Същност на гравитацията

[edin]

Какво имам предвид?Ако температурата на тялото намалява-то явно превръща вътрешната си енергия в кинетична-което означава че гравитационното поле не е енергийно по своята същност....

Това е лишено от смисъл. Ако тялото само си превръща енергиите, значи нищо отвън не му влияе, което няма как да е така, при условие, че нещо отвън го притегля, с някаква сила, каквато и да е тя и то по точно определен вектор. В противен случай тялото, ако го пуснеш от високо, няма да има причина да пада надолу, а ще се митка в пространството, съвсем хаотично. Например у лево, у лево, после у десно 

[kall]

Знаеш ли-заради такива като теб бях спрял да пиша тук!Отговаряй конкретно бе човек-знаеш ли дали някога някъде е провеждан такъв експеримент и какви са резултатите от него???

Конкретно не мога да се сетя, но подобни експерименти като тоя с махалото са провеждани някъде 18-19 век. И резултатите са- тялото не се променя температурата. По-конкретен отговор от тоя надали ще намериш.

[kd_dinev]

Ами не си много прав.Ако полето организира хаотичното движение в насочено такова-какво следва?

[kd_dinev]

Ми то това е страшен отговор-18-19 век-във вакуум ли са провеждани???И какво общо има свободното падане във вакуум с махалото?И как са мерили температурата?Да ти имам и конкретния отговор....

[edin]

Не ти разбирам логиката, ама да ти кажа, преди малко говорих с големия шеф, биг босът, самия създател. На ушенце ми довери, че още като си е правил легото в космични мащаби е заложил във всяко тяло, по един екзомагнитноплазмоиден гравитатор с жироскопско насочване, който да насочва телата, винаги към центъра на по-големите такива, като планети и звезди и да създава илюзията за свободно падане. Та толкова с гравитацията. Вече е ясно, че е създадена от екзомагнитноплазмоидни гравитатори с жироскопско насочване, съкратено ЕГЖН. Ако разрежеш една филийка, намазана с масло (краве) и мармалад (от шипки), то ще откриеш в самата и сърцевина, един ЕГЖН! И после не се чуди, защо пада все с намазаното на килима. Това е от жироскопа. Китайски е!

[kall]

Ми то това е страшен отговор-18-19 век-във вакуум ли са провеждани???И какво общо има свободното падане във вакуум с махалото?И как са мерили температурата?Да ти имам и конкретния отговор....

Постигането на ниски налягания( вакуум) не е патент на нашето време, мисля, знаеш за опита с Магдебургските сфери, а това е още 17 век. Общото с махалото и свободното падане е, че се сблъскваме с едни и същи принципи- преминаване на гравитационна потенциална енергия в кинетична и обратно. Особено що се касае до първото- фундаментално принципът е един и същ. Да не говорим, че в сами началната част на ускорителното движение на тежестта на махалото имаме на практика свободно падане. Температурата може да се измери в началото и края на трептенията на махалото с обикновен термометър. А за топлинната изолация с материалите тогава веднага ще посоча опитите на Джаул за еквивалентност на механична работа и количество топлина. Без добра топлоизолация не би могло те да се осъществят.

[kd_dinev]

Та експеримента на фон Герике не е със сфери а с полусфери-и би ли могъл да обясниш на простолюдието-как така се получава че след изтеглянето на въздуха от тях се получават такива огромни сили буквално от нищото???И как пък ще го измериш с обикновен термометър?

[kd_dinev]

И като упомена опитите на Джаул-случайно да си забелязал че не са завършени-липсва каквато и да е било информация относно промяната на температурата на тежестите!!!

[kall]

За Магдебургските сфери( дали цели, дали полу-, това не е толкова важно)- притиска ги атмосферното налягане. Най-краткото обяснение:-) А за опитите на Джаул- температурата на тежестите в случая няма отношение, тяхната цел е била друга. Важна в случая е била температурата на течността, тежестите са топлинно изолирани от нея. Тъй че те просто не играят никаква роля в случая като топлопренос. 

[kd_dinev]

Ама ти просто ще ме умориш от смях-ако сферите са цели-никакъв експеримент не би могъл да бъде проведен...А дали се променя температурата на тежестите-това има много пряко отношение към разглеждания тук казус-но ти очевидно си много далеч от нещата които се обсъждат тук...

[Vector]

Винаги съм мислил че в центъра на земята има черна дупка която привлича всичко.
Като по този начин е привлечена земната маса която се е заклинила над дупката...
Едва ли е така ,но звучи интересно,нали?

[hyparh]

Edin, определено ме разсмя по нощите

Радико, не, не са точно частици!
Не поне такива, каквито си представяме под това понятие, но не разполагаме с друго засега (думи има много, но не и понятие за мозъка).

Те и "елементарните частици" не са баш частици, ама нейсе Дъвкали сме ги тези неща и просто се повтаряме сега, но нека споделим за новата аудитория (като kall, ако чуе нещо), макар, че може да се ползва търсачката.

