал установка.

[edin]

Електричеството винаги предизвиква дезинтеграция, а тя е ключов момент за постигане на (поне един от многото видове) антигравитация.

Електричеството на дезинтеграцията на Тюрен, не е обикновеното електричество. Това електричество е излъчването на неутрона! Само на едно място в книгата го споменават.

[mi68]

Да разбирам ли, че, неутрона се разпада и проявява като електрон протон и антинеутрино. Това се случва ако неутронът е извън атома след 15 минути, според дебелите книги.
Теоретичната подготовка е много добре но какво ни грее? Трябва опитите да са много прецизни, че се образува корона и овъглена апаратура. Силата трябва да се контролира, това става с практика! 

[hyparh]

Имах предвид не специалното електричество Д, а обикновеното, което предизвиква дезинтеграция. Например на стр. 97 при опитите с щепсел в контакта и изолатори на изводите, се казва, че се появяват два вертикални плана (+ и -), които са продукт на атомно бомбардиране, т.е. дезинтеграция.
Високото напрежение усилва този процес. Това може да се наблюдава например при вакуумни лампи, които могат да работят и със студен катод при подаване на достатъчно високо напрежение. Принципно при тела във вакуум, започва дезинтеграция, а с прилагане на ВН тя се усилва до степен, че да започне пренос на електричество по разпадащата се материя, а също и възникване на йонизиращи лъчения.

[PyroVeso]

Точно така е Hyparh - електроните от най-външния електронен слой в атомите на метала не си стоят по орбиталите, а са делокализирани, общи, и образуват нещо като "електронен газ" в рамките на металната кристална решетка. Когато обаче този електронен газ се "напомпа" много силно, т.е. на парчето метал се подаде много висок отрицателен потенциал, то този "газ" започва да "прелива" извън метала и отделни електрони да се откъсват от металната кристална решетка и да отлитат в пространството. В това се изразява и термо-електронната емисия при лампите. Ако потенциалът (напрежението) е много висок, т.е. електроните имат достатъчно енергия, те не само се откъсват спонтанно и без допълнително загряване (студена емисия), но и увличат със себе си и атоми, откъснати от решетката. Затова катодът се разрушава, а на анода се наслагва материал, "прах" от откъснатите парчетии от катода. Балонът на лампата също потъмнява. Този ефект е най-виден при правотоковия електрожен, където волтажите са ниски, но пък токовете са големи (десетки и стотици ампери) - там катодът видимо се разрушава, а анодът се нажежава от постоянната електронна бомбардировка.
Разбира се - високите потенциали биха дали допълнителна "жега" на този процес.

[Радико]

 PyroVeso
При електрожена нещата са различни от това което пишеш. В смисъл, че причинителят на нажежаването е друг, но и описаният от теб ефект го има, заради което единият полюс е малко по горещ от другият. Това е и причината някой електроди да изискват да се работи с положителна полярност други с отрицателна.
Ся по темата:
Обяснението с етерното налягане не е изобщо издържано, не виждам как поглъщането на частици от един огромен океан от такива частици ще накара две тела да се приближат едно към друго. Ако беше така щеше да има прост експеримент за демонстрация:
Взимаш две помпи за вода потапяш им смукателните маркучи в един басейн и те трябва да се долепят един към друг. Изобщо хипотезата за G-етероните се различава от курпускулярната теория на "стандартният модел" само по името дали г-етерони дали кварки разликата е като при превод от английски на немски. Разберете, че гравитацията няма начин да бъде обяснена с частици.
   А за антигравитацията  повторение, hyparh, повторение от още хора.
къде го обаче.

[Аtos]

Радико, не, не са точно частици!
Не поне такива, каквито си представяме под това понятие, но не разполагаме с друго засега (думи има много, но не и понятие за мозъка).

А смукателните маркучи на помпите не само ще се приближат, но и ще се засмучат един-друг, ако са достатъчно близо (то и с гравитацията е така), което навежда на мисълта, че флуидният модел може да даде известна (макар и далеч не пълна) представа за процеса.

[kall]

Независимо от всичко, простият факт е, че единственото читаво обяснение на гравитацията до момента е Общата теория на относителността. Всички останали са напълно неиздържани. А съществуването на етер и етерони е меко казано под съмнение, да не кажа дискредитирано от огромен брой експерименти и наблюдения на естествени явления. Това е дереджето, пък на който му харесва.

