Добре, Юлиане, аз смятах да прекратя тази дискусия, но виждам, че въпросите, които задаваш са резонни, смислени (макар и леко наивни, не се засягай), затова ще се опитам да доизясня още малко. И не за да те убеждавам в нещо, а за да ти помогна да разбереш тази теза, пък ти после пак си я отричай, ако искаш
"В какъв вид енергия се превръща консумираната от материята етерна енергия?" - много малка част от нея в кинетична, разбира се. Още повече, че тя се "врътка" в торсиончетата, свършва си работата и пак продължава в етера, изпълнявайки информацията за материя, на нейно място идва друга, "прясна" и така безспир. Хипарх беше постнал обяснение как най-малките частици идват от "нищото", после пак преминават "отвъд". Е, аз давам по-просто изказано обяснение на същия процес. Колкото влиза, толкова и излиза. Затова ЗЗЕ не е нарушен. Освен това, ЗЗЕ е изведен на база "вторично енергийно взаимодействие" - наблюдаемата и измерима част от взаимодействията на МАТЕРИЯТА, която познаваме и изучаваме, това не го прави погрешен, разбира се!
"Но все НЕЩО трябва да се промени в него щом взаимодейства с материята."Не точно...той просто "изпълнява информационната матрица" на материята! Все едно водният поток да ти изпълни сложна схема от усукани тръбички (тръбички - условно, просто е насочване на пътя, по който се движи енергията) и минавайки през тях, да си излезе от другата страна. Въпросните тръбички (сложният изминат път) са...материята!
"Дебитът" на енергийния поток не се повлиява от това "преминаване" - няма изчезване на енергия! Въпросът е подобен на този (от примера с потока) - в какво се превръща водата, след като премине през решетката? Да, има известно "забавяне/задържане" на енергия в материята, докато я проектира, изпълнявайки сложния танц на материализирането, но скоростите на този танц са толкова високи ("n"х светлинна), че самото забавяне е практически неустановимо. И все-пак, въпросното забавяне е достатъчно, за да предизвика леко разредена енергийна плътност на местата с проектирана материя. Това разреждане на енергията е въпросният "етерен вятър", по-правилно е "частичен енергиен вакуум". Измененията обаче са достатъчни, за поява на
гравитация! Енергията в етера е невъобразимо голяма, нямаме такива представи - милиони атомни бомби върху кубичен сантиметър "пространство". Да очакваш "заслоняване" и намаляване на потока е все едно да очакваш като включиш един светодиод в АЕЦ, да успееш да измериш пада на напрежението.
Диапазонът на самите флуктоации на работа в този АЕЦ хилядократно превишават тази консумация. По същия начин на Земята има зони с по-слаба или по-силна гравитация. Това само показва, че на местата с по-силна гравитация има по-плътна материя, изискваща по-висока консумация на етерна енергия.
Да, ще възникне в теб основателния въпрос - след като премине тази енергия през материйната информационна матрица, създавайки материята, тя не си ли изменя характеристиката?
Втори въпрос - след като веднъж бъде изпълнен "материйният шаблон", а енергията колкото влиза, толкова излиза, би следвало да не се отчита вече забавянето, както дебитът на река е еднакъв преди и след бент (след напълването и пред бента), нали така?
Да, променя се, но качествено, не количествено. Т.е. енергията, преминала през информацията (и осъществила материята по този начин), вече е от "малко по-друг" тип и е нещо като "страничен продукт", въпреки, че си е пак мощна енергия и си продължава пътя в етера!
Ползвам тривиален пример:
Пиеш вода или бира, отделяш урина и пот, те не стават за пиене, но "колкото влязло, толкова излязло" - ЗЗЕ се запазва. Тялото ти е "материйната матрица" по която са принудени да текат.
Може да се каже, че информационната материйна матрица е някакъв конвертор на тази енергия. Гравитацията е продукт само на този вид ("свежа")етерна енергия, която е нужна на материята. Енергията, която вече е "осъществила" материя е от тип, който "не става" за повторна "материйна консумация", затова си продължава пътя без да оказва влияние. Въпреки това, тази част, консумирана от "общия поток" е толкова малко в сравнение с целия поток (дори при планети и слънца), че резултатът е само леко разреждане на потока.
При малките тела пък се ползва толкова незначителна част от този енергиен поток, че реално те нямат собствена гравитация - не могат реално да предизвикат енергийно разреждане (енергиен вакуум).
"Точката на Лагранж" е равновесно място в енергийните етерни сенки на две големи тела! Същото е, като да дърпаш (или по-точно натискаш) едно тяло в две противоположни посоки. Там си действат енергиите и техните сили и отдалечаването от тази точка неминуемо предизвиква превес на едната сила над другата!
"Там трябва да има "етерен извор" от който етера да тръгва за да оказва натиск към всяко едно от телата."Самият въпрос показва неразбиране. Всичко е вътре в етера/пространството. Етерът не тръгва! Препускат енергиите в него, той е магистралата 3D, в която това се случва.
Дано съм успял да обясня
моето разбиране?
montanar, създаване на енергия НЯМА, тук си прав! Има движение, безспирно движение.
В този смисъл са трогателни напъните за получаване на СЕ от "нищото" на някои "изобретатели", които обаче отричат съществуването на етера (и по този начин - собствения си свят и съществуване).
Истината е, че абсолютна СЕ може да се получи единствено от етера. Проблемът е да се открие начин за изкуствено създаване на "материен шаблон" от информация, който да принуди етерните енергии да го "реализират" в удобен за нас вид - нова материя или друг вид енергия!
Както в тази тема
http://mazeto.net/index.php?action=profile;area=showposts;u=818 , в постовете на
x_name41 и
hyparh се обсъжда евентуалното наличие на подобна технология от по-напреднала раса.
Въпросният цитат:
Всички сили във вселената се основават на четири фундаментални взаимодействия. Силните и слабите ядрени сили действат само при много къси разстояния и са отговорни за взаимодействието между субатомни частици, включително нуклоните. Електромагнитната сила действа между електрични заряди и гравитационната сила действа между тела с големи маси. Всички останали сили се основават на съществуването на четирите фундаментални взаимодействия.
не знам точно от кой учебник е, верен е, но е много непълен и повърхностен!
Тук се разглеждат само сили, без да се разглеждат
енергиите, които предизвикват тези сили! Това насажда у четящия (учещия) неволното убеждение, че в природата могат да си съществуват ей така, произволно сили, пръкнали се от нищото, без да е нужно за това да има движение на енергия. Дори в редките случаи, когато става дума за енергия, се въвеждат понятия като "статична" или "потенциална" енергия!
Самият факт, че има понятие
кинетична енергия, допуска наличието и на "некинетична" такава! Това объркване в концепциите създава доста пречки в проумяването на много процеси по-нататък у възрастния и "изучен" индивид! Не знам дали е целево (тук Енталпий е прав за едностранчивото представяне в учебниците) или не, но е факт!
Статична енергия няма! Енергията е движение! Както и няма статична светлина! Как може да не приемаме, че има статична светлина, а за енергията - няма проблем? Светлината също е вид енергия.