Не. Ако някакво тяло има скорост спрямо Земята от поне 11.2 км/сек (втора космическа скорост), то то ще се отдалечава безкрайно. Триене и влияние на други тела не са включени в сметките.
За орбита е достатъчна и първа косм. скорост - 7.9 км/сек.
Тяло със скорост между първа и втора ще е в орбита спрямо Земята, като от конкретната стойност ще зависи колко ще е "изтеглена" елипсата.
Тяло със скорост под 7.9 км/сек ще падне рано или късно.
Това е така! Дори и да е във висока орбита, по-малката ъглова скорост се компенсира от линейната!
На теория е така. Излиза, че едно тяло, отдалечено на 5 милиарда километра от Земята, рано или късно ще падне на нея ако се движи по-бавно от 7.9 км/сек . На практика за много далечните разстояния не е така, понеже има влияние и от други космически тела.
По последните 10-15 поста изцяло се консолидирам с Юлиан и Монти!
Дали ще наречете кръженето в орбита "свободно падане" е само въпрос на терминология, на нищо друго!
Едно и също е! Но за да не бъркаме орбиталното въртене с падането към центъра на гравитацията, второто го наричаме свободно падане, а първото - орбитално движение.
Колкото до импулса и въжетата - вземете за пример лък и стрела, тетивата се натяга и с импулс изстрелва стрелата. Ако пробвате с 10 пъти по-тежка стрела, ускорението ще е в пъти по-малко, скоростта също. Енергията ще е еднаква, разбира се. Въпреки, че Юлиан отричаше статичната инертност на по-голямата маса, в последните постове показва точно това, че го разбира.