Човек трябва да се откаже от мисълта за топчета като чуе градивна частица. Да, удобно е за представяне по разни схеми, но реално погледнато е пълна глупост и няма общо с действителността.
Нека вземем за мисловен експеримент един великан... много голям - няколко километра. Този великан случайно попада на гр. буря с торнадо под нея. Пипа облаците - струват му се съвсем ефирни, меки, без да оказват механично съпротивление. После докосва торнадото. То оказва съпротивление на ръката му! Не е ефирно като облаците, а се усеща сякаш е твърдо на пипане, сякаш има някакво "силово поле" около него. Великанът ще си каже: "Това е нещо твърдо. Конус, изграден от твърда материя." Да, обаче ние знаем, че то не е изградено от твърда материя, а концентрираното му въртеливо движение е това, което рязко го отличава от околната среда.
Същото нещо действа и на микро-ниво. Етерът се устремява в безкрайно малки вихрушки, въртящи се с неизмерими скорости, които вихрушки си формират собствени пътища, въртят се в орбити една около друга, а тези микро-системи пък се въртят около други в най-различни конфигурации. Цялата тази феерия от вихри и спираловидни траектории, формира т.нар. атом. Неговата "стена" всъщност е като стената на торнадото - субстанцията й се върти страшно бързо и по този начин си образува "силово поле". Това създава илюзия, че твърдата материя е "твърда" - скупчване на много атоми на едно място, зацепени здраво като зъбни колела. Когато ръката ни се докосва до твърд предмет, всъщност се докосват тези свръхтънки полета (на ръката ни и на предмета) като две предпазни ципи, които не позволяват да се наруши вихровата структура на атомите.

[edin]

Винаги съм мислил че в центъра на земята има черна дупка която привлича всичко.
Като по този начин е привлечена земната маса която се е заклинила над дупката...
Едва ли е така ,но звучи интересно,нали?

Това не е нова теория и аз съм и привърженик. В центъра на всичко, има черна дупка. Не е случайно, че символът на слънцето е кръг с черна точка в средата 

[Радико]

kd_dinev Мисля, че е ясно, че никой не знае за такъв експеримент.
Не разтягам локуми а ти дадох достатъчно ясен пример за несъстоятелността на хипотезата ти. Явно обаче имаш от малко по прост пример. замислих се и се сетих, че този "експеримент" се провежда ежеминутно всеки ден по 24 часа в денонощието на хиляди места по света. Нещо повече тялото пада произвеждайки излишна енергия която се улавя и оползотворява и въпреки това не се наблюдава охлаждане на въпросното тяло. забравих да спомена, че въпросното тяло е течно а не твърдо, което не променя нещата.
Е ако още не си се досетил многобройните експерименти в които се извършва експеримента съкратено се наричат ВЕЦ.

П.П.
 kall Това, че по онова време словосъчетанието "стандартен модел" все още не е било влязло в употреба изобщо не променя същността на нещата.   

[Аtos]

Димов, това е вярната геометрична схема, важи и за двата варианта (А и В):


Според мен предположението ти е много близо до същността на нещата, само още малко "избистряне" трябва.
Но...смени израза "гравитационни лъчи" с "етерно налягане" и всичко си идва на мястото.
Лъчите имат посока и интензитет, те са ВЕКТОРНИ величини, докато налягането е...във всички направления

И...Радико, как така "не става ясно какво ще се случи с трето тяло засенчено едновременно от двете планети"

Представи си го. В момента точно водата в океаните е такова тяло и затова има приливи и отливи с преминаването на Луната над съответната зона!
Въпросното трето тяло би се подчинило на "по-голямата" сянка. Гравитационното му привличане към тази по-голяма сянка би било равно на разликата в "сенките"/масите или както щеш ги наречи, като се отчита и отстоянието, разбира се!

Има обаче един мнооого интересен казус в твоя въпрос, а именно:

Дали тяло, поставено в етерната сянка на много по-големи обекти (между тях)си променя МАСАТА от това?

Ако аз и Димов сме прави, би следвало тяло в такава позиция да е с ПО-МАЛКА маса?!?!
Не тегло, а именно МАСА!
Това би се получило поради ПО-НИСКА ПЛЪТНОСТ НА ЕТЕРНОТО НАЛЯГАНЕ, ако то е причината телата да имат маса!
Кофти е, че не се сещам с какъв експеримент може да се провери?

Същото нещо действа и на микро-ниво. Етерът се устремява в безкрайно малки вихрушки, въртящи се с неизмерими скорости, които вихрушки си формират собствени пътища, въртят се в орбити една около друга, а тези микро-системи пък се въртят около други в най-различни конфигурации. Цялата тази феерия от вихри и спираловидни траектории, формира т.нар. атом. Неговата "стена" всъщност е като стената на торнадото - субстанцията й се върти страшно бързо и по този начин си образува "силово поле". Това създава илюзия, че твърдата материя е "твърда" - скупчване на много атоми на едно място, зацепени здраво като зъбни колела. Когато ръката ни се докосва до твърд предмет, всъщност се докосват тези свръхтънки полета (на ръката ни и на предмета) като две предпазни ципи, които не позволяват да се наруши вихровата структура на атомите.

С едно леко доуточняване - не "етерът се устремява в безкрайно малки вихрушки", а енергиите в (излизащи от)  него.
Да, това е същността на ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА и това, че не са признати съвсем от "официалната наука" е просто смешно!

Все едно да твърдят, че ако натиснеш два предмета един в друг, молекулите на единия свободно ще влязат в междумолекулните пространства на другия, т.е...ще се "смесят" в пространството без проблем, както водата попива в дунапрен, примерно...

И...kall, не е лошо човек да се позовава на разни енциклопедии, но това, че някоя била "много реномирана" е пак...смешно!
Нали именно в тези енциклопедии попада всичко след свирепото СИТО на съвременната ("фундаментална", "мастита", велика", "конвенционална") НАУКА?

А тази НАУКА не допуска "ерес", която да и събори фундаментите!