[Аtos]

В грешка си...ОТО е толкова скалъпена, че повече няма накъде?
Бих те помолил да пуснеш някой цитат, от който става ясно как се обяснява гравитацията?
Не говорим как РАБОТИ и какво ПРИЧИНЯВА и как се измерва и т.н...

Кое е дискредитирано?
Все едно червеите, пълзящи по една ламарина да експериментират летене в 3D пространството? Че те не подозират, че го има, бре

[Радико]

А съществуването на етер и етерони е меко казано под съмнение, да не кажа дискредитирано от огромен брой експерименти и наблюдения на естествени явления.

kall Въобще не е така. съществуването на етера е яростно отхвърляно от обществото поддържало стандартният модел в края на 19 и началото на 20 век същото това общество обогатява теорията за етера с етероните за по сигурно и лесно дискредитиране. И всичко опира до фундаментални ИДЕОЛОГИЧЕСКИ причини. Да точно така "светилата" на тогавашната наука са предпочели да изучават и насаждат една огромна лъжа отколкото да приемат теория която е в състояние да примири науката с вярата "ако искаш чети религията"
Изобщо нещата опират до осмиваната от шопите логика:
Я не сакам я да сам добре, я сакам Вуте да е по зле. Че си запалим къщата та да изгори на Вуте плевнята 

atos  Ти сам го каза "ако са достатъчно близко"  а нищо друго не действа на такова далечно разстояние както гравитацията.
mi68 спомена в по предната си публикация за "ефекта на Бернули"
Серизно попадение според мен. На едни курсове учих, че при разминаване на корабите ефекта на Бернули се проявява дори и когато са отдалечени на 4 км. един от друг.

[kall]

Въобще не е така. съществуването на етера е яростно отхвърляно от обществото поддържало стандартният модел в края на 19 и началото на 20 век същото това общество обогатява теорията за етера с етероните за по сигурно и лесно дискредитиране.

За първи път чувам, че такова общество е имало тогава. Че то стандартния модел тогава не го е имало изобщо. Виж, обратното е вярно, съпротивата срещу ТО е била огромна, при това издигната като "официална наука" в Хитлерова Германия. Понеже някой помоли за източници, ето Уикипедия за начало: https://en.wikipedia.org/wiki/General_relativity

[kall]

А ето и описание на експерименти и наблюдения, доказващи ОТО. https://en.wikipedia.org/wiki/Tests_of_general_relativity

[Иван Димов]

   Ето и моята хипотеза за засенчването като причина за гравитацията. Прилагам файл. Имаме две планети - голяма и малка. Нарисувал съм две схеми - А и В за да не се претрупва рисунката. На схема А разглеждам гравитацията на малката планета. Приемаме че гравитационни лъчи се разпространяват праволинейно в целия космос. Следователно малката планета е бомбардирана от такива лъчи равновероятно от всички страни с изключение на една малка зона на засенчване S1. Тази зона - сянка се получава поради екраниране на гравитационните лъчи от голямата планета. В резултат на бомбардирането с гравитационни лъчи се получава гравитационно налягане и планетата е притисната от това налягане от всички страни с изключение на зоната S1, която изпитва по-слабо такова налягане. В резултат на това подналягане в S1, планетата изпитва сила, насочена към голямата планета. Тази сила наричаме гравитационна.  Същите разсъждения прилагаме за голямата планета (схема В). За да е вярна тази хипотеза трябва площите S1 и S2 да са равни. Така като умножим гравитационното налягане p по засенчената площ S ще получим една и съща по големина гравитационна сила F и за двете планети. (p = F/S) Приемаме че гравитационното налягане е едно и също и за двете планети и се определя от концентрацията и енергията на частиците формиращи гравитацията (гравитоните).
   Аз съм правил единствено графични разсъждения и се оказа, че S1 = S2 при най-различни по големина планети и разстояния помежду им. Възможно е площите да не са съвсем точно равни, но интуицията ми подсказва, че има хляб в тази моя хипотеза. При доближаване на планетите се получава увеличаване на засенчваните площи и оттам се увеличава и гравитационната сила. Може да се направи математическо изследване дали има логическа връзка между моите зони на засенчване и актуалните формули за гравитацията в момента. Това обаче е трудоемка и времеемка задача и аз не се наемам да я реша в скоро време